Колонката на Sexton, Бр. 21: Stu Ungar – Разни Истории

Колонката на Sexton, Бр. 21: Stu Ungar – Разни Истории 0001

Преди около 30 години, бях в Dunes Hotel, където днес се намира Bellagio. Danny Robison дойде при мен и ми каза, "Tom, виждаш ли това момче там, което изглежда като 15 годишно хлапе? Това е Stu Ungar от New York и неговата тайфа иска да играя с него gin rummy. Казват, че бил най-добрия…. От два дена играя покер, но не мисля че това хлапе ще ме бие на gin rummy!" Моя брат, Mike и аз отраснахме в един квартал с Danny в Dayton, Ohio. Danny, разбира се намери бърза слава като партньор на Chip Reese, когато двамата щурмуваха Las Vegas през 1974. Danny беше и все още е считан за един от най-добрите 7-card stud играчи на

планетата. Той е известен и като един от най-добрите gin rummy играчи.

Danny вече беше спечелил много пари в Las Vegas когато Stu Ungar започна да играе. Stuey отчаяно се нуждаеше от голям удар онази вечер, защото дължеше много пари на опасен букмейкър в New York. Stuey беше участвал в $1,500 gin rummy турнир в Las Vegas в Union Plaza и беше спечелил $50,000 за първото място. На Stuey обаче му трябваха много повече за да спре да се притеснява и да гледа през рамо. По онова време, Stuey беше на 23, превзет и наперен. Danny, ако някога сте го виждали да играе, е Г-н Пищност, с дарбата да бърбори по масите като никой друг играч по света. Tака започна техния епичен gin rummy мач. Когато нещата се поуталожиха след уикенда, Stuey беше обрал Danny, спечелвайки $100,000 от него!

Този gin rummy мач беше онова, което помогна на Stuey да излезе на чисто в New York и да се премести за постоянно в Las Vegas. Той се премести към Jockey Club, с приятелката си, Madaline Wheeler и нейния четиригодишен син, Ritchie. Jockey Club беше перфектното място за Stuey, защото се намираше точно до Dunes, където се играеха най-високите лимити всеки ден. В началото всичко това изглеждаше като рай за Stuey, с развитието на неговата невероятна история в продължение на следващите 20 години.

Stuey печелеше от всички на gin rummy и се представяше най-добре през тези първи няколко години в Las Vegas. След като gin rummy периода му започна да приближава своя край, той беше принуден малко или повече да започне да играе покер. Jack Straus всъщност каза някога на Stuey, "Никой не може да те бие на gin rummy, Stuey, просто си дяволски добър! Големите пари и голямата игра са на голф игрището. Ела с мен на голф игрището и аз ще ти покажа някои основни неща." Jack изведе Stuey на голф игрището, като имате в предвид, че Stuey не само не беше играл голф никога, а дори не беше виждал голф игрище; той беше градско момче.

Стигнали там, Jack казал на Stuey, "Tова е зелената морава – ето къде се печелят всички пари. Нека ти покажа няколко неща от играта." Докато чакали времето за чай, на моравата се случило нещо изумително. Stuey поискал да сложи $100 на дупка. Разбира се, той никога не бил пипвал голф стик. С натрупването на загубите, той продължавал да вдига нивата на $500 на дупка, после $1,000 на дупка и съвсем скоро $5,000 на дупка. Преди да се усети Stu Ungar вече бил загубил $80,000. Stuey беше човек на действието, но истински се съмнявам, че някой друг на планетата би загубил $80,000 на голф игрището без дори някога да е хващал стик!

Историите за Stuey са легендарни, както през 1989 когато той закъсняваше за финалната маса на Amarillo Slim's Super Bowl of Poker в Caesars. Та лети си нашия Stuey по магистрала 15 и на отбивката катастрофирал в дуг автомобил със своя Jaguar. Колата която ударил разбира се била полицейска кола. Винаги наперен, Stuey излязъл от колата си за да обясни защо се опитвал стигне толкова бързо до покер турнира. Изумително, но полицая го познал и както се оказало бил голям фен на Stuey. До 1989, Stuey вече бил печелил 1980 и 1981 WSOP Main Event, плюс два пъти Super Bowls of Poker… и вече бил като жива покер легенда, по пътя си към спечелването на Super Bowl of Poker за трети път. Полицая решил да пусне Stuey, без дори да му напише фиш, защото повечето от повредите били по собствения му Jaguar. Stuey имал късмет защото друг полицай не би бил така снизходителен. Можел е например да обясни колко добре си играят карти в затвора в окръг Clark, докато си сваля ръкавиците. Stuey пристигнал с малко закъснение, но насмогнал и изумително спечелил Super Bowl of Poker за трети път през онзи ден.

Веднъж, в La Costa Country Club в Carlsbad, California, Stuey и Mike Sexton седяли на бара с още няколко друго момчета. След като питиетата били поръчани, бармана се поколебал докато отивал към Stu Ungar. Бармана го сметнал за твърде млад и поискал първо да види документите му. Stuey казал, "За к'во говориш? Не нося документи у себе си."

Бармана отвърнал, "Tогава не мога да ти сервирам."

След като бармана се обърнал, Stuey казал, "Чакай! Нима ми казваш, че няма да ми сервираш защото нямам документи?"

Бармана отвърнал, "Tочно така." Тогава Stuey извърнал глава и казал "Искаш да видиш документи? Ето ти Benjamin Franklin!" Stuey станал, бръкнал в джоба си, извадил около $20,000 и ги шляпнал на бара. "Ето ги моите документи. Е, нека те попитам, според тебе някой тинейджър би ли се разхождал насам натам с толкова пари в джоба?"

Бармана, вече с надежда за солиден бакшиш, казал "Имате добро основание господине, какво бихте желали да поръчате?" Когато бармана сервирал на Stuey един Вudweiser, Stuey директно му дал бакшиш от $200. Tова беше класическия Stuey.

През лятото на 1998, последното лято от живота на Stuey, брат ми свързал Nolan Dalla със Stuey, за да може той за направи записки с мемоарите на Stuey, които да послужат за издаването на автобиография. Mike намерил на Stuey място на което да отседне, като го настанил в Gold Coast Hotel за своя сметка. Stuey имаше възможността да си взима каквито пожелае филми и храна и тогава от първа ръка аз научих за някои от ексцентричните прищявки на Stuey. Mike ме помоли да му давам по $100 на седмица всеки Понеделник, като ме помоли да не му давам повече, за да не се изкуши да си купува наркотици. Той обичаше Stuey, но беше винаги загрижен за слабостта му към наркотиците. Tова бха джобни пари само за Stuey защото Mike трябваше да замине за Европа за няколко седмици. Stuey можеше да си поръчва каквото пожелае в стаята си. Онзи първи Понеделник аз срещнах Stuey в Gold Coast и ние седнахме в малкия сладоледен кът срещу рецепцията. Здрависахме се и седнахме. Аз извадих чековата си книжка, където бях прибрал $100 за Stuey. В момента в който извадих чековата книжка, Stuey скочи много разочарован и каза, "Нали не мислиш да ми пишеш чек? Нямам документи или банкова сметка… моля те не ми казвай, че ще ми даваш чек!"

В момента в който аз извадих банкнотата от $100, поведението му рязко се промени, като на малко дете, което получава каквото иска. След като се срещах със Stuey всеки Понеделник в продължение на три седмици в Gold Coast, аз получих паническо обаждане от него посред нощ. Stuey ми каза, "Mike каза да ти се обадя ако има някакви ш#@!#и неприятности докато го няма."

Аз попитах, "Защо, какво има Stuey?"

Stuey продължи, "Управителя каза, че утре ще ме изхвърли от хотела. Опитах се да му обясня кой съм, но той каза че това няма значение и все така трябва да напусна хотела утре!" Аз казах на Stuey че идвам веднага.

Когато пристигнах, аз поисках да видя управителя. Когато го попитах какъв е проблема със Stu Ungar, той отвърна, "Всъщност няма проблем, освен, че кредитната карта с която се плаща престоя му тук е изтекла, това е всичко. Опитах се да му обясня, но той излетя като хеликоптер."

Аз казах, "Ако това е всичко, ето ви друга кредитна карта, която да използвате."

Точно тогава, Stuey долетя иззад ъгъла крещейки с ръце във въздуха, "Обясни ли на този човек кой съм за да спре с неговите %$*&#?"

Казах на Stuey че съм обяснил всичко и че вече никой няма да го кара да напуска. Отново, езика на тялото му се промени коренно и той се успокои, след като проблема изглежда беше решен.

Stu Ungar беше невероятно интелигентен човек, с фотографска памет за картите, но като много от нас трябваше да се бори с доста от нормалните, ежедневни неща в живота. Той не можеше да настрои видеото, или да сипе масло на колата си. Беше ексцентричен, нетърпелив, темпераментен и избухлив за дребни неща, но на голямата сцена, когат осветлините го огряваха, той беше най-приятния и завършен турнирен покер играч в историята. Очаквайте Част 4 на историята на Stu Ungar.

Tаксито е Паркирано,

Tom Sexton

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook