Покер и икономика

  • Брандън АдамсБрандън Адамс
Покер и икономика 0001

Както знаете PokerNews България издава двумесечно покер списание предназначено за всички наши почитатели. В тази рубрика ще започнем публикуването на интересни и поучителни материали от нашето издание, които може да сте пропуснали поради някаква причина. Свалете безплатно всички броеве на Списание PokerNews от архива ни или си ги закупите на хартиен носител от тук.

Входните такси

Професионалните покер играчи които разчитат основно на турнирите са изправени пред сериозни препятствия. Първо, те трябва да плащат около 6% входна такса във всеки турнир, в който влизат. Таксата обаче се увеличи с годините, независимо от настъплението на телевизионния покер и корпоративното спонсорство за събития като Световните серии по покер (WSOP). Ако покерът продължи да набира скорост и спонсорски долари, един ден е възможно да видим как към големите турнири се добавят, вместо да се отнемат пари. По вероятно е обаче да продължим както досега, а добавените пари да идват под формата на спонсорски сделки за индивидуални играчи, и сделки за играчи, стигнали до финални маси.

Таксата, удържана от организаторите на турнири можеше да спадне в последните няколко години, ако играчите бяха настоявали за това. Икономист, наблюдаващ развитието на покера би забелязал, че каквото и да казват играчите, настояването им за гъвкавост на цените е слабо. В общия случай, турнири с по-високи входни такси не страдат от по-нисък процент на участие, a в турнирните серии, турнири с увеличени такси не отбелязват по-слаб растеж от този на турнири с неувеличени такси. Световните серии по покер са отличен пример за тези два пункта. Заключението изглежда е, че покер играчите са гладни за покер игри и не са особено чувствителни към цените.

Променливост на печалбите

Вдъхновените про играчи трябва да се съобразяват и с високата променливост на печалбите. Турнирният покер определено е свят на твърде много или твърде малко. Променливостта на печалбите се увеличи в последните години с драстичното увеличение на броя на участниците в турнирите. Силната променливост на печалбите влияе на играчите по три начина.

1. Променливостта е вредна от данъчна гледна точка, тъй като печалбите в рамките на една година не могат да бъдат компенсация за загубите от миналата. В общия случай, турнирният покер е манна небесна за данъчните власти. Дори най-малките печалби на играчите са обект на облагане, но документирането на загуби зависи изцяло от тях самите.

2. Променливостта затруднява про играчите в определяне на бъдещи приходи, без значение дали планират нещата за дълъг период от време. Топ играч лесно може да играе в продължение на две години без класиране в челната тройка на турнири, и да харчи $600,000 на година за турнирни такси и режийни разноски.

3. Променливостта е неизбежна от психологическа гледна точка. Всеки инвеститор знае, че не би трябвало да се поемат допълнителни рискове, без да има съответното увеличение на очакваната възвращаемост. Победителят в Главния турнир на WSOP 2006 получи почти 1,200 входни такси – ползата от такава печалба е доста по-малка от практическата загуба от 1,199 ранни отпадания, „платили” за натрупване на сумата за победителя.

Защо турнири?

Защо турнирите с високи входни такси въобще съществуват? Нека приемем, че парите, добавени към наградните фондове под формата на спонсорство са незначителни като суми, сравнени със самите наградни фондове. Защо 600 играчи са готови да дадат по $10,000 всеки път, когато World Poker Tour (WPT) обяви събитие, в което финансовите очаквания на средния играч са $10,000 минус входа, бакшишите и пътните разходи? Повечето от наградните фондове отиват за финалните маси и на стигналите до там играчи се удържат най-много пари. Един икономист би се озадачил от участието на когото и да било в такъв турнир.

Той би заключил, че има само две вероятни обяснения за съществуването на такива турнири: Или има големи непарични облаги от участието в такъв турнир (като телевизионно представяне) или играчите са прекалено самоуверени. Ако нито едно от двете не е така, тогава икономистите биха предрекли, че само един човек би играл в турнир с $10,000 вход, и това би бил най-добрия покер играч в света.

Тод Брансън ми каза, че не разбира защо някой би се записал за участие в $50,000 H.O.R.S.E преди последния възможен момент. Той определено мисли като икономист; ако се регистрирате първи, а всички останали мислят рационално, единствения вариант някой да се регистрира след вас е, ако е по-добър играч.

Ползите от недостижимото

Според мен и непаричните облаги и излишната самоувереност служат за оправдание на големия брой участници (над 300). Хайде да се подчиним на определението и да „оразмерим” непаричните изгоди. Междувременно, можем да включим в сметката и някакви парични ползи като външно спонсориране, което някой може да спечели с достигане до финална маса. Спокойно можем да кажем, че стигането до финална маса на WPT (формат с шест играчи), носи поне $200,000 (включително допълнителни изгоди като имидж сред приятели и други покер играчи). При наличие на 600 играчи, това означава добавяне на $1,2 милиона (6 х $200,000), което пък прави $2,000 на играч (при 600 участника), към награден фонд от $6 милиона (600 х $10,000 от входни такси). Това горе-долу би компенсирало входната такса и разноските на всеки играч, но не и високата променливост и данъчните утежнения.

Икономист бе предрекъл, че при масова липса на свръх самоувереност, в WPT турнирбиха се включили около 120 играчи. Посредственият играч (120-ят регистриран за участие) би сметнал за абсолютно излишно състезанието със 119-те най-добри световни играчи. Така същите $1.2 милиона, добавен и към наградния фонд ($10,000 на играч), ще бъдат абсолютно достатъчни да компенсират липсата на умения или други недостатъци, свързани с турнирния покер (входни такси, комисиони, променливост, пътни разноски и време).

Свръх самоуверени играчи

За да обясни участието на 600 и повече играчи в турнир, икономист би следвало да приеме, че има голямо количество свръх самоуверени хора или че хората обичат да играят в турнири с вход $10,000 толкова много, та загубата на такива големи суми не ги притеснява.

Свръх самоувереността е обстойно документирана тенденция у хората, обикновено по-висока в среда с интензивна променливост, която им позволява да отдават своите добри резултати на умения и лошото си представяне на липса на шанс. Същият икономист, който предвижда 120 играчи с помощта на рационален модел, лесно може да обясни натрупването на до 8,000 участници, при наличие на свръх самоувереност. В най-крайната фаза на такова поведение всеки смята, че е най-добрия играч в света, което провокира събирането на такъв огромен брой играчи.

Нивото на свръх самоувереност, което може да обясни наличието на 600 и повече играчи в турнир с $1.2 милиона добавени към наградния фонд, всъщност е доста високо. И тук трябва да отбележим, че най-добрите световни играчи извличат най-голяма полза от свръх самоувереността на другите играчи. При липса на свръх самоувереност, участниците са 120. При наличие на такава, 480 играчи се присъединяват към 120-те най-добри световни играчи.

Песимистичен вариант

Тук достигаме и до същината на проблема. Видяхме как може да бъде дефинирана настоящата турнирна обстановка, но проблемът е в това, че в изградения до този момент от нас модел има някои песимистични прогнози за бъдещето на турнирния покер. Както вече споменах, систематичната демонстрация на свръх самоувереност е най-вече в полза на най-добрите световни играчи. Нашият модел всъщност предрича възход за супер звездите. Второкласните играчи извличат много малка полза от прекалената самоувереност на други. Причината за наличието на песимистични прогнози е, че свръх самоувереността е лоша за управлението на средствата. Свръх самоуверените хора могат да останат такива завинаги, но с риск да се разорят. В случая с нашия модел, такъв резултат е възможен, но „най-слабата” една трета от 600 турнирни играчи плаща скъпо за своята свръх самоувереност. За да бъде запазена настоящата форма с такси от $10,000, има нужда или от постоянен поток от свръх самоуверени играчи или от увеличение на добавяните към наградните фондове средства. Твърде възможно е притокът на свръх самоуверени играчи да не секва, но според мен единствения начин настоящият бум в турнирния покер да се запази, е като се увеличават добавяните към наградните фондове суми.

Липса на оптимизъм

Много хора смятат, че е неизбежно покер спонсорството да продължи да се увеличава като процент от турнирните наградни фондове. Бих искал да посоча някои причини защо нивото на оптимизъм не е толкова високо, колкото някои смятат.

1. Организаторите на турнири са стимулирани постоянно да стартират нови турнири с високи входни такси, макар това да не е в особен интерес на играчите. От гледна точка на играчите е по-добре да има 25 телевизионни турнира с високо качество (с много пари добавени към наградните фондове), отколкото 150 такива турнира, в малко от които към наградните фондове се добавят значителни суми. По тази причина, играчите определено ще имат полза от регулаторно тяло. Да се надяваме, че Световната покер асоциация ще влезе в тази роля.

2. На турнирната покер сцена доминират компаниите работещи за печалба, което, най-малкото в краткосрочен план, е в ущърб на играчите и техните дялове от наградни фондове и добавени пари. Предричам, че турнирните организатори ще спечелят тази „битка”. Както вече споменах, играчите не са особено чувствителни към цената; те са склонни да играят дори когато турнирните такси са високи. В допълнение, понастоящем Harrah’s и WPT имат доминиращи позиции, трудно достижими за конкурентите. Пред организаторите с по-малко опит и възможности има препятствие – осигуряване на телевизионно покритие на техните събития. На този фронт те могат да се окажат в положение, при което се нуждаят от ТВ покритие, за да привлекат играчи, но пък им трябват играчи, за да си осигурят ТВ отразяване.

3. Броят на телевизионните зрители на WPT и WSOP събитията спада от 2004 насам, на база зрители на епизод. Основната причина за това като че ли е неимоверното увеличение на броя на епизодите, включително топ продукции като WPT и WSOP, и второразрядни и по-евтини продукции, като Poker Superstars Invitational Tournament.

4. Много от парите, които понастоящем се добавят към наградните фондове идват от онлайн покер сайтове. Макар да не е вероятен сценарий, определено си струва да се наблегне, че в тази връзка правителствен удар по интернет покера би бил пагубен за турнирната покер сцена на живо.

Брандън Адамс следва в Харвард. Той участва редовно в големи кеш игри и турнири и е автор на Разорен: Една покер новела.

Второкласните играчи извличат много малка полза от прекалената самоувереност на други.

Ако покерът продължи да набира скорост и спонсорски долари, един ден е възможно да видим как към големите турнири се добавят, вместо да се отнемат пари.

Променливостта на печалбите се увеличи в последните години с драстичното увеличение на броя на участниците в турнирите.

Свалете безплатно всички броеве на Списание PokerNews от архива ни или си ги закупите на хартиен носител от тук.

Свързани статии

Свързани турнири

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook