WSOP Super Circuit Online Series

История на Пробива: Интервю с WSOP Играч на Годината Tom Schneider, Част II

История на Пробива: Интервю с WSOP Играч на Годината Tom Schneider, Част II 0001

В Част I на интервюто на РokerNews.com с 2007 WSOP Играч на Годината Tom Schneider, Schneider разказа за усилията си на финалната маса, на която спечели първата си гривна. В продължението, той споделя мислите си за спечелването на своята втора гривна, за двубоя с Jeffrey Lisandro за титлата WSOP Играч на Година, както и някои други неща.

PN: И така, за втората гривна. Отново Stud-8! С какво се различаваше това събитие от смесения турнир по-рано в сериите? Играеш от седмица, с една цел.

TS: Всъщност, да. Преди всичко, имах абсолютно различна перспектива за възможностите си

да стигна до финални маси и за тези да спечеля на финални маси. Това е друг турнир, в който на три пъти имах само по един голям залог. Та три различни момента, но не три поредни, а като че през пет часа и на следващия ден, когато бях останал с малко чипове. И аз запазих същата позиция, която беше, "Няма да им се дам лесно. Ще им бъде трудно да вземат последните ми чипове."

И аз удържах, удържах, удържах и накрая пробих малко към края на Ден 2 и в крайна сметка приключих деня като чип лидер отивайки към финалната маса, което всъщност не отразява хода на турнира за мен правилно.

PN: Изглежда това беше една по-лесна финална маса, поне по отношение на конкуренция и ниво на умения. Scotty Nguyen беше там; Tony Ma също, макар и с малък стак. Как се чувстваше преди да отидеш да играеш на тази маса?

TS: Е, не бях толкова уверен с чип позицията си, колкото на предишната финална маса, но бях крайно убеден във факта, че мога да играя Stud-8 като никога досега. Чувствах се малко по-добре, защото имаше четири или пет играчи на финалната маса, които не бях виждал досега. Все пак, това, че някой е известен не значи, че играе добре, но означава, че известността идва след нещо сериозно постигнато в покера. А тези хора не ги бях виждал. Мисля, че Scotty Nguyen и Тony Ma, бяха единствените хора на финалната маса, които познавах.

PN: Нeads-up играта продължи доста. Три часа и половина, само heads up, без почивка за вечеря. Буквално вързан за heads-up играта. Hoyt Verner завърши шести в това събитие миналата година. Какво мислиш за това?

TS: Ами, мислех си, че играе доста стегнато при пълна игра и когато малко пооредя. Но след това, той отвори доста играта си, когато останахме само двамата, което малко ме изненада. Затова почувствах, че трябва да променя стратегиите с него, защото мислех да опитам нещо с него, което направих в предишния турнир, което беше всъщност да го надвия. Но това се оказа трудно! Той играеше много ръце и то много агресивно, затова реших да опитам различна стратегия и да забавя малко хода и да играя по-солидни ръце срещу него.

Та той натрупа доста солидна преднина и като че ли победата ми се заизплъзва и аз казах, "Трябва да си сменя стратегията тук," и го направих внезапно и започнах да хващам някои ръце.

След това, към края, нещо много полезно беше това, че жена ми беше там, както и много приятели и не мисля, че той имаше някой в публиката, който да го подкрепя. Изглежда странно, че това има значение в покера, но дори всеки път когато прибирах анте, хората ме аплодираха, а когато той печелеше голям пот, на никой не му пукаше, което е малко разстройващо.

И когато спечелих няколко пота подред и хората ме аплодираха всеки път – към последните няколко ръце, изглежда той почти се предаде или спря да натиска толкова силно. Или се почувства надвит, или нещо такова, не знам точно – но в последната ръка, в която той рейзна, за мен беше почти невъзможно да хвърля и след това той не спечели повече ръце. Той чакаше ниска и да запълни дупчен стрейт. Рейзна, но като че ли с това искаше да каже, "Ако трябва да изляза напред тук, ще спечеля още малко чипове от него," нещо такова. А не беше правилният момент за рейз.

PN: Спомена, че семейството и приятелите ти са били част от публиката. Това като че ли ти е давало някакво предимство.

TS: Да, така мисля! И е някак странно, както казах, в покера това не би трябвало да играе роля. Винаги съм се чувствал така, че ако нямам никого там, не би имало значение и аз все така ще играя, но мисля, че ако те бият и ако хората викат против теб – не че викаха срещу него, те викаха за мен – но мисля, че има истински психологически фактор тук, поне малко.

PN: В борбата за титлата Играч на Годината имаше все още няколко други играчи на този етап. Jeffrey Lisandro беше претендент. Мислеше ли тази титла тогава?

TS: Мислех за това, когато бях четвърти, защото когато станах четвърти беше все още доста рано и бях лидер в класацията за Играч на Годината на този етап. Но след това, няколко играчи ме настигнаха, като Jeff Lisandro беше един от тях, още Rob Mizrachi и мисля, Phil Hellmuth и започнах да се смъквам в списъка.

След като спечелих това обаче, имаше малко хора, които имаха шанс, защото бе вече доста късно. Само няколко имаха шанс да се доближат до мен. И беше интересно, защото Jeffrey Lisandro и аз задълбахме доста, почти стигнахме до парите в Deuce-to-Seven No Limit, който е много забавен турнир. Всъщност сключихме бас – да му платя $5,000. Ако аз стана Играч на Годината, му плащам $5,000, а ако той спечели, ми дава $11,000. Не бях казвал на никого за това, интересно е. Той дойде при мен и ми каза, "Искаш ли да сключим облог?" и след това, аз му платих $5,000, защото спечелих, но не взех онези $11,000, ако бях загубил, което щеше да ме накара да се чувствам малко по-добре.

PN: Малко!

TS: Да, точно!

PN: Все така ли не харесваш Stud-8, или вече имаш по-добро мнение за играта?

TS: Всъщност, мисля, че това е игра, която ако играеш срещу много хора, които я играят достатъчно добре, то тогава играта не е много добра. Ако играеш, срещу хора, които не играят много добре, то играта е наистина добра, защото е – някак си няма много възможности в Stud-8. Обичам игрите с повече възможности, а Stud-8 е по-директна игра. Това, което харесва в Stud-8 е, че всичко е до това да вкарваш хората в ръце и да ги вадиш от други. Това не е стратегия, която харесвам в Stud-8, но бих казал, че заради това все пак харесвам играта малко повече, но все пак мисля, че е бавна игра, доколкото засяга мен.

PN: Кои са най-добрите покер игри за теб?

TS: Deuce-to-Seven Triple Draw, Badugi и Pot-Limit Omaha. Това са едни от любимите ми кеш игри, Имам предвид, всички са донякъде добри в Hold'em. Мисля, че съм добър Hold'em играч – Завърших втори на първата ми маса на shootout и стигнах до финалната маса на shootout миналата година. Аз съм приличен limit Hold'em играч и No-Limit Hold'em играч, но всеки е в някаква степен – Обичам да съм добър в игри, в които другите не играят често и да имам сериозно предимство.

PN: Да, колко добри Deuce-to-Seven играчи има? Може би дузина.

TS: Точна така. От световна класа, може би пет до десет. А играчи от световна No Limit Hold'em класа? Не знам, петстотин или хиляда!

PN: Нека поговорим за книгата ти, Oops! I Won Too Much Money! За какво се говори в нея?

TS: Това не е книга за покер стратегии. По-скоро за уроците от живота. За опита в бизнеса, покер и в живота, а това което съм научил от тях и как те някак се събират, за да дадат някои от тези уроци, които можеш да научиш поотделно и от трите. Има 61 глави, с кратки истории за покера и бизнеса и какво ги свързва. Накрая завършвам с това, което наричам, Мъдростта да Печелиш, което е нещо като, "Това научих, от всички тези истории." Опитал съм се да го направя по един съзидателен, забавен начин, а не като A+B=C.

PN: Има ли някакво послание в тези {7-Clubs}{2-Diamonds} на корицата?

TS: Да. Това е най-лошата ръка в покера и аз седя там с всичките тези пари и това някак казва, "Няма нужда да държите най-добрата ръка , за да имате успех, в това, което правите в живота си." Всички слагат аса или асо и поп или някаква силна ръка [на корицата], но при мен нещата са просто – Не съм най-добрия играч в света, играя ръцете, които ми раздават и се опитвам да го правя колкото мога по-добре.

PN: Как се свърза с Pokerati, сайт който изглежда е насочен към покер играчи от Texas, а пък ти си от Phoenix?

TS: Някак забавно е – заминах за Далас, да изнасям реч за книгата си пред много бизнесмени. Имаше двама души в публиката. Единия се казваше Karridy Askenasy. Интересното беше, че когато отидох в Тексас да рекламирам книгата, ми казаха, "Хей, тук има един човек, който организира покер турнир докато си тук и това е човека, който познава покера в Тексас." И така аз започнах да рекламирам книгата си, но в нощта преди този турнир аз играх и спечелих. А Dan Michalski, който поддържа Pokerati, той е човека, който организира турнира. Така, че се запознах с Dan като спечелих турнира. И е някак забавно, защото усещах повече напрежение при играта, защото тух бях в качеството си на покер автор и трябваше да съм по-добър от тези идиоти от Тексас – не че са идиоти; Знам какво си мислите.

Та направих това и произнесох своята реч и втория човек в Pokerati Invitational дойде на моята реч. Той искаше да чуе речта ми, искаше да чуе какво имам да кажа и след това каза, "Хей, мисля да правя едно радио шоу, искаш ли да се включиш с мен?" И така стартирахме "Beyond the Table," и след това искахме някой да представя текущите покер събития и да ни информира, затова поканихме Dan от Pokerati да се присъедини към нашето радио шоу. И така се оказахме тримата в това радио шоу. И тогава Dan каза, "Хей, ако искаш да започнеш да пишеш за Pokerati, ще се радвам да го направиш." И мисля, че Dan се интересуваше от разрастване извън Тексас – не че искаше да напусне Тексас или не го харесваше, но искаше Pokerati да стане повече покер сайт за всички хора, които харесват покера, а не "просто каквото става в Тексас", нали разбирате.

PN: За какво става дума в Beyond the Table? Радио покер шоу ли е?

TS: Това е покер podcast и шоу за покер, но не говорим за покер стратегии. Правим фалшиви интервюта с покер играчи и се смеем. Целта наистина е да бъде едно забавно шоу с покер насока, но не седим там за да казваме, "Как бихте изиграли асо-поп, бла, бла, бла." Не правим нищо такова. Има твърде много шоу програми, в които това се прави. Говорим за покера по много забавен начин, но не се фокусираме прекалено върху това. Идеята е да бъде забавно и да се опитаме да накараме хората да се смеят и да се забавляват с покера.

PN: Какво следва за теб в покера?

TS: Мисля си за малко почивка и планирам да играя в няколко [WSOP] Circuit събития. Може би ще играя и в няколко WPT събития, но засега си взимам почивка от покера. Играх солидно в продължение на два месеца – може би по 15-17 часа на ден, два месеца. Вярвате или не, едно време бих се радвал да го кажа това и вероятно бих се върнал за още, но сега съм по-възрастен и искам да си взема почивка от покера и да поиграя голф. Но аз ще се върна, за да играя в някои Circuit и WPT събития.

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?

Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook

Свързани статии

Други новини