Колонката на Sexton, Бр. 23: Последното Пътуване на Stu Ungar, Част 2

Колонката на Sexton, Бр. 23: Последното Пътуване на Stu... 0001

Всички имаме нещо общо през своя живот…… всички ние някой ден ще направим своето последно пътуване. За Stu Ungar, погребението беше в Palms Mortuary, на 7600 S. Eastern в Las Vegas. След като почина на 22-ри Ноември, 1998, дойдоха около 250 човека за да се сбогуват с него. Беше като един голям контингент от "Кой кой е в покера и хазартния свят." Във фоайето, преди да започне церемонията, можеше да се видят най-великите в покера, вторачили се в снимките на Stuey и в колажите на неговите изумителни постижения, повече от тези на всеки друг покер играч.

Реч произнесоха трима, следвани от 16 годишната дъщеря на Stu Ungar, Stefanie, която

така емоционално възхваляваше своя баща, че не останаха сухи очи в залата. Първите трима оратори бяха Mike Sexton, Bob Stupak и Lem Banker. Семейството пожела Mike да представлява покер играчите в този ден, а след него говориха хазартния предприемач Bob Stupak и занимаващия се със спортни залагания Lem Banker, от New York. И тримата се справиха чудесно, връщайки ни на алеята на спомените, отбелязвайки възходите и паденията в живота на Stuey, с няколко цветисти истории смесени с изказванията. Mike, бидейки цял живот приятел със Stuey до самия край, обобщи с думите: "Нека простим на Stuey за неговите грешки и проблеми и да го запомним такъв какъвто беше – най-великия играч на съвремието."

Спомням си как няколко покер играчи се запътиха покрай дясната част на пътеката срещу ораторския подиум за да се опитат да кажат по няколко думи, като Ken "Skyhawk" Flaton например, но всички те бяха учтиво отпратени. Имаше и един нещастен покер играч, чието име няма да споменавам, който заплаши че ще се появи и ще захлупи ковчега на Stuey, защото той му дължеше пари! Казват, че този играч наистина дошъл, но му е било попречено да влезе вътре. Естествено, такава низка и нечестива постъпка би била абсолютно обидна за всички членове на семейството или близки приятели, които бяха там за да отдадат последна почит.

За съжаление, един от най-приятните покер играчи, Ken Flaton, не успя да сподели своята история, поради обстоятелствата в онзи ден. Все пак, при въвеждането на Stu Ungar в Poker Hall Of Fame посмътрно през 2001, Kenny успя да разкаже своята Stu Ungar история. Kenny плачеше при емиционалния спомен за Stuey и всичко беше много сърцераздирателно. Само няколко години по-късно, самия Ken "Skyhawk" Flaton също почина и изглежда някак поетично справедливо, че той успя да разкаже своята история за Stuey онзи ден.

Най-паметния и вълнуващ момент на погребението на Stu Ungar беше когато сърщеря му Stefanie стана за да говори. И наистина, да го кажа пак, тогава не остана сухо око в залата, докато Stefanie говореше за татко си, когото толкова обичаше, не като най-великия покер играч, но за това какво е означавал той за нея като Баща, който обича. Един от старите покер играчи стана и каза "Не мога да понеса това…Не мога да понеса това," – докато избърсваше очите си напускайки церемонията докато Stefanie още говореше. Тъгата от слушането на младата и красива дъщеря на Stuey беше съкрушителна и докосна най-дълбоките кътчета на душите на всички, които бяхме там.

Всички ние разбрахме колко Stuey е обичал дъщеря си и си спомнихме за онази нейна снимка, която той носеше в джоаба си през 1997 за късмет, когато спечели третата си WSOP Main Event Tитла. Това беше чудесна история, но ето тук седеше дъщеря му в един от най-тежките моменти в живота й, демонстрирайки класа, достойнство и значението на истинската любов. Нейната майка, Madeline и всички ние бяхме толкова горди със Stefanie, от класата и уравновесеността, която тя демонстрира, говорейки за Баща си. Колко горд щеше да бъде Stu Ungar с дъщеря си в този ден!

В контраст, беше много приятно да видиш толкова много покер величия събрали се за да отдадат последна почест на Stuey, като много от тях са седяли срещу него в миналото, по покер масите. Нямаше нужда някой да им напомня за неговия гений в играта на карти – те всички седяха отпред. Имаше толкова много от тях, като Puggy Pearson, който помагаше на Stuey безброй пъти, както и много други са го правили. Puggy се спомина също по-късно. Кръстника на Покера, Doyle Brunson, беше там. Doyle беше 1975 и 1976 WSOP Main Event Шампион, но малко си спомнят, че Doyle завърши втори по време на 1980 WSOP, след Stuey и има много спомени за Stuey от покер масите и голф игрищата от миналото. CEO и Президента на Bellagio по онова време, Bobby Baldwin, дойде да отдаде почит. Bobby се извиси до върховете на бизнес успеха след спечелването на 1978 WSOP Main Event. Иронично, Stuey нямаше банкова сметка или дори ID, но пък я има онази изумителна мистика около Stu Ungar, за това което той правеше толкова добре, когато беше на гребена на вълната, това от което Bobby и другите играчи винаги са се бояли.

След като церемонията приключи вътре, всички тръгнахме след носещите ковчега на Stuey, по пътя му към последния му дом. Отстрани вървяха и бившата му жена Madeline и тяхната дъщеря, Stefanie. След като всички се събрахме около гробното място, ме завладя много мъчителна мисъл когато погледнах Danny Robison, който седеше отпред, гледайки към ковчега на Stuey. Ръцете му бяха скръстени отпред, главата наведена, в доблок размисъл. Мисля, че никой не осъзнаваше повече света на наркотиците и неговата сграбчваща мощ повече от Danny. Той би бил първия, който ще ви каже, че е стигнал до края и е бил завладян от наркотиците колкото и Stuey! И ето го тук, на гроба на Stuey. Чудя се дали си спомняше за онази нощ в Dunes Hotel преди 30 години, когато той загуби $100,000 в полза на Stuey в този знаменит gin rummy мач. Това беше вълната, която отведе Stuey в Las Vegas завинаги. Пътешествията на Stuey и Danny са толкова легендарни и ако прибавите покер легендите Doyle Brunson и Chip Reese в този микс, материала за голяма кинопродукция е гарантиран! Начина по който техните битиета повлияха на Las Vegas с времето е по-цветист от всяка история, която един писател може да си представи!

Едно от най-уникалните неща които се случиха на погребението на Stu Ungar беше обиколката на Bob Stupak, който събираше дарения от всички големи покер играчи. Самия Вob Stupak предплати разходите за своя сметка, за да осигури първокласно погребение на Stuey. Много от известните покер играчи дариха по $2,000 или $3,000. Имаше много приятелска атмосфера в този кръг и това беше много очевидно в този прощален със Stu Ungar ден.

Една последна мисъл: Madeline и Stefanie Ungar създадоха една чудесна фондация в памет на Stuey, наречена The Ungar Foundation. Информация може да откриете онлайн на адрес ungarfoundation.org. Ето и някои от акцентите в една от брошурите:

Мисията на Ungar Foundation е да даде надежда и осъзнаване на засегнатите от пристастяващото поведение и да осигури необходимите средства за основани организации, които предлагат лечение.

На първата страница на брошурата има и две снимки: една на Stu Ungar най-отгоре и на 18-годишния му заварен син, Ritchie. Ето какво пише там:

Световно известен покер играч, често спряган за най-добрия, Stu имаше всичко, любящо семейство, пари и слава. Най-близките до него ще ви кажат, че Stu беше честен, състрадателен човек със златно сърце. За нещастие, той беше и много проблемен човек, завладян от доживотна пристрастеност. Преди смъртта му през 1998, Stu успя да остави наследство на покер света, което няма да бъде забравено скоро. Започва нова ера с помощта на Ungar Foundation, за други обвързани с проблемите, с които Stu не успя да се справи през своя живот.

Независимо от невероятния успех на баща му, Ritchie беше едно обикновено дете; той играеше баскетбол и закачаше сестра си. Той беше забавен и обичан от връстниците си.Трагично, този млад човек, комуто предстоеше да изживее толкова много, отне собствения си живот на 18 годишна възраст. Смъртта на Richie не е напразна защото Ungar Foundation посвещава своите усилия на възстановяването на съсипани животи.

С вашата подкрепа, Ungar Foundation ще работи за възобновяване на мечтите в живота на онези, които иначе вероятно не биха получили лечение.

Tази история приключва историята от пет части, която написах за Stu Ungar. Изумително, докато пишех последния епизод ми се обади Madeline Ungar, която искаше да ми разкаже за новата Ungar Foundation и за това, което тя ще представлява. Да бъдеш наистина в състояние да помагаш на други хора с различни пристрастия е толкова въодушевляващо и значимо в памет на Stuey. Неговото последно земно пътуване може и да е свършило, но неговото име и легенда обещават да възстановят надеждата за онези, които иначе вероятно не биха получили лечение. Толкова съм горд с Madeline и Stefanie заради тяхното прозрение и кураж да създадат Тhe Ungar Foundation.

Tаксито е Паркирано,

Tom Sexton

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook