Покер Блог на Andrew Robl: Лондон

Покер Блог на Andrew Robl: Лондон 0001

Винаги си търся извинение да пътувам и това бе добро: Да посетя Лондон за конвенциите на ICE и CAP. ICE е за онлайн сайтовете, а CAP за казината и покер филиалите. Моята работа като спонсориран професионалист от VictoryPoker.net бе да се забавлявам. Казах си „няма проблем”, знам как да правя това. С приятелите ми Phil Laak, Antonio Esfandiari и Dan Fleyshman, които също бяха там, бях сигурен, че ще бъде интересно.

Във втората вечер от престоя ни там, отидохме на „Fire and Ice” парти, което бе организирано от съсобственика на списание Bluff, Michael Casselli. Купонът имаше римски мотиви и добре изглеждащи актриси се разхождаха без горнища. Това бе страхотно, но повече ми хареса фактът, че седях на една маса с Doyle Brunson. Той е страхотен човек и голямо вдъхновение. Да разговарям с него бе невероятно удоволствие.

Едно от хубавите неща на такива конвенции е, че 90% от хората там са дегенерати. За това не бе учудващо, че най-претъпканите кабинки бяха с безплатен бар. Една от тях бе на Microgaming. Преди години имах пари в техния сайт, а после банкрутираха, от което загубих доста. За секунда помислих да говоря с един от представителите им да ми възстановят загубите, но после реших да ги набутам с пиенето. На път съм да изляза на нула!

На третата вечер в Лондон, аз и приятелите ми отидохме на празнична вечеря, организирана от Michael Casselli и Phil Laak. Разбира се закъсняхме и така и не бяхме получили бележката, в която пише, че трябва да сме облечени официално, така че бяхме по дънки и фланели. Всички се посмяха добре, а ние седнахме на масата на Doyle. Прекарах още време с легендата, което беше страхотно.

Афтър партито бе в клуб на име Jalouse. Мястото бе готино и приличаше на някой топ клуб във Вегас, така че се почувствахме като у дома. Jasper, финландска кино звезда, който е собственик на coinflip.com и приятел на Ilari “Zigmund” Sahamies, уреди нещата и отидохме с него.

Много хора от филиалите и сайтовете бяха там, заедно с голям брой покер играчи. Не бе изненада, че паундите просто хвърчаха. Виждал съм да се харчат много пари за пиене, но всичко бледнее пред това, което се случи в Jalouse. Лееше се бутилка след бутилка Дом Периньон и се вдигнаха повече наздравици, отколкото мога да си спомня. Трябва да обичаш тази индустрия! Там имаше и повече красиви скандинавки, отколкото съм виждал някога. Определено трябва да направя екскурзия до тази част на света.

Това бе класическа вечер, която продължи до ранни зори. На път за там си уредих $100,000 heads-up срещу момче от Дания, наречено Thor. Ще играем три маси $25/$50, докато единият не спечели $100,000. Не съм сигурен как играе, но и двамата бяхме много пияни, той ми отправи предизвикателство, което просто не можех да отклоня.

В клуба, всички бяха много почерпени и Jasper, който взе награда за филиал на годината, изпусна трофея си няколко пъти, като го направи да прилича на пъзел. Въпреки всичките приказки, финландците пият като момиченца :).

На следващата сутрин се събудих с ужасен махмурлук и много болен. Алкохолът не помогна, стаята ми бе изключително студена, а в Лондон валеше постоянно. Не е точно това, на което си свикнал, когато живееш в Лас Вегас. В резултат на това, пропуснах конвенцията на казината и покер филиалите. Още по-лошо, докато стана време да се качваме на самолета за в къщи, се чувствах болен като куче. Казах на Antonio, че си мисля, че ще умра.

Той бързо ми предложи да се обзаложим, че няма. Разбрахме се за залог от $100, като той ми предложи коефициент 1000 към 1. Сделката бе, парите да отидат при семейството ми, ако не оцелея до Вегас. Добрата новина е, че загубих облога и вече започвам да се чувствам по-добре.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook