Покер Блог Tony G: Литовската мечта

Покер Блог Tony G: Литовската мечта 0001

Днешният блог ще бъде доста интересен за някои.

Искам да споделя част от миналото си с вас. Помня детството си горе-долу от момента, в които баба ми почина. Бях на 3 и това бе интересен ден, защото станах свидетел на всичко. Помня ковчега й , носен от 4ма мъже надолу по стълбите от апартамента ни в Kaunas, Lithuania, който бе на четвъртия етаж. Бях в Съветския Съюз и живеех в много интересно семейство. Може да се каже, че те бяха спекуланти.

Баща ми купуваше и препродаваше кожа. Справяше се добре и мога да кажа, че бе забавно да си дете на моите години. Въпросът бе, че това беше Съветския Съюз и на първия учебен ден, когато ме попитаха какъв искам да стана, аз казах „Знаете какъв. Искам да стана свещеник”. Това, което направих беше едно голямо НЕ, НЕ. Не беше нещо, което дете казва на родителите си, особено, когато се справят добре в работната система. Ще ви разкажа детайли малко по-късно.

Днес прекарах страхотен ден. Седя на балкона си, който гледа към прекрасния океан и изгледа е невероятен. Карах каяк и си направих 8 километрова разходка в джунглата, беше много забавно. После вечерях това, което наричам ценна храна, направена с любов и бе наистина питателна. По-късно ще споделя това място с вас.
Както и да е, мислех си за това, което се случи миналата седмица във Vilnius, Lithuania. Както повечето хора знаят, аз съм доста луд човек. Давам шанс в живота на всеки. Обичам новите възможности. Обичам да финансирам хора за покер турнири и бизнес проекти. Въпреки че в повечето случаи не се получава нищо, това е живота, обичам го и го живея. Аз съм там някъде – присмивам се на хората, хората ми се присмиват, атакувам ги когато играем, но ги обичам всички дори когато нещата загрубеят.

Както и да е, говоря за Simonas Pocius (името не е известно, но е литовец).

Това е едно от младите момчета, които се издигат в Lithuania. Купих офиса си във Vilnius от него и си мислех, „това момче е ОК”. Сигурен съм, че иска да стане министър един ден и да е патриот.

Всичко това е супер. Няколко години след като купих офиса от него и баща му, той дойде и ми представи приятеля си Andrius Profis (това име не бе истинско). Та този човек се занимава със спортни залози и има море от специалисти. Какъвто съм си луд, захапах въдицата и след като Pocius ми го препоръча му дадох капитал да заложи и изкара повече. Очевидно съм алчен за пари, но винаги съм имал чувство за баланс. Парите всъщност не са мои. Всичко, което трябва да направя е да намеря най-добрия начин да ги използвам, когато са у мен. Pocius направи връзката и като човек, който се опитва да влезе в правителството, би си помислил, че поне малко ще бъде отговорен за действията си. Не казвам, че трябва да ми възстанови парите, ако ме излъжат или се възползват от мен, но поне да каже, „Тони, съжалявам, че те подведох. Чувствам се отговорен, нека седнем да поговорим”.

Знаете какво каза това момче, „Не съм отговорен по никакъв начин”.

Само се надявам, че не това се върти в главите на кандидатите за литовския парламент.

Израствайки в Australia, знам колко различно е мисленето и се надявам от дъното на сърцето си, че когато му дойде времето, всички литовски патриоти ще поемем отговорността. Както и да е, това може да е измислено от самото начало. Ако е така, слава на тези две момчета. Взеха ми $200,000 и се надявам да си живеят спокойно. Това не са последните 200 бона, които ще загубя. Боли ме, но им простих и продължих напред. Тъжно е, но това е животът и аз отново ще дам шанс на хората, независимо дали са гей, черни, араби, китайци или каквито и да е. Мисля, че ги обичам всичките, дори да се опитват да ме прецакат.

Трябва да кажа няколко патриотични думи за нещо, с което много се гордея, Националния баскетболен отбор на Lithuania. Те получиха wild card за световното първенство в Турция и аз ще се присъединя към тях. Обожавам баскетбола и се познавам лично с много от най-добрите играчи от всички поколения. Някои от тях ми гостуваха в Australia и се надявам да съм достатъчно силен, за да помогна на баскетбола в родната ми страна, въпреки че съм гражданин на света по душа.

Мисля, че уцелих десетката този път, като уредих спонсор да покрие малка част от 500,000 евро, които Lithuania трябваше да плати, за да получи поканата. Дали поех риск като го направих? Със сигурност! Ще проработи ли? Кой знае? Само времето ще покаже. Знам, че в държавата на се случват много неща и знам, че като дете, баскетболът за мен бе едно от нещата, които можехме да направим, за да покажем какви са литовците – ние сме воини и се борим до последно, въпреки че сме само 3 милиона.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook