История на Пробива: Интервю с WSOP Играч на Годината Tom Schneider, Част I

История на Пробива: Интервю с WSOP Играч на Годината... 0001

Tom Schneider изникна на покер сцената за първи път по време на появяването си на ТВ-маса в WPT World Poker Challenge турнира в Reno през Март 2006, където завърши трети. Schneider е известен и с коментарите си в регионалния покер сайт Pokerati.com, като ко-домакин на хумористичната покер рубрика "Beyond the Table," с книгата си за живота и покера Oops! I Won Too Much Money! и разбира се, с редовното си участие в покер игрите на най-високо ниво.

Все пак, Schneider не беше така известно име преди старта на 2007 World Series of Poker. Всичко това обаче се промени, след като той спечели гривна в Събитие 5, още в началото на сериите – $2,500 Omaha-8/Stud-8 mixed event.

Това беше първата World Series гривна на Scneider, но той не спря до там. Schneider стигна на последната маса на $2,500 HORSE събитието шест дена по-късно, което го прати в челото на класацията за Играч на Годината.

Най-доброто обаче, тепърва предстоеше. 18 дена по-късно, Schneider спечели втората си гривна в едно от последните събития за Сериите, $1,000 Stud-8 турнира (Събитие 46). Schneider беше единствения играч, спечелил две гривни по време на 2007 WSOP и мястото му на върха на класацията изглеждаше непоклатимо. Все пак, съперника му Jeffrey Lisandro трябваше да остане извън парите в събитие 54, преди победата му да е сигурна. Така, роденият в Indianapolis, понастоящем жител на Phoenix, бивш главен финансист, си създаде име и за нещо друго — 2007 WSOP Играч на Годината.

В първата част на това интервю, Schneider описва пробива си в Събитие 5, където спечели първата си WSOP гривна; след това той говори за играта си на финалната маса в трудния HORSE турнир няколко дена по-късно, което го прати начело на борбата за титлата Играч на Годината:

PokerNews: И така, WSOP Играч на Годината! Какво е чувството след известно време настрана?

Tom Schneider: Всъщност, чувството е много приятно. Беше много хубаво да прекарам известно време настрани от покера. Прекарах около два месеца във Vegas и се прибрах в къщи за два дена, което наистина ме отвлече от покера. Сега започвам да гледам някои неща по телевизията, но нищо свързано с покера или с Играч на Годината, но е интересно да видиш какво правят хората. Не знам – но е много приятно. Но е все още някак нереално, защото никога не съм смятал, че съм от хората, които имат шанса да постигнат такова нещо.

PN: Нека поговорим за първата ти гривна. Ти спомена много преди това събитие, че Stud-8 не е най-добрата игра за теб — всъщност, че дори мразиш да я играеш! Какво точно не ти харесва в тази игра?

TS: Това, което не харесвам е – Имам склонност да бъде повече комарджия в покер игрите, а не винаги да играя стегнато, но имам усещането, че Stud-8 е истински стегната игра и ми е трудно да намирам ръце, в които да играя в тази игра. Някак си, съм отегчен, което е и причина да не харесвам играта толкова много и да не я играя добре. Не се играят много ръце и това е някак отегчително!

PN: Спомена, че картите са те подкрепили на няколко пъти. Кои бяха важните моменти по пътя към финалната маса?

TS: Знаете ли, за първата ми спечелена гривна, нямах усещането, че съм наистина късметлия, като изключим факта, че имах карти и ръцете, които трябваше да спечеля, ги спечелих. Всички ръце, които се предполагаше, че трябва да спечеля, издържаха. Имах няколко силни ръце, които издържаха и от двете страни. Нямах чувството, че излагам парите си на риск или пък, че ме очаква нещо кой знае колко добро. Просто усещах, че картите издържаха по-често отколкото трябваше.

PN: Значи усещаше, че твоите опоненти нямат късмет срещу теб — не има падаха карти.

TS: Не се пробваха срещу мен, толково колкото би трябвало. Инаше един все пак — мисля, че беше през втория ден. Играех с едно момче от Phoenix и той блъфира в един пот и аз му платих само с чифт и без ниска. Имах чифт шестици, а той имаше чифт тройки или нещо подобно. Той заложи на пета, шеста и седма карта и аз му плащах до края само с този чифт шестици. Той започна с обръщане на висока карта, вале, което в повечето случаи означава чифт валета или нещо такова. Но по начина по който играеше усетих, че няма чифт валета и му плащах до края. Всички на масата бяха някак шокирани. Наистина бяха. Като например, "Как можа да плащаш така?", но аз просто имах усещането, че ме блъфира.

PN: Какво точно те накара да мислиш, че той не държи Вале долу?

TS: Той не ри-рейзна. Аз рейзнах и той не ри-рейзна. А аз рейзнах с карта, по-ниска от неговото вале и той не заложи на определени места. Не си спомням точно как стана, но той не заложи на четвърта карта. Но след това стреля на пета, шеста и седма, а ако имаше чифт валета трябваше да го направи и на четвърта. Не мога да си спомня точно ситуацията, но просто иаглеждаше, че той няма силна ръка. Изглеждаше, че няма чифт валета и затова всъщност го направих. Бях играл с него няколко пъти преди това и той обичаше да натиска по този начин другите. Той беше може би най-шокиран от всички, че аз плащах до края.

PN: Беше тежка финална маса — Annie Duke, John "The Razor" Phan, Chris "Jesus" Ferguson, David Benyamine. Как стигна до такава маса?

TS: Всъщност не бах уплашен от тези хора. David Benyamine играе кеш игри на по-високо ниво от мен, но не мисля, че някой друг на масата го прави. Играл съм много с John Phan. Не толкова съм играл с Annie Duke или Jesus, но знам, че са повече турнирни играчи. Те не ме плашат. Не бях притеснен, че ще ме надиграят или нещо такова. Честно казано се надявах, че картите ще продължат да ме подкрепят, защото имах голямо предимство в чипове.

PN: Ти имаше 989,000 срещу 679,000 на Edmond Tonnellier когато започна heads-up играта. Играхте само 50 минути преди почивката за вечеря. За какво си мислеше през тази дълга почивка?

TS: Наистина исках да го накажа и да играя много агресивно особено в Stud-8 частта. Така, че се върнах [от вечерята] и спечелих първата ръка, имах късмет в тази ръка, прибрах пота и от този момент натам си казах, "Няма да му се дам — Ще го натискам колкото мога," защото мисля, че в heads-up limit игра, се играят много ръце. Не можеш просто да си седиш и да чакаш добри ръце и затова доста го натисках. И картите отново ме подкрепиха. В Stud-8 частта, която дойде доста бързо, продължавах да го гоня от потове и той се принуждаваше да хвърля защото стака му намаляваше, а и нямаше добри ръце.

PN: Какво се случи по време на 40-минутната игра след подновяването?

TS: Случи се това, че много бързо го оставих само с три или четири хиляди чипа. Понеже играехме split-pot игри, той всъщност удържа много повече, зашото или взимаше половината пот или прибираше целия, но поне половината. Такива работи. Тези игри са много по-дълги от Hold'em, затова и финалната маса продължи доста повече. Беше останал, с мисля 3,000 в чипове, а аз имах над милион. Някак забавно е – той като че ли искаше да се отърве от мъките си.

PN: След това събитие почувства ли, че това е пика, или си помисли, че можеш да направиш повече по време на тези Серии?

TS: Всъщност, преди да ида на World Series тази година — в предишните години, играех може би по пет до осем турнира и тази последна година казах на жена си, "Ще се пробвам за Играч на Годината и целта ми е да играя на три финални маси, като няма да играя много кеш игри." Тя каза ОК и честно казано, това бе прекалено възвишена цел, да се пробвам за Играч на Годината, защото никога не бях печелил турнир от World Series преди. И да ви кажа това беше — не глупаво, но може би не нещо, което повечето хора мислят за възможно. Но така или иначе никога не се бях пробвал преди и се получиха две неща, които работеха едно против друго.

Имах чувството, че съм голям късметлия, че играя най-добрия покер досега и че съм по-фокусиран и концентриран от когато и да било. Може би, отчасти това стана, защото имах за цел да играя на три финални маси. Та не знам – беше доста щастливо преживяване и не знам дали някога ще спечеля гривна отново. Беше наистина добра година!

PN: Нека поговорим за втората [ти] финална маса, на $2,500 HORSE събитието. Какво се случи там?

TS: Това е един от онези турнири, където не преставах да казвам на хората да не се предават и много хора в покер турнирите спадат до определено ниво в чипове и някои високо казват, "Не искам да ида да вечерям с толкова малко чипове." И аз промених цялата си умствена настройка тази година на, "надява се да отида да вечерям с толкова малко чипове."

Този HORSE турнир, аз бях с малко чипове през повечето време. Започнах финалната маса с 20,500 в чипове при блайндове 8,000/16,000. Трябваше да си замина осми. Но моите чипове, мисля че бях – следващия след мен имаше може би пет пъти колкото мен. Не си спомням точното разпределение на позиции по чипове, но знаех, че съм с най-малко и то доста назад. Но просто си казах, "Няма да направя нищо глупаво, ще продължа да съм търпелив и да се надявам да хвана нещо." И всъщност мисля, че по едно време бях чип лидер или поне бях близо до чип лидера. Не знам дали бях чил лидер, но взех доста чипове и бях сериозна сила на масата. И след това не хванах ръка дълго време.

Беше много тежка финална маса. Някои от играчите на последната наса не бяха известни като Аnnie Dukes и Chris Fergusons, но също играха добре. Mason [Richburg], който спечели турнира, игра много добре според мен. Chris Bjorin спечели няколко пъти в World Series. Имаше много добро представяне. Ali Eslami, който е много добър кеш играч, беше на финалната маса. Както и Rob Mizrachi. Не спечелих този турнир затова не говореха за тази финална маса, но на нея имаше толкова талант, колкото и на други подобни маси – Не казвам ,че тези хора не са талантливи, но са по-неизвестни от останалите играчи.

PN: И разбира се, Robert спечели $10,000 Pot Limit Omaha събитието.

TS: Да, точно така.

В Част 2 на това интервю с 2007 WSOP Играч на годината Tom Schneider, ще чуем мнението му за неговата втора гривна, за битката му с Lisandro за титлата Играч на Годината и за други неща в неговия живот свързани с покера. .

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook