На живо Unibet Open Bucharest

Колонката на Секстън: „Златните близнаци”, Част 1

Колонката на Секстън: „Златните близнаци”, Част 1 0001

Скоро „старата школа” покер играчиДойл Брансън, Джони Мос, Пъги Пиърсън и Амарило Слим, с нескрито положително чувство започнали да ги наричат „Златните близнаци”. Удивително е, че онова, което е било запланувано да бъде ваканция до Вегас за уикенда, се превръща в постижение, на което можем да завидим и днес. Двамата пристигнали в пустинния град с обща покер банка от $800 долара, отседнали в ‘Stardust’ за по $8 на вечер и започнали да играят $10/$20 Стъд със 7 карти. Сменяли се през 12 часа, а уикендът се превърнал в седмица, седмицата в месец, месецът в година, и така нататък. Първо играели само в казино Фламинго, но след това се насочили към Сахара и Дюн.

Невероятно е, но само за две години и половина във Вегас, Дани и Чип спечелили повече от два милиона долара от игра на карти. Трябва да имаме предвид, че всички книги с покер насоченост, които се предлагат сега, не са съществували в онези ранни дни от развитието на играта. Двамата трябвало да усвояват тънкостите на покера сами в процеса на играта.

Съществуват много истории за „Златните близнаци”, разказващи за отделни моменти от пътя им към покер игрите с най-високите залози в Света. В няколко поредни статии ще да ви разкажа много от тях, като обещавам пътешествието назад във времето, до ранните години на покера, да бъде интересно за всички вас. Преди това, нека споделя, че съм пряк свидетел на случките, които ще опиша. Имах честта да проследя отблизо този легендарен момент, в който „Златните близнаци” изглежда бяха непобедими на покер масата.

Моят брат Майк и аз израснахме в Дейтън, Охайо, където са родени Чип и Дани. В интерес на истината, Дани живееше на две пресечки от нашата къща и като малки си играехме заедно в квартала. Години по-късно, през 1976, той ме покани на гости в Лас Вегас, където прекарах шест седмици – най-вълнуващите шест седмици в живота ми! Година по-рано Дани се беше прибрал в Дейтън и ни разказваше удивителни истории как двамата с Чип спечелили купища пари. В един момент се обърна към мен и каза: „Том, трябва да дойдеш с мен във Вегас, да видиш сам за какво става дума. Можеш да отседнеш при нас с Чип.” Когато Дани се прибираше, редовно излизахме насам-натам вечер, а той говореше за Мос, Пъги, Амарило и Дойл. Тогава нямах понятие кои са тези хора и какво е тяхното място в света на покера. Това, което виждах беше как Дани говори с нескрито вълнение за колоритните картоиграчи от Лас Вегас и за огромните суми, които сменят притежателите си за минути.

Тогава Дани беше млад, див и безгрижен. Като се прибираше в Дейтън, обичаше да носи онези скъпи лъскави дрехи, а като излизахме, винаги имаше в себе си по 15-20 хиляди долара „джобни”, които буквално изпадаха от джобовете му. Една вечер отидохме в клуб, наречен „Бърлогата на лъва”, но заведението беше препълнено и нямаше места за нашата компания. Тогава Дани се обърна към мен и ми каза „Ето ти хиляда и двеста долара, Том. Отиди при онези шест красиви момичета и им дай по $200, ако се съгласят да ни приемат на масата им.”

Учуден попитах: „Ама ти сериозно ли говориш?”

Той се засмя, извади голяма пачка пари, отдели $1,200 от нея и каза: „Разбира се, че съм сериозен!” Отидох с парите при момичетата и казах: „Дами, виждате ли онзи господин там с бяло-черното лъскаво сако? Той е ексцентричен богат картоиграч от Вегас и ме помоли да предложа по двеста долара на всяка от вас, ако бъдете така добри да позволите на него и на приятелите му да седнат на вашата маса. Тук е претъпкано и няма свободни места за нас.”

Една от тях бързо попита: „Само това ли трябва да направим?” Останалите се засмяха, а аз ги уверих, че искаме единствено да седнем и ако ни позволят, тези пари ще бъдат техни. Момичетата веднага се съгласиха, направиха ни място и цялата вечер останаха близо до нас, шушукайки помежду си и гледайки как Дани забавлява цялата компания със своите истории. Това е „класическият” пищен Дани Робинсън. Цяло чудо е, че през живота му нито веднъж не се случи да го оберат, а в Америка по това време осакатяваха и убиваха за много по-малко пари, отколкото той обикновено носеше у себе си. Убеден съм, че има някой горе, който го пазеше през всичките тези години.

Към 1976 „Златните близнаци” бяха спечелили състояние, което можеше да съживи дори и форт Нокс. Веднъж Дани ме заведе до сейфовете на казино Сахара, където съхраняваше своите печалби и аз не можах да повярвам на очите си – никога не бях виждал толкова много пари на едно място. Дани играеше в Сахара всеки ден, а Чип се беше ориентирал към Дюн. Двамата поддържаха постоянна връзка помежду си и всеки ден споделяха кой колко е спечелил. Веднъж чух как Дани му казва: „Днес съм с $11,000 напред, но има време”, а Чип отговори: „До момента съм спечелил $15,000. Но за щастие ще започва голяма игра след малко. Днешният ден е обещаващ.” Двамата печелеха толкова много пари, че за мен беше трудно да осъзная случващото се.

Спомням си как веднъж в Сахара Дани беше оставил чиповете си на масата, защото изведнъж реши, че трябва да си купи нова кола, изглежда старата му се беше развалила. Когато отишъл при продавача, му заявил: „Искам Линкълн. Чух, че са добри и не се развалят. Нямам време за пробно шофиране, защото трябва да се връщам да играя в Сахара. Искам да ми докарате колата там.”

Продавачът зяпаше в недоумение, тъй като не мислеше, че Дани може да си позволи покупката. Тогава го опита: „Как ще платите за колата, господине?”, и едва не си глътнал езика, когато Дани извадил от сака си няколко дебели пачки пари и му казал: „Ето как”, после замълчал за момент и добавил „Всъщност, като се замисля, я направо дай две, че моят приятел ще се ядоса, че съм го пренебрегнал. Колко искаш за двата линкълна?” След това избрал цвета на колите и добавил: „Името на партньора ми е Чип Рийз и в момента играе в Дюн. Закарай неговата кола там. А тези 400 долара са да се почерпиш и за да съм спокоен, че ще докараш колите веднага. Хайде тръгвам, че бързам. Не искам да си губя мястото на покер масата.” Продавачът не успял да каже нищо, ченето му беше увиснало от изумление. Ако все още е жив, със сигурност и до днес говори за тези две продажби, които беше направил през 1976. Когато си спомня за случката с двата линкълна, Дани разказва със смях: „Платих пълната цена, тъй като нямах време да се занимавам с бартер за старата кола. Трябваше да се връщам в Сахара, че ме чакаха.”

Чип обичаше да изучава нови игри, докато приятелят му се беше специализирал изцяло в Стъд покера със седем карти. По онова време никой не беше способен да спечели толкова в тази игра, колкото печелеше Дани през 1976. Независимо дали играеше със залози $30/60, $40/80, $50/100 или $75/150, той просто беше най-добрият. В другата част на Вегас, където се намира казино Дюн, Чип играеше в най-скъпите игри, където лимитите достигаха $800/$1,600. През 1978, когато Чип купи покер залата от Джони Мос, вече играеше на $2,000/$4,000.

Една вечер в Сахара станах свидетел как Дани спечели 22 раздавания подред – нещо невиждано до тогава във Вегас! Играеше срещу човек на име Пайниър Томи, като в рамките на 11 ръце успя да хване три поредни отворени сета, за което по-късно си спомняше с думите: „Никога през живота си не бях хващал три отворени сета в три поредни ръце!”

Играта му вървеше толкова добре, че в един момент той каза: „Момчета, оттук нататък ще играя, без да си гледам картите.” И продължи да печели. Малко след това Пайниър Томи повика мениджъра и настоя Дани да бъде задължен да си гледа картите. Управителят отговори нещо от сорта: „Съжалявам Сър, но нямам право да задължавам играчите да си гледат картите, ако не искат.”

Последва бурен смях от страна на Дани, който със задоволство наблюдаваше развитието на случката. Тогава той се обърна към Пайниър: „Ще ти кажа какво ще направя. Ще започна да гледам картите, но със свити очи. Така ти никога няма да разбереш дали наистина съм ги видял или не.” По този начин Дани спечели още 11 ръце. Гледката беше уникална, а след всяко взето раздаване Дани измисляше някаква щуротия – или се затичваше нанякъде и след малко се връщаше с победоносен каубойски вик или започваше да подскача около масата, и цялото това шоу в типичния за него невъздържан стил.

По време на удивително добрата серия, Дани се наведе към дилъра и пусна двадесет и пет доларов чип в джоба на ризата му като бакшиш, точно след като беше хванал поредната ривър карта, която му трябваше. Тогава противникът му отново се ядоса: „Ако не спреш с това, излизам от играта!”
С типичния си маниер Дани си взе чипа обратно и каза през смях: „Извинявай, че си взех бакшиша, ама не искам този да си ходи.”

...Разбира се, дилърът знаеше, че Дани няма да го остави невъзнаграден.

За разлика от него, Чип нямаше предпочитания с кого ще играе. Той беше в Дюн и посрещаше всеки, който искаше да играе покер с най-високите залози в града. Чип Рийз винаги беше хладнокръвен и съсредоточен, все едно нищо не можеше да го трогне. Неговото тихо и скромно държание беше абсолютната противоположност на поведението на неговия партньор, но така или иначе, различните стилове на игра им вършеха страхотна работа. Още от самото начало на покер кариерата си, Чип бе олицетворение на спокойния играч с висока класа на покер масата. От друга страна Дани притежаваше дарбата да бъде много забавен за хората, които наблюдаваха играта.

„Златните близнаци” бяха невероятен тандем – заедно започнаха да играят покер, изучиха изкуството на играта с най-високите залози и оставиха трайна следа в историята на Лас Вегас. Но не всичко бе бляскаво и безпроблемно. Както обикновено се оказва в живота, монетата има и своята обратна страна. В следващия брой на списанието ще ви разкажем още интересни случки с двамата велики покер играчи.

Свалете безплатно всички броеве на Списание PokerNews от архива ни или си ги закупите на хартиен носител от тук.

Свързани статии

Коментари

  • koleff koleff

    Мдаа, а по-натам става още по-интересно. Wink

  • dimov666 dimov666

    Е тва е най яката история която съм чел за покер, направо някой от братята да вземе да напише автобиографична книга, която няма как да не избие рибата. Ауууу толкова не бях се смял, баси лудаците :-)

Прочетете 2 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook