‘Аладин’ и Голямата игра

‘Аладин’ и Голямата игра 0001

Когато през 1969 Сид Уайман решил да популяризира покер играта с високи залози, като постави покер маса на входа на хотел Dunes, този ход проработил по-добре от очакваното. Наложило се персоналът на казиното да извади още няколко маси и да постави ограждение с въже около тях.

Въпреки че броят на ентусиастите да играят лека-полека растял, от гледна точка на счетоводния отдел на казиното, организирането на покер игри не носело достатъчно приходи. По това време, да имаш покер маси било нерентабилно, тъй като играчите заплащали такса за час игра, а не рейк, както е сега. Крандъл Адингтън, един от редовните покер играчи в Dunes и Aladdin, разказва: „Когато големите компании дойдоха, казаха на счетоводителите да пресметнат квадратурата на казиното, за да се види какви приходи носят игрите на квадратен метър. Оказа се, че Тексас Холдем не е сред тях.”

В тази епоха подобни проблеми в Лас Вегас се решавали лесно. През 1973, Уайман прехвърлил играта буквално от другата страна на улицата, в казино Aladdin, в чието управление участвал заедно с някои от своите приятели. Мястото било идеално за покер. Адингтън си спомня: „Aladdin тогава не беше това, което е днес. Представляваше малко и не толкова популярно казино, а и някак си повече напомняше на мотел.”
Преди да се появи Aladdin, на негово място имало няколко неуспешни опита да се създаде нещо работещо и доходоносно. Първоначално на земята, където се намира казиното днес, бил построен English Tallyho Motel – място за отдих с капацитет от 450 стаи. Годината била 1962, а човекът, вложил 12 милиона долара опитвайки се да докаже, че във Вегас може да вирее подобен туристически комплекс без казино към него, бил Едуин Лоуи – създателят на популярната в Щатите игра Yahtzee.

Johnny Moss
Johnny Moss

Скоро му се наложило да осъзнае, че подобно нещо не може да просъществува, и през октомври 1963 комплексът затваря врати. Година по-късно мястото е преименувано на King’s Crown Tallyho Inn, но смяната на името по никакъв начин не помага на новия собственик, който така и не успял да придобие лиценз за хазартна дейност. Шест месеца по-късно му се наложило да изостави неуспешната си инвестиция. Парцелът отново опустял, а поради безпрeспективността на всички начинания, които различните хора предприемали там, местните хора започнали да го наричат Каръкът на Вегас.

Чак през 1996 се появил Милтън Прийл, който успял да подкара нещата в правилната посока. Прийл похарчил повече от 3 милиона, за да обнови всичко, и комплексът придобил интересен арабски стил. Голямото откриване на обновения хотел се състояло на 1 април същата година, в присъствието на множество специални гости и популярни лица, сред които бил и известният комедиант Джаки Мейсън. Година по-късно Елвис Пресли се оженил за съпругата си Пресила там, което донесло на мястото нечувана популярност и успех. Изглеждало, че лошите времена били вече в миналото.

През 1972 организация, водена от местния бизнесмен Сам Даймънд, придобила собствеността върху комплекса срещу $5,000,000 и вложила допълнителни 60 милиона за обновяването му и за построяването на нова сграда – нашумялата тогава 29 етажна кула, която всъщност била само с 19 етажа. Това бил и моментът, в който най-мащабната покер игра в Лас Вегас за времето си намерила своя дом, благодарение на усилията, които положил Сид Уайман.

Освен шестцифрените залози, покерът в Aladdin винаги ще се помни и с още две неща. На това място Мейджър Ридъл загубил контролния пакет на първия развлекателен център на Лас Вегас, комплексът Dunes. Пак там, въведеният посмъртно в покер залата на славата през 1982, Том Албо, починал по време на покер игра. Според легендата, последните му думи, след като получил сърдечен удар на масата били: „Пребройте ми чиповете, връщам се след минута”. Албо веднага бил откаран в болницата, където починал по-късно същия ден.

Casino The Dunes
Casino The Dunes

Организацията на покер играта в Aladdin била същата, каквато и в Dunes преди това, с едната разлика, че мащабът ѝ вече бил несъизмеримо по-голям. „Залозите бяха толкова високи, че често се случваше дори местните комарджии да не могат да си позволят да играят”, спомня си Адингтън. Това не означава, че играта е страдала от липса на участници. Наред с пътуващите тексаски картоиграчи като Дойл Брансън и Крандъл Адингтън, мястото привличало и доста хора с възможности, които, ако използваме днешния покер жаргон, бихме нарекли „магарета”. Адингтън добавя: „Имаше толкова много хора, че често играта продължаваше с дни.”

В продължение на три години, Aladdin е своеобразният център на покер вселената, но след като казиното претърпява финансов колапс през 1976, се налага да бъде намерено ново място. Джони Мос, в чиито функции влизала цялостната организация на покер игрите там, се договорил със собствениците на Flamingo за използване на част от тяхната площ.

Casino Flamingo
Casino Flamingo

Това бил и преломният момент в развитието на покера. Играта доказала, че може да бъде устойчива на различни промени, тъй като интересът към покера в Лас Вегас вече бил достатъчно голям. Въпреки че с течение на времето се налагало масите да бъдат местени от едно казино в друго, желаещите да играят не намалявали, а точно обратното. Краят на дългия път от ерата на Aladdin и началото на световната популярност на „Голямата игра”, е през 1989, когато казино Mirage започва да поема огромния наплив от покер играчи. Популярността на покера нараства с всяка следваща година, докато не се стига до момента, в който все повече казина във Вегас се принуждават да я предлагат на своите клиенти, за да запазят доброто си име.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook