Покер и поп култура: Кени Роджърс 'Комарджията'

кени роджърс

"On a warm summer's evening, on a train bound for nowhere..." . Така започва може би най-разпознаваемата песен на тема покер в Американската поп музикална култура. До 1978, музикалната кънтри звезда Кени Роджърс вече е изградил своя звезден имидж с над 15 записани албуми и няколко хита в челото на кънтри класациите. 40-годишният тогава певец се радва и на известна доза допълнителен успех, най-вече със съчинената от Роджър Боулинг и Хал Бинъм "Lucille", която освен че се изкачва на челото на Билборд сингъл кънтри класацията, достига и до #5 в Билборд Хот 100 (класацията за поп сингли).

Заглавната песен на албума на Роджърс, Комарджията, реализиран през Ноември 1978, обаче е тази, която го осигурява статуса на икона в Американската поп култура. С месеци всеки пее редом с дрезгавия глас на Роджърс, докато той разказва приказката за срещата между един млад човек и един по-възрастен комарджия, в която последният разказва жизненоважен урок от битието, със заразяващият припев "you got to know when to hold 'em", който отвежда Роджърс на върха на Билборд кънтри класациите и чак до #16 в Хот 100 в началото на 1979.

"Комарджията" ще постигне още по-дълготраен ефект, стартирайки серия от телевизионни филми с участието на Роджърс. В крайна сметка песента стана икона за певеца с посивяла брада, осигурявайки му прякора „комарджията”. Как тази умна, добре съчинена песен, която така тайнствено показа на останалата част от света това, което покер играчите вече знаеха – а именно, как покер играта така силно поглъща множеството житейските изпитания – дойде на бял свят?

"Мислех, че си по-възрастен"

Както и в случая с "Lucille" (и много други от най-известните му хитове), Роджърс не е автор на "Комарджията." Написването на тази смятана за тематична за покера песен е дело на Дон Шлиц, който за разлика от мъдрия и приказлив покер играч от песента, бил в началото на двадесетте си години, когато я написал.

Роден в Дърам, Северна Каролина през 1952, Шлиц се мести в Нешвил през 1973, за да преследва кариера на певец и автор на песни. Той започва вечерна работа като компютърен оператор в Университета Вандербилт, работейки по цяла нощ, след което прекарвал дните си в писане на песни, които продавал из студията на Нешвил. Било през лятото на 1976, когато комбинацията от нова настройка на неговата китара и идея за песен посветена на играта с карти се превърнала в "Комардията" в съзнанието на Шлиц.

В интервюта, Щлиц разказва историята за обсъждането на недовършената песен с приятелят му, също автор на песни и учител, Джим Рашинг, който след като чул първите няколко строфи го окуражил да я завърши. След този първоначален порив на вдъхновение, отнема още шест седмици на Шлиц да напише и последните стихове. Накрая, благодарение на връзките с Кепитъл Рекърдс, Шлиц записва парчето и то е реализирано като сингъл в началото на 1978. Песента стига до #65 в кънтри класациите. Приличен успех, макар далеч не такъв, че да позволи на Шлиц да напусне работата си във Вандербилт.

В крайна сметка песента е представена на Лари Батлър, известният продуцент на кънтри музика, който дава рамо на Роджърс за "Lucille", както и много други топ хитове. Осъзнавайки потенциала на песента, Батлър я дава на Роджърс, чийто нов албум продуцира. По това време, Батлър продуцира и новия албум на Джони Кеш, Дoбро Момиче, и всъщност окуражава Кеш също да включи "Комарджията" в своя нов албум. Изключително интересно е, че Роджърс и Кеш записват песента в последователни дни, макар че версията на Роджърс, която излиза месец по-рано преди тази на Кеш, е избрана за "истинската" (според самия Шлиц).

Шлиц разказва как песента се зародила в съзнанието му, без да се базира по някакъв сериозен начин на самопризнатите му ограничени преживявания. "До този момент в живота си," споделя Шлиц, "Никога не се бях качвал на влак." Той казва, че песента отчасти била вдъхновена от съвета на баща му да спазва благоразумие, но в крайна сметка "това е песен, история, и някак си комбинацията от персонажа на Кени и монотонната мелодия, както и фактът, че помете всички постулати по онова време (твърде дълга, без любовна нишка, не непременно страхотна танцувална песен, припева е твърде назад...)...направиха от този запис много повече, от колкото един автор на песни можеше да очаква някога."

Не е изненада, че и до ден днешен Шлиц често бива питан за "Комарджията." "Веднъж след едно шоу," спомня си Шлиц, "един човек дойде при мен и каза (и това ми се случва често) 'всъщност...ти си написал "Комарджията."' Аз се усмихнах и кимнах. След това допълни, 'Мислех, че си по-възрастен….' 'Даа. Така изглежда,'" отвърнал Шлиц.

Открих Асо, което мога да запазя

Докато дрезгавият баритон на Роджърс може би най-добре пасва на характера на стар покерджия, "Комарджията" е израз на това, което един по-млад човек вижда при "срещата си с комарджията" във влака, когато "и двамата са твърде уморени, за да заспят." Tака може би не е толкова изненадващо, че по-младият написва песента, макар че както Шилж посочва, интерпретацията на Роджърс всъщност превръща песента в нещо по-трайно, от това, което самият Шилц би могъл да постигне.

Наистина, любопитно е как „персоната” на Роджърс (както Шилц се изразява), се превръща с годините в "комардията" – не както чудовището от новелата на Мери Шели често погрешка бива наричано „Франкенщайн", въпреки че името изцяло принадлежи на създателя на чудовището. Един ефект от звучащия като „по-възрастен” глас на Роджърс предполага, че говорещият разказва за случката на своята публика много години по-късно – тоест, след като и той вижда света по начина, по който покер играчът му го е представил много отдавна. Дори тогава, разказвачът не е самият "комарджия".

Едва ли има съмнение, че специфичният и запомнящ се припев на песента е причината тя да стане хит. Текстът, обаче, също е завладяващо увлекателен и по-скоро впечатляващ, като се има предвит самата описвана ситуация (в случая, двама непознати е един влак). Tака, докато Шилц скромно казва, "припевът е доста навътре в песента," ние охотно изслушваме първите три стиха, за да научим какво всъщност старият комарджия иска да ни каже.

Покер играчите инстинктивно приемат съвета на комарджията да бъдат много разумни, с акцент върху няколко елемента от играта, които лесно могат да убягнат на новака. Той започва, като отбелязва важността на физическите знаци, информирайки младия човек, че той е „прекарал живота си в разчитане на човешките лица” / И разгадавал картите им по движението на очите им." Наистина, това е умението, което позволява на комарджията да разбере, че младият мъж се осланя на късмета си ("Виждам че не са у теб асата").

Подкрепен от последните капки уиски на младежа, комарджията се впуска в припева, който за покер играчите съдържа поне няколко известни истини – осъзнаването, кога да напуснеш играта е жизненоважно умение за постигане на печалби ("да знаеш кога да ги хванеш, да знаеш кога да станеш") и докато чиповете са по средата на масата не трябва да се мисли другояче ("никога не брой парите си на масата / Ще има време да ги преброиш след края на раздаването").

Накрая, последната "тайна за оцеляване" на комарджията комбинира важността на избора на ръка("кое да хвърлиш и кое да задържиш") с усета за това как промяната в ситуациите може да повлияе на играта в определена ръка ("всяка ръка е победител, и всяка ръка е губещ"). С тези думи на уста, комарджията смачква цигарата си и задрямва.

Младият, останал сам с мислите си осъзнава, че "някъде в тъмата, комарджията е излязъл на нула," очевидно потвърждение за истинността на думите на стария покер играч. Tогава, на последния ред от последния стих (преди повторението на припева), младият мъж разказва на комарджията в "последните думи аз открих асо, което можеш да запазя."

Този последен ред всъщност отразява едно духовито обръщане на метафоричната самонадеяност на песента. Докато по време на песента комарджията говори повече за покера, отколкото за живота, „намирането на асо” на младия човек има по-скоро символично отношение към покера. "Асото", разбира се, е поучителният урок от живота, който той получава — метафорична "карта", която който той сега може да "играе", докато преминава през играта на живота.

Кени Роджърс като Комарджията

По времето на реализиране на "Комарджията" през 1978, все още сме далеч времето, когато Тексас холд’ем става най-популярният покер вариант макар че както всички знаем по онова време играта вече заема централно внимание по време на Световните Серии по Покер. Tака, когато Кени Роджърс се появява в Биниънс Хорсшу през пролетта на 1979, за да изпее "Комарджията" преди Основното Събитие, съветът "да знаеш кога да ги хванеш, да знаеш кога да станеш" изглежда много подходящ за обстановката.

Както вече споменах, Роджърс скоро ще бъде ангажиран в телевизионен филм вдъхновен от песента, със заглавието – Кени роджърс като Комарджията – който допълнително спомага за влизането на Роджърс или неговия "персонаж") в ролята на самия комарджия. Във филма (за първи път излъчен през Април 1980), Роджърс играе комарджия от Стария Запад, на име Брейди Хоукис, и в хода на доста типичната мелодрама той взима за протеже младия покер играч Били Монтана. Филмът има голям успех и след него ще бъдат заснети четири продължения, последното от които се появява на бял свят през 1994.

Роджърс ще продължи и своята успешна звукозаписна кариера, записвайки над 70 хит сингли (кънтри и поп), последните от които през 2006. Както преди за "Lucille," Роджърс печели Грами през 1979 от Музикалната Кънтри Асоцияция за "Комарджията" (Най-добър мъжки кънтри вокален изпълнител).

През 1979, Дон Шилц също получава Грами от асоциацията за "Комарджията" (Песен на годината), както и една от Националната Академия за Звукозаписни Изкуства за Най-добре кънтри песен. (Ненужно е да се споменава, че най-накрая Шилц напусна работата си като компютърен оператор.) Tака започва неговата дълга и плодовита кариера на създател на песни, с над две дузини #1 кънтри сингли записани от различни изпълнители включително Ранди Травис, Риба МакЕнтайър, Таня Такър, Лий Грийнууд, и много други. През 1993, Шилц става част от Залата на Славата на авторите на песни в Нешвил.

За разлика от героя в най-известната им песен, Роджърс и Шилц успяват да стигнат доста по-напред. И три десетилетия по-късно, тяхното сътрудничество продължава да заема важно място в поп културата като една песен за нашата най-любима игра с карти.

Бъдете информирани за всички последни покер новини, като ни харесате във Facebook или ни следите в Twitter.

Свързани статии

Коментари

  • koleff koleff

    И на мен. Smile Иначе тази е най-добрата версия! :-) Drunk

  • Emo87 Emo87

    еее това е любимата ми песен, супер е (music)

Прочетете 2 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook