Когато играеш, играй за победа

Когато играеш, играй за победа 0001

По време на треньорската си кариера в отбора по американски футбол New York Jets, Херман Едуардс каза нещо, което се превърна в емблематична фраза за цяло поколение спортисти. След като воденият от него отбор претърпя загуба във важен мач, Едуардс дава пресконференция, на която заявява, „Когато играеш, играй за победа”.

Въпреки че повечето присъстващи на самата пресконференция игнорирали репликата, много от футболистите приели думите му присърце. Лека-полека фразата на Едуардс започнала да навлиза в живота на хората, и въпреки привидната си простота, неговата ‘дзен мантра’ е идеалното описание на крайната цел във всяко състезание. Когато играеш, играй за победа!

Философията на Едуардс е въплътена в живота и спортната кариера на Майкъл Джордан. Той е считан за най-великия баскетболист на всички времена, тъй като притежава физически данни, психическа издръжливост, воля, лидерски умения и постоянен стремеж към успеха. По-важното е, че знае как да съчетае всички тези качества и да ги преплете правилно, за да достигне върховете на онова, с което се занимава. Резултатите? Една шампионска титла в колежанското първенство, шест купи в NBA, два златни медала от олимпиади, както и огромен брой персонални отличия и награди. Наскоро, Джордан беше официално въведен в баскетболната зала на славата. В благодарствената реч той изтъкна огромната роля, която са изиграли неговите родители и близки приятели, като ‘мотивиращите фактори’ в неговата атлетическа кариера. Великият играч споделя още: „Пламъка (в мен) запалиха моите майка и баща. Докато се развивах през годините, всичките ми близки добавяха дърва в огъня.”

Един от преломните моменти в живота на Майкъл Джордан е в гимназията, когато името му остава извън списъка с играчите в представителния баскетболен отбор на училището. Всъщност, Майкъл е последният отпаднал от тима, след като губи квалификация от свой съученик. Загубата оказва невероятно влияние върху младия талант. Вместо да изживее тежко загубата, той се амбицира и мотивира изключително силно, започва усърдни тренировки, отделя цялото си време и енергия на една-единствена цел – да докаже на всички, че заслужава да бъде в отбора. Крайният резултат, както всички знаем, е зашеметяващ.

Преди церемонията по въвеждането му в Залата на славата, Джордан изпрати покана до играча, от когото е загубил по време на квалификациите за ученическия отбор – Лийрой Смит. Така за пореден път показа, че не се срамува от грешките и неуспехите си, а точно обратното – живее спокойно с тях, както и със съзнанието, че пътят към успеха е изпълнен с препятствия, които трябва да бъдат преодолени. През цялата си кариера,

Джордан не спира да доказва както на критиците си, така и на треньорите, че съмненията им в неговите качества са напълно неоснователни. Дори и най-дребното и на пръв поглед незначително нещо по негов адрес от страна на когото и да било – треньори, съотборници, опоненти, медии или собствениците на клуба му, го провокира да работи още по-сериозно. Завидните му умения, в комбинация с постоянния стремеж към самоусъвършенстване, дисциплина и целеустременост, го правят безспорно най-успелия баскетболист на всички времена. Майкъл никога не се е задоволявал просто да бъде добър играч. Енергията му е насочена към целта да стане най-добрия. Тази философия не се ограничава само до баскетбола, и се оказва движеща сила за много от професионалните покер играчи. Често съм се чудел защо хората играят покер, защото както знаем, в покер турнирите може да спечели само един. Вторият и всички след него са губещи, без значение колко пари са спечелили и до кое място са достигнали. Какво ги мотивира? Как преодоляват пораженията? Както се казва, „Второто място е награда за първенеца сред загубилите”.

Не всеки професионален играч може да се справи толкова лесно с психологическите ефекти, които води със себе си загубата. Малко хора успяват да преодолеят и тежките периоди, в които изглежда, че сме обречени да губим всеки път когато сме били фаворити. Замислете се колко играчи правят някакъв невероятен пробив веднъж, печелят грамадната сума пари, след което влизат в губеща серия и повече никога не чуваме за тях? Разликата между добрите и посредствените играчи е елементарна. Когато се случи на супер-звезда от ранга на Майкъл Джордан да загуби, това го амбицира много силно и продължава напред с още по-голяма увереност. За огромна част от хората важи точно обратното – провалът ги подтиква да се откажат и да зарежат всичко.

През последните пет години съм отразявал покер турнири по целия свят и съм наблюдавал как различни играчи, били те професионални или непрофесионални, реагират както на успеха, така и на провала, и поемат по коренно противоположни пътища. Съвсем малка е групата на онези, които знаят как и са решени да печелят постоянно. В главата ми изплува образът на Фил Айви.

Никой от останалите не може да се похвали нито с уменията и опита, нито с психическата подготовка и нагласа за победа, които Айви притежава. Успешните играчи изграждат по-голямата част от покер банките си за сметка на по-неопитните от тях. Така си купуват скъпите коли, живеят в баровските квартали и записват децата си в най-елитните частни училища. Друга ‘таргет-група’ за тях са и онези самозвани уж-професионални играчи, които въпреки имиджа, който си създават, не могат да отговорят на въпроса: „Аз защо играя покер?”

Това е животът – някои печелят благодарение на уменията си, и се радват на лукс и разкош, защото има достатъчно други, които не притежават качествата да бъдат победители, и вероятно никога няма да станат такива. Светът на покера е пренаселен със ‘средняци’, които, въпреки че успяват да си докарват някакви пари от играта, никога няма да пробият по-нагоре. Собственото им его не разрешава на съзнанието им да се развива и обогатява. Понякога се случва играчи, които са достигнали някакво ниво малко над посредственото, изведнъж да спрат да изучават играта. Предпочитат да се отдадат на своя блажен непукизъм и мързел. В крайна сметка, това е въпрос на личен избор.

Играта не е статична, тя търпи непрекъснато развитие. Промените, които настъпиха в начина на мисленето на играчите през изминалите две години, са много по-значителни от всичко, случило се за последните двадесет. Постоянно се появяват все по-добре подготвени хора, които определено не разчитат само и единствено на прочетеното в “Super System”. Интернет се е превърнал в инкубатор за талантливи и целеустремени млади играчи от всички краища на света. От друга страна, всекидневно бивши професионални шахматисти, спортисти и хора, занимаващи се с наука, се преориентират към попрището на професионалните покер играчи, при това съвсем адекватно. Най-успешните професионални покер играчи през последните години успяха да се адаптират към бума на онлайн покера и към новото интернет поколение. Това е разликата между легендите и динозаврите – първите са достатъчно адаптивни и винаги успяват да се нагодят към ситуацията и да приложат правилната стратегия. Вторите, за разлика от тях, използват едни и същи тактики, без да взимат предвид динамиката на днешния покер. Това е причината динозаврите да са обречени на изчезване.

Покер експанзията доведе до появата на десетки хиляди млади ентусиасти. Освен тях, множество популярни лица нахълтаха в покер живота, само и само да виждат образите си на кориците на все повече списания. За тях няма разлика дали ще се снимат в глупава реклама за кучешка храна или ще се появят на червения килим на някое голямо покер събитие. Важното е да се шуми около тях. Друго интересно явление са непрофесионалните играчи, които биха направили всичко, за да получат своите 15 минути слава, и да станат симпатични на медиите. Имайки голям стак или голяма уста, всячески ще се борят да задържат интереса към себе си възможно най-дълго, или просто докато покер банките им не се стопят. Връщаме се на истински добрите играчи. От всичко на света, акулите най-много обичат малки и заслепени от блясъка на фотоапаратите рибки, навъртащи се смело и безотговорно около тях.

На пръв поглед изглежда очевидно, че мотото, „Когато играеш, играй за победа” важи с пълна сила за покера, но всъщност се оказва, че не е точно така. Непренебрежително малка е групата на играчите, които искат просто да припечелват. За това, когато достигнат едно определено ниво в развитието си, те спират и не продължават нито сантиметър напред. В един от последните епизоди на покер-шоуто ‘Two Months, Two Million’, Браян Робъртс каза: „Покажи ми някой в света на покера, който се чувства истински спокоен, и аз ще ти посоча рибата на масата.” Няма да видите онези, които са доволни на малкото, да напишат покер книга, или поне стратегия. Те никога няма да влязат в покер-елита, няма да запишат и обучаващо покер видео.

Вместо това, те ще си играят сателити според своите възможности и ще чакат почивката в турнирите на живо, за да се доберат до безплатното ядене. Само силните оцеляват в бурния океан на покера. Това е причината, поради която кръгът на истински успелите играчи е сравнително тесен. Както Херман Едуардс казва: „Когато играеш, играй за победа! Няма смисъл да играеш просто ей така. Хубавото на спорта е това, че всеки се стреми да надделее, но само най-добрите побеждават.”

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook