На живоСъбития
PokerStars Championship Prague
888poker
New poker experience at 888poker

Join now to get $88 FREE (no deposit needed)

Join now
PokerStars
Double your first deposit up to $400

New players can use bonus code 'STARS400'

Join now
partypoker
partypoker Cashback

Get up to 40% back every week!

Join now
Unibet
€200 progressive bonus

+ a FREE Unibet Open Qualifier ticket

Join now

Покер легенди: Джон Джуанда

Покер легенди: Джон Джуанда 0001

Трима от покер играчите, които Джон Джуанда уважава най-много, са Ерик Сайдел, Хауърд Ледерър и Крис Фъргюсън. Заедно те представляват елита на покера, като безспорно са едни от най-добрите играчи в света.

Освен колеги в професионалния отбор на Full Tilt Poker, те са и добри приятели, а по време на висшето си образование и четиримата са проявявали нескрит интерес към Компютърните науки. В интерес на истината, в днешно време толкова много от успешните турнирни играчи притежават университетски дипломи, че започвам да се чудя как ли ще изглежда покер играта след, да речем, 10-15 години.

Най-големите имена в покера, сред които Дойл Брансън, Джак Строс, Боби Болдуин и Чип Рийз (както и много други) имат дипломи от колеж. Въпреки всичко, тенденцията сред доста от успешните интернет играчи в момента е да се прекъсва обучението, за да се освободи време за играта на покер. Дали критичното мислене (върху което се акцентира толкова много в колежите и университетите) ще спре да бъде съществен фактор за бъдещите играчи? Възможно ли е хората без висше образование, като Фил Айви, да продължават да издигат качеството на покер играта на все по-високи нива, или по-скоро ще се препъват по пътя към най-големите лимити? Това само времето може да покаже.

Що се отнася до Джон Джуанда, той завършва университета в Оклахома, като след това става Магистър в Сиатълския университет. Това личи. Джон се премества от Индонезия в САЩ през 1990, като по това време знае само няколко думи на английски. Това определено не личи. Джон е роден на 8 юли 1971 в Медан – населено място, намиращо се в област Северна Суматра, Индонезия. В много от културите на далечния изток е прието най-големият син да получава специално внимание. Като малък аз живях в Япония и сам усетих това. Всичките непознати, които идваха на гости на баща ми по работа, ми носеха чудесни подаръци в израз на уважение към семейството. Това внимание ме накара да се чувствам специален и ми помогна да изживея едно чудесно детство. Джон също споделя, че има прекрасни спомени от детските си години.

Неговата майка е работила години наред, всеки ден от сутрин до вечер, в името на семейния бизнес. Същевременно се е справяла прекрасно с отглеждането на четирите си деца. Тя окуражавала Джон – най-голямото дете в семейството – да бъде сериозен в ученето, както и да се стреми винаги да бъде сред най-добрите. Този дух на победител му помогнал в училището, където и до днес по-възрастните учители си спомнят за него. Когато завършил гимназията и дошло време да продължи образованието си в университет, решението да замине за Америка през 1990 определено не било сред най-лесните, но Джон не съжалява ни най-малко. Липсата на неговите близки и уютът на дома и семейството обаче той усетил още в момента, в който самолетът се отделил от земята.

На този въпросен полет, Джон изиграл и първата си покер игра в живота. Състезателният му дух незабавно влезнал в действие, и на края на дългия полет се оказало, че той печели повече, отколкото губи. Стремежът към победа, в комбинация с последователното изучаване и методичното анализиране на всяка една ситуация, започнали да формират неговия стил на игра още тогава. Въпреки че Дойл Брансън бил казал цели тридесет години по-рано (в книгата си ”Super System”), че покерът е игра, в която се играе срещу хората, а не срещу картите, малко играчи са успели да постигнат такова блестящо ниво на разчитане на опонентите си, както Джон.

Докато другите играчи от време на време успяват да познаят картите на своите противници, Джуанда вдига летвата, като демонстрира способност да бъде постоянно „на вълната” на останалите на масата. Бари Грийнстайн споделя за него следното: „Често се удивявам, наблюдавайки как той влиза в главите на по-слабите играчи и знае предварително всеки един техен ход”. Бари оценява турнирната игра на Джуанда с 9 по десетобалната скала – доста сериозна оценка, като се вземе предвид, че самият Грийнстайн е отличен турнирен играч.

Когато Джон се премества в Сиатъл, за да продължи висшето си образование, там намира множество места, където може да играе покер. През следващите няколко години той предимно работи, но покерът не излиза от мислите му. Винаги е харесвал непосредствения поток на информация, който съзнанието му получава от наблюдението върху противниците си и от изучаването на техните навици по време на игра. Мозъкът му обработва успешно и най-малкия сигнал, издаден от някого на покер масата, анализира ситуацията и дава на Джон цифрово-изразена представа за шансовете за спечелване на всяка една конкретна ръка, в зависимост от картите или от вероятността евентуалният блъф да бъде успешен.
През 1999 все още работи, но все пак намира време за хобито си. Април е месецът, в който животът му започва да прави рязък завой – тогава Джон участва в $1,500 лимит холдем турнир в рамките на Световните серии по покер и завършва на девето място, за което получава $15,000. Това е само началото – седмица по-късно достига до 7-о място в друг лимит холдем турнир, този път с вход $3,000. През лятото на същата година Джон играе серия от турнири в Лос Анжелис. Спечелените $399,600 в рамките на месец август вече му дават и финансовата стабилност, която ще му позволи трайно да се насочи към професионалния покер.

Скоро Джон се установява в Аламбрия, щата Калифорния, което е напълно разбираемо с оглед на успехите, постигнати в Лос Анжелис. Играе на финалните маси на редица турнири в различни дисциплини – LHE, NLHE, PLHE, 7-card Stud, Omaha 8/better, и дори H.O.R.S.E. турнир (който, между впрочем, печели) през лятото на 2000. В края на годината е на една карта разстояние от спечелването на „US Poker Championship” в Атлантик Сити, но в крайна сметка завършва втори, за което получава $159,000.

През 2001 успехите му продължават – Джон печели вторият годишен шампионат „Jack Binion World Poker Open” и наградата в размер на 282 хил. долара. Този успех е последван от над 20 финални маси в рамките на същата година, сред които още три първи места. Първата от четирите си WSOP Златни гривни той спечелва в $1,500 Triple Draw Lowball събитие, но петдесетте хил. долара, които получава в допълнение към нея бледнеят на фона на 278-те хиляди, които взима по-късно същия месец за достигането до второто място в престижния „World Poker Tour $10,000 Five Diamond World Poker Classic”.

Невероятните успехи на Джон продължават и през следващите години. Концентрацията му по време на игра е отлична, умело разчита опонентите си, притежава приятно чувство за хумор и видимо остава спокоен и в добро настроение дори когато е на финална маса и напрежението е голямо. Притежава 4 златни гривни и само в рамките на WSOP е достигал до парите цели 50 пъти, за което е получил общо почти $3,400,000. Джон заслужено е считан от всички за покер легенда, но бъдете сигурни, че неговите успехи ще продължават и занапред. Ще следим с интерес представянето му в предстоящите големи покер турнири тази година, като му пожелаваме още добри резултати и много победи!

Покер легенди: Джон Джуанда 101

Свързани статии

Свързани турнири

Свързани играчи

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook