На живо Unibet Open Bucharest

Покер легенди: Скоти „The Prince of Poker” Нгуен

Scotty Nguyen

„Ако платиш, всичко ще свърши, бейби!” – това една от най-известните реплики в света на покера. В самия край на директния сблъсък за Златната гривна в Главното събитие на Световните серии по покер през 1998, това са думите, които провокират Кевин МакБрайд да прати с последните си чипове на ривъра.

Тогава Скоти Нгуен го побеждава с фул хаус от деветки и осмици, и всичко за МакБрайд наистина приключва, а Нгуен получава престижното бижу, както и един милион долара. Това е сбъднатата мечта на Скоти, както и един от многото покорени от него върхове. Нгуен не е просто някое дете-чудо на покера. Забележителното му изкачване по стълбата на покер славата е било точно толкова трудно, колкото и детството му в разкъсвания от войната по онова време Виетнам. Роден на 28 октомври 1962, Скоти е едно от петнадесетте деца в семейството. Въпреки всичките трудности, по неговите думи майка му е човекът, на когото той дължи целия си успех: „Когато пристигнах в Америка, тя ми изпращаше всяко пени, което успяваше някак си да спести. Без нейната помощ надали щях да успея.”

През 1974, майка му и още няколко човека в малкото село, където Скоти е роден, го убеждават да събере малкото си вещи и да се качи на кораба за Америка. Той пристига в Чикаго, където е посрещнат от приемното семейство. Едва на 12 години, младежът е принуден да се справя с живота в непозната страна. Болезнено усеща липсата на своето семейство, изпитва големи трудности с езика, студеният климат го измъчва. По-късно се мести при друго приемно семейство в Коста Меса, щата Калифорния, но въпреки всичко разликите между културата, от която идва, и новата реалност, останали не по-малко трудни за преодоляване.

Подобно на много подрастващи, Скоти има проблеми както в училище, така и в квартала. Благодарение на него, няколко апартамента остават без здрави прозорци, няколко съседски деца се прощават с велосипедите си, и няколко пъти е наказван в училище за лошо поведение. В крайна сметка не завършва гимназия, тъй като ученето му се виждало досадно и безсмислено. Скоро, подобно на доста други младежи (особено в днешно време), той открива покера, като първоначално играе с приятели. По-късно започва да посещава покер клубовете и казината, и така лека-полека се превръща в редовен играч. Проблемът бил обаче, че Скоти губел почти всеки път, когато играел, а нуждата от ‘свежи пари’ го забърквала в допълнителни неприятности. Въпреки че играел на различни места, смяната на обстановката не го направила по-успешен – той бил все така губещ играч. В неговото съзнание Лас Вегас било мястото, което щяло да му донесе вълнението, което търсел. Тази мисъл била достатъчна, за да накара 21-годишният младеж да поеме пътя към Града на греха, в търсене на бърз успех и просперитет. В началото се опитвал да печели от покер, но играта му не била достатъчно добра, за да му позволи да се издържа от нея. Това го накарало да започне работа едновременно в ‘Harrah's Holiday Casino’ и в ‘Golden Nugget’. В малкото си свободно време той играел покер на ниски нива и постепенно се научил да наблюдава по-внимателно останалите играчи. Освен това усвоил агресивен стил на игра и се научил как да бъде смел и уверен.

Нгуен дал клетва пред себе си, че ще успее. В този момент покерът бил единственият начин, по който той можел да помага на семейството си и това го накарало да започне да гледа на играта много по-сериозно. През следващите две години печалбите и загубите се редували, често губел абсолютно всичко за една вечер и после започвал от нулата. След това обаче нещата се променили. С напускането на втората си работа, Скоти вече бил решен да се преориентира изцяло към играта на покер. Тогава резултатите му започнали да се подобряват. Скоти внася жизненост в играта по начин, по който малцина могат – усмихва се и се шегува постоянно, и като цяло се старае да се забавлява на покер масата. Междувременно свръхагресивният му стил на игра кара противниците да се страхуват от него, което му спечелва не един и два пота, без да се стигне до показване на картите.

На 23 години Нгуен печели първия си милион. Той „отбелязва” събитието по подобаващ начин, като за невероятно кратък период от време губи 99% от парите си в ‘Caesars Palace’. Това безспорно е бил доста жесток урок за него, но както сам казва, трудностите са го направили силен. През следващите пет години агресивният стил на Скоти работи изцяло в негова полза, но също така става причината да занули покер банката си повече пъти, от колкото може да си спомни. Всеки път, когато това се случело, той се връщал на ниските нива и започвал всичко отначало. Нищо не можело да го спре – той живеел със съзнанието, че е най-добрият.

Още с първото си участие в Световните серии по покер през 1995, Скоти печели $157,000, а само две години след това получава и своята първа Златна гривна, като надделява над всички в ‘Omaha 8-or-better’ турнир. И до ден-днешен, той счита себе си за най-добрия ‘Omaha-8’ играч в света. Резултатите му говорят сами по себе си и въпреки че е турнирен играч, той често е отправял предизвикателство към много хора да играят, на каквито нива предложат. Малцина са обаче дръзналите да се изправят срещу него. Нгуен заявява категорично своето надмощие над останалия покер свят през 1998, когато спечелва Главното събитие на WSOP. Това е моментът, в който неговите умения да манипулира поведението на опонентите си проличават в най-голяма степен. Въпреки че (поне до осмата бира) е забавно човек да бъде около него, със супер-агресивната си игра е способен да изпили нервите и на най-коравите си противници, което работи в негова полза – рано или късно другите допускат грешката, която той чака.

Когато играта му потръгне, Скоти е неудържим. Добър пример за това е победоносният му поход през 2001, когато влиза цели три пъти в парите в WSOP събития и печели още една Златна гривна, отново в ‘Omaha Hi/Lo’ турнир. Друг пример е ‘2003 Festa al Lago’. Там той трикратно реализира печалби (включително две първи места) в рамките на пет дена. Само месец по-късно стига до четири финални маси (отново две завършват с победа) по време на ‘2003 Legends of Poker’ в Лос Анжелис. През същата година той участва за първи път в турнир от сериите на Световния покер тур, където постиженията му са не по-малко впечатляващи. 2006 е годината, в която той печели и престижния ‘Gold Strike World Poker Open’ с $10,000 вход. Устремът му не спира дотук. Две години след това Скоти завоюва своята трета Златна гривна, като побеждава всички в $50,000 H.O.R.S.E. събитието.

Ако има нещо сигурно, то е, че успехите на Скоти Нгуен, също известен като „Принцът на покера”, няма да спрат до тук. Само бъдещето ще покаже още колко върхове в покера ще изкачи той по пътя си към вечната покер слава.

Свалете безплатно всички броеве на Списание PokerNews от архива ни или си ги закупите на хартиен носител от тук.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook