На живоСъбития
PokerStars Championship Prague
888poker
New poker experience at 888poker

Join now to get $88 FREE (no deposit needed)

Join now
PokerStars
Double your first deposit up to $400

New players can use bonus code 'STARS400'

Join now
partypoker
partypoker Cashback

Get up to 40% back every week!

Join now
Unibet
€200 progressive bonus

+ a FREE Unibet Open Qualifier ticket

Join now

Суперкупата по Покер на Амарило Слим

Суперкупата по Покер на Амарило Слим 0001

Едно време турнирите с вход от $10,000 са били точно толкова голяма рядкост, колкото и снежните бури в Лас Вегас. В интерес на истината, между 1972 и 1978, Световните серии по Покер са единственото събитие в света, предлагало подобен турнир.

Майк Секстън споделя: „Тогава нямаше други покер турнири, освен тези в рамките на WSOP. Само там играчите с пари можеха да играят в турнири с висок вход.” Амарило Слим Престън е един от най-емблематичните покер ветерани в историята на играта. Той става Световен шампион през 1972 и като освен това е възприеман като един от най-добрите кеш играчи. В края на 70-те години на миналия век, той решава да се възползва от незапълнената ниша и създава ново покер събитие, което ще остави дълбок отпечатък върху развитието на играта. Името, което избрал, било наистина гръмко и обещаващо – „Суперкупата по Покер на Амарило Слим”. Да направиш успешно покер събитие съвсем не било лесна задача, но пък Слим бил идеалният човек за тази работа. Благодарение на своята харизматичност, обаяние и увереност (както и на малко връзки), през февруари 1979 той успял да стартира новото ежегодно покер събитие.

„Световните серии по покер бяха толкова успешни, че хората искаха да има повече такива турнири. И така, аз отидох при Барън Хилтън с предложение, той се съгласи, и проведохме първия турнир в хотел ‘Хилтън’ във Вегас”, спомня си Амарило.

Използвайки структурата на WSOP, Слим включва единадесет турнира в първото издание на Суперкупата – само с един по-малко от проведените три месеца по-късно Световни серии. Успехът е безспорен, като участие взимат абсолютно всички елитни играчи, включително светилата на покера Джони Мос, Боби Болдуин, Чип Рийз и Дойл Брансън.

Секстън казва: „Големите играчи присъстваха до един. Турнирът беше много популярен и всички бяха там.”

Първият победител е не до там известният Джордж Хюбър (носител на Златна гривна от 1977). За победата си той получил 150,000 долара, както и специален подарък, изработен от личния обущар на Слим – уникален чифт каубойски ботуши на стойност $3,000. По-късно Амарило превърнал в традиция това да дава на Шампиона специална награда в допълнение към парите, като с годините подаръците ставали все по-пищни и щедри.

В своя подкрепа, Слим споделя с нескрита гордост: „Една година подарих цял ‘DeLorean’, а после и ‘Auburn Boattail Speedster’ – страхотен автомобил с висока колекционерска стойност, модел 1935 година. Давал съм също джипове, луксозни каравани и какво ли още не.”

Няма две мнения – дебютът на новия покер турнир във Вегас е повече от успешен, но още преди второто си издание, събитието се сблъсква със сериозно препятствие. „Барън закри покер залата в ‘Хилтън’ – обяснява Амарило – и на нейно място сложи слот-машини. Принудих се да се преместя в ‘Sahara Reno’.”

Преместването на турнира в планинската местност през 1980-а било от голяма полза за Гейб Каплан. В последната ръка на първия ден на Главното събитие, Каплан направил сет седмици на флопа срещу един от първокласните кеш-играчи по това време – Рей Зий (автор на ‘High-Low Split Poker, Seven-Card Stud and Omaha Eight-or-Better for Advanced Players’). Ако за Гейб това бил добър флоп, за Рей бил направо отличен, с неговия сет аса. Той заложил всичките си чипове, капанът хлопнал, а за смаяния Каплан не останало друго, освен да се надява на чудо. То се случило и късметът му проработил на ривъра, където се появила последната седмица от тестето. Така Гейб продължил напред в турнира, който впоследствие спечелил.

Освен $190,000 за първото място, той получил и новия трофей – огромна купа, пред която Златните гривни на WSOP изглеждали незначително дребни. От тази година до края на съществуването на Суперкупата, всеки победител получавал такава купа.

Победата дала на Каплан място сред елита на професионалния покер. В периода от 1982 до 1985 резултатите му в турнирите от Суперкупата били страхотни – достигнал до четири финални маси, като в два от случаите спечелил шампионската титла.

През 1981 Суперкупата била проведена в ‘Sahara Reno’, но това щял да бъде последният турнир на това място. Когато ‘Hilton Hotels Corporation’ закупили казиното и го преименували на ‘Hilton Reno’, играта на Слим трябвало да бъде преместена още веднъж.

Слим разказва: „След като продадоха ‘Sahara Reno’, много хора мислеха, че с мен е свършено, но аз установих връзка със ‘Sahara’ при езерото Тахо.”

По това време турнирът вече бил започнал да придобива характера на своя основател – човек, чийто живот бил изпълнен с динамика и неспирно движение. Въпреки постоянното местене на играта, в началото на 80-те Слим съумявал да запази броя на събитията приблизително равен с тези, провеждани в рамките на Световните серии. Онова, с което не можал да се справи, бил намаляващият брой на участниците, а това се отразявало на наградните фондове. През 1983, когато Том МакЕвой станал Световен шампион, предвидената парична награда за първото място в Главното събитие на WSOP била 540 хиляди долара, докато Ханс ‘Туна’ Лунд получил само $275,000, спечелвайки Суперкупата през същата година.

В опит да запази интереса към своя турнир, Слим структурирал наградните фондове по такъв начин, че размерът на паричните награди да бъде внушителен. Това обаче било за сметка на броя на местата, гарантиращи печалба. През първите пет години от съществуването си, турнирът възнаграждавал само играчите, завършили на първо, второ и трето място.

„Години наред Амарило бе единственият, който плащаше само на първите трима в турнирите си. Печалбите бяха разпределени така: 60% за победителя, 30% за втория и 10% за третия. Това беше негова запазена марка”, спомня си Майк Секстън.

„Такива бяха обстоятелствата. – коментира Амарило – Запазих схемата 60-30-10 до момента, в който участниците не станаха толкова много, че се принудих да добавя още платени места.”

В средата на осемдесетте години на ХХ век Суперкупата по Покер на Амарило Слим вече била утвърдена като второто по значимост покер събитие в света. През 1984 участниците в Главното събитие били толкова много, че той трябвало да промени дългогодишната практика да награждава само първите трима. Тогава за първи път били предвидени парични награди за шестима от участниците. Победителят, легендарният Стю Ънгар, получил $275,000. След като двукратният Световен шампион спечелил и Суперкупата, репутацията на турнира станала още по-добра. Въпреки всичко, WSOP били много по-напред в надпреварата за събитието със статут на Световно първенство.
Главният проблем бил в това, че събитието на Слим нито имало постоянен „дом”, нито пък планирало да се установи на едно място. Професионалните покер играчи знаели, че Световните серии по Покер се провеждат всяка година в ‘Binion's Horseshoe’. Никой нямал представа обаче къде ще се състои Суперкупата. Тази несигурност по никакъв начин не подпомагала развитието на турнира. Докато Световните серии започнали да привличат все повече и повече играчи с всяко следващо издание, Суперкупата останала в застой.

Следвайки превърналата се в характерна черта „мобилност”, Слим провел играта в ‘Sahara Tahoe’ само няколко пъти, преди отново да я премести в ‘Caesars’. Когато това станало, за първи път изглеждало, че турнирът ще се установи на едно място, което се отразило положително върху интереса към Суперкупата – от година на година участниците се увеличавали, но въпреки че между ‘85 и ‘89 Слим успявал да гарантира поне седем платени места, победителят така и не получавал повече от $220,000. По същото време WSOP традиционно гарантирали на своя Шампион над половин милион долара.
За пореден път надеждите да вдъхне свежест в събитието, били в ръцете на Стю Ънгар. Той постигнал нещо, което никой друг не успял – освен че спечелил Суперкупата в две поредни години (1988 и 1989), както самият Майк Секстън споделя: „За толкова години никой не успя да спечели едновременно Главното събитие на Сериите и Суперкупата – само Стю ги завоюва по три пъти! Повярвайте ми, това е сериозно постижение.”

1990 била може би най-успешната за Суперкупата, като според Слим, участниците в четиринадесетте събития са били над осемнадесет хиляди. Бъдещето на турнира изглеждало още по-обещаващо, когато до финалната маса на Главното събитие достигнали едни от най-добрите покер играчи за времето си – Чип Рийз, Ти Джей Клутие, както и трима Световни шампиони (Хамид Дастмалчи, Джак Келър и Стю Ънгар). Титлата била спечелена от Клутие, който победил Келър в директния двубой и получил $240,000 за първото място.

Изглеждало, че турнирът най-накрая се е установил на едно място. За съжаление обаче, неприятни обстоятелства, този път независещи от Слим, го принудили отново да се премести. Покер залата на ‘Caesars’ имала голяма конкуренция в лицето на новооткрития ‘Mirage’, с която така и не успяла да се справи и се наложило да затвори. Отчаяно търсещ място за Суперкупата, Амарило получил най-добро предложение от ‘Flamingo Hilton’ в Лафлин, Невада. Слим разказва за този момент: „Нуждаеха се от събитие, което да ги вкара в „голямата игра” и аз се съгласих да помогна. Това беше единствената грешка, която някога съм правил. За съжаление се оказа фатална за Суперкупата. Тогава беше Войната в Персийския залив и никой не можеше да си позволи просто ей така да се качи на самолета и да дойде. Веднъж трябваше да се придвижи до Вегас, и след това да пропътува още 200 километра, за да стигне до тук.”

Докато според Слим причината за провала през ‘91 била в това, че хората трябвало да пътуват, Ти Джей Клутие обвинява самото място: „По това време Лафлин беше едно нищо – там ходеха само старци. Да не говорим, че нямаше какво да се прави. Имаше само едно малко голф игрище, но времето беше прекалено горещо и не ставаше за игра. Мястото е такова. Какъв е смисълът да излизам навън, когато е 46 градуса? Суперкупата претърпя голям крах – почти никой не дойде, а ако не ме лъже паметта, започнахме играта само на две маси.”

Участниците в Главното събитие през 1991 са дванадесет. Шампион става Джак Келър, който получава мижавите $52,250. Това бил и краят на Суперкупата по покер.

„Слим не спря да се мести, и това го провали. Само защото получи най-добра оферта там долу, в Лафин, той сметна, че трябва да приеме. Да, но времената бяха такива, че когато извадиш играта от големите казина на Вегас, тя умира”, споделя Секстън.

Ако Амарило Слим е изпитвал тъга, гледайки как онова, което е градил в продължение на тринадесет години се руши, то тя е била прикрита добре: „Аз постигнах достатъчно в живота. Когато е трябвало да работя, съм работил. Сега имам нужда от друго.”

Свързани статии

Свързани турнири

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook