На живоСъбития
PokerStars Championship Prague
888poker
New poker experience at 888poker

Join now to get $88 FREE (no deposit needed)

Join now
PokerStars
Double your first deposit up to $400

New players can use bonus code 'STARS400'

Join now
partypoker
partypoker Cashback

Get up to 40% back every week!

Join now
Unibet
€200 progressive bonus

+ a FREE Unibet Open Qualifier ticket

Join now

Феноменът „Справедлив свят”

Феноменът „Справедлив свят” 0001

Феноменът „Справедлив свят” е психологическа тенденция хората да вярват, че вселената е проектирана да бъде едно честно място, в което всеки получава онова, което е заслужил. Всички го вярваме до някаква степен и когато ни се случи нещо хубаво, обикновено си казваме ‘да, ето, това стана, защото аз съм добър човек’.

По същия начин, когато на някой друг се случи неприятност, често си помисляме, че човекът е направил нещо лошо преди това и „сега му се връща”. В противен случай, вярата ни в справедливостта и в устройството на света би се разклатила. В продължение на дълги години Фил Хелмют бе представителят на професионалния покер свят, който не пропускаше възможност да прокламира своята вяра във феномена „Справедлив свят”. Когато губеше, Фил съвсем чистосърдечно казваше на играча срещу себе си, че не е заслужавал да спечели ръката, чисто и просто, защото не е честно най-добрия покер играч в света да губи. Майк Матюсоу, от своя страна, винаги е бил в другата крайност. Той с охота би разказал на всички на масата колко лош късмет го преследва и как нито веднъж не е спечелил в ситуация 50:50, защото светът не е честен и справедлив.

В крайна сметка, Майк промени своите възгледи и в момента има доста по-позитивна нагласа и очаквания от живота. А Фил? Е, Фил винаги ще си остане Фил. Но въпросът е: Къде точно между тези две крайности се намирате вие? Покерът честна игра ли е? Покер масата добър или лош пример за функционирането на феномена ли е? Трябва ли изобщо да споменаваме думата „справедливост” когато играем покер?

Нека дадем ясен отговор на горния въпрос: Да, покерът може да бъде разглеждан като перфектен пример за това как работи феноменът „Справедлив свят”. Всички знаем, че най-добрата начална ръка в Тексас Холдем е чифт аса. Също така сме наясно, че по-лоша стартова ръка от 7-2 от различни бои няма. Нали така? Ами щом разбираме това, би трябвало и да осъзнаваме, че при сблъсък на най-добрата с най-лошата ръка в покера, ако приемем, че всички чипове са по средата на масата още преди флопа, асата ще побеждават в приблизително 88% от случаите. Според сценария на справедливостта, по-добрите карти печелят, а по-слабите губят, но в истинския свят (не някакво зло и извратено проявление на действителността), а в този същия „справедлив/истински” свят, седмицата и двойката от различни бои ще „чупят” асата във всеки 12 от 100 пъти. Знаете това, нали? След като в 88% от случаите печелите, а в 12% губите, как се получава така, че когато загубите във въпросните 12% се разстройвате много, а в останалите 88% не сте толкова радостни и щастливи, колкото бихте били, ако биете аса със 7 и 2?

Справедливостта си е справедливост, оставете я. Това, че сте спечелили някакво раздаване, защото са ви дошли добри карти, не е доказателство колко добър човек сте. Както и когато загубите на ривъра срещу някой с 5% шанс да ви бие, това не е вашето наказание, задето сте зъл и лош. Проблемът при феномена идва тогава, когато нашата игра страда, защото ни се струва, че моделът на „Справедливия свят” не работи. Това се случва, разбира се, когато получаваме ‘bad beat’. Ако всичко в живота беше толкова лесно, колкото да пресметнем вероятността да изтеглим картата „Х” от тесте с 52 карти, то тогава щяхме да живеем в идеалния справедлив свят. Но нещата не стоят по този начин – животът не е толкова ясен, колкото процентните шансове в играта на покер.

Всичко до тук неизбежно ни води и до основния въпрос: Ако покерът наистина е игра, основаваща се на математически вероятности, то защо тогава играчите изобщо изпитват каквато и да било емоция? Как е възможно някой да се разстрои от това, че математиката всъщност работи? 5% шанс равни ли са на 0% шанс? Има ли нещо странно и необичайно в това, че някой си е хванал единия „аут” на ривъра? Отговорът е изключително лесен. Причината е в това, че ние смятаме, че светът е място, на което справедливостта винаги трябва да възтържествува и че рано или късно това ще се случи. Знаем също, че с А-А срещу 7-2 печелим в 88% от случаите.

Ние сме човешки същества, и като такива сме склонни, без да се усещаме, да се втренчваме само в една ръка, един турнир или една сесия, без да осъзнаваме, че по този начин губим поглед върху цялостната картина. Процентните вероятности, които се случват или не в света, ще продължават да се случват или не, докато съществува вселената. Какво ви кара да мислите, че една-единствена ръка може да бъде основателна причина да изпитвате каквато и да било емоция? За да останете в добро психическо и емоционално състояние, както и за да запазите кръвното си налягане в граници, запомнете: Светът наистина е справедлив, поне що се отнася до покера. Рано или късно уменията надделяват, което обикновено си проличава след по-дълъг период от време. Това обаче съвсем не означава, че два чифта, двойки и седмици, няма да бият асата ви... понякога.

Свалете безплатно всички броеве на Списание PokerNews от архива ни или си ги закупите на хартиен носител от тук.

Бъдете информирани за всички последни покер новини, като ни харесате във Facebook или ни следите в Twitter.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

  • RedRat RedRat

    Цялата поредица на Тим Лавали е страхотна и адски полезна от към информация.

  • mil3n4o0 mil3n4o0

    Хубаво четиво Smile

  • RedRat RedRat

    Тамън навреме да се успокоиш значи Big Grin

Прочетете 4 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook