Покер Блог: Хал Лубарски в Сизърс Палас

Хал Лубарски

Преди три години февруари-март си губих времето по масите за покер в Лас Вегас. Играех всеки ден в някакви турнири Сит Енд Гоу, но въпреки, че имах над 90% успеваемост (т.е. влизах си редовно в парите) не успявах в големите турнири, особено неделните и особено онези на които им викат "локални", като например готиния в Ред Рок Казино, което е бая далеч от "Витошката на Лас Вегас" - Стрипа. Ред Рок Казино между другото е известно като "хищническото" казино, поради факта, че там почти няма заблудени туристи - казиното (барабар с хотела) е някак си встрани от шумотевицата. Кварталите наоколо са баровски и на паркинга можете да видите повече поршета отколкото на паркинга в хотел Wynn например. Неделята обаче се събират едни побелели лели и чичовци и в тяхната компания се чувствах като току-що завършил гимназист. За сведения на случайно преминаващите парашутисти в тоя материал - неделния турнир е с вход от 220$ и минималния брой на участници, за да започне турнира e 40. Но да не се отплесвам повече. Истината е, че бях редовно губещия на този турнир, докато всекидневния, който почва в 9:55 сутринта и е с вход от 110 - от време на време ми се усмихваше щастието. Всъщност неделния е по-добър, ама не заради парите, а заради гарантираните пари от страна на казиното. Ето защо там се събираха доста интересни фигури. Някъде там играх и с двама българи, които си живеят по принцип във Вегас - Любо и Косьо - слава Богу не на една маса.

Но да се върна на главното - на едни турнир местейки ме от маса на маса - вече бях под средния стак - реших, че няма смисъл да си губя времето - то така и така не ми върви в неделя - и реших да бутам пешката каквото и да ми дойде. Добре де ама ми влезе изключително тъпата карта {6-Clubs} и {8-Spades} За мое голямо учудване всички бяха чек и минах някак си между капките. Флопа се отвори - {5-Clubs}{7-Clubs}{8-Clubs}, до мен чувах само потропване по масата и съвсем резонно и аз си тропнах, докато след мен някаква леля реши да сложи около 3-4 пъти пота. Двама платиха и при това развитие на картите не пропуснах да се вмъкна в играта. Търнът беше повече от добре за мен - {8-Diamonds}. Ха ха, късмет! Вече бях първи и благоразумно почуках отново. Лелята обаче смело каза all in, някакъв неин набор веднага каза - ок, до него другият мисли около 30сек и фолдна и за мен не остана друг изход - бутнах останалите чипове. Дилъра дори не помоли да си покажем картите - лелята имаше {a-Clubs}{q-Clubs}, набора й - {5-Hearts}{5-Diamonds} и прекрасен фул, за мен почетното трето място, когато на ривъра отиде коня у реката с отварянето на {9-Clubs}. Прибрах чиповете и неусетно ми тръгна. Три часа по-късно - на финалната маса попаднах с един дебеличък пич, който непрекъснато си въртеше главата и се чудех какво му е, дори учудено забелязах някакъв негов приятел да му шушне нещо в ухото. Честно казано - изобщо не бях чувал за Хал Лубарски, докато не ме светнаха по въпроса минути преди началото. Финалната маса беше повече от интересна. Хал имаше особен нюх за картите и се извини няколко пъти, че "бави" играта, другите великодушно му прощаваха. Успя да обезкости двама от чип лидерите, другите ги оглозгаха колкото можаха. btw останахме петима и всъщност отпаднах точно на петото място с нещастните {a-Hearts}{k-Spades}, които почти никога не са ми носили успех в играта (да не говорим за две АА, които през месец Май 2008г ми струваха някакви си 12.000лв тотал в казино "Лондон", на кеш игра, майтап!), срещу нещастните {4-Hearts}{4-Diamonds} на някакъв играч на голф. На борда не падна нито един К, нито едно А и така и отпаднах. Пожелах късмет на другите и си тръгнах.

След 5-6 часа мотане по другите казина реших да играя вечерния турнир в Сизър Палас. За да не ви отегчавам, само казвам - играх пак на една маса - просто така се случи - но не финална - с Хал Лубарски. Той дори ме пита откъде съм и като му казах BG, рече - "ОК, знам, имате много добри оперни артисти". И щях да падна, защото беше един от малцината, който не каза Стоичков, или нещо подобно. На турнира той стана първи, като според неговия човек (не му помня името, за което съжалявам), който му подшушваше картите в ухото беше направил над 10 фула и две карета. Сигурно е така - а и няма за какво да лъже. Питах го дали математиката е в основа на успехите на Хал или в усещането за картите. Той каза - не знам, но когато му кажа картите той вече "вижда" флопа.

Егати - да играеш карти срещу незрящ, който отгоре на всичко е много на "ти" в играта - абсолютен кеф.

Седмица по-късно гледах Лубарски в кеш игра - вероятно за забавление, или за да чеша крастата - в Беладжио - където пък му раздаваше картите друг българин - знаменития Илия Илиев. Хал не беше на кеф, щото игра около час и си тръгна. Всъщност той си живее във Вегас. Губи зрението си заради тежка болест. По късно казино Харас му подава ръка и особено неговия брат, който го подтиква да играе покер. Е, след това и Фул Тилт Покер му лепват спонсорската лепенка на гърдите...

Останалото е ясно - Хал е вътре в играта...

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook