На живоСъбития
PokerStars Championship Prague
888poker
New poker experience at 888poker

Join now to get $88 FREE (no deposit needed)

Join now
PokerStars
Double your first deposit up to $400

New players can use bonus code 'STARS400'

Join now
partypoker
partypoker Cashback

Get up to 40% back every week!

Join now
Unibet
€200 progressive bonus

+ a FREE Unibet Open Qualifier ticket

Join now

Покерът и спортната психология, част 3

Покерът и спортната психология, част 3 0001

Тъй като работата ми като покер журналист през последните няколко години ми даде възможност да посетя и да пиша за най-големите турнири в света, аз си мислех, че спечелването на такъв е нещото, което най-силно желая. Последният път, когато се срещнах с Джаред, главата ми едва не се пръсна докато проумея, че това не е съвсем вярно. Сега трябваше да реша какво всъщност искам.

В интерес на истината, не са много играчите, на които се възхищавам. Един от малкото, които заслужават уважението ми, е Джулиан Тю – предимно заради отношението му към играта и скромността му, предвид големите успехи, които той има до момента. Браян Таунсенд е забележителен не толкова заради огромните си печалби, колкото заради отдадеността, с която постоянно изучава играта и със стремежа му непрекъснато да подобрява своите умения, което ясно личи и в неговия блог. Джеси Мей е друг, на когото се възхищавам не толкова заради онова, което може като покер играч, а заради ентусиазма и страстта, които има към покера. Неговото мнение винаги е било ценно за мен, както и това на Тони Кендал, който върши страхотна работа за развитието на играта, въпреки че не винаги съм съгласен с анализите на ръце и отигравания, които прави за Sky Poker.

Изглежда, че много повече уважавам скромните играчи, които не вдигат шум около себе си, а наблягат в много по-голяма степен на изучаването на играта. Малко е странно, но чистите покер умения, въпреки че повечето от тези хора ги притежават, не попадат в списъка с качества, които ценя чак толкова. Не са ми интересни онези, които с удоволствие демонстрират дарбата си да „надникват в душите на хората”. Въпреки че безспорно са невероятно добри, Фил Айви и Даниел Негреану не могат да бъдат хора, на които да искам да подражавам. Освен това, при разговорите ми с Джаред осъзнах, че не желая да съм в ситуация, при която единственият ми източник на доходи да е покерът, тъй като хората, които уважавам, ги уважавам не толкова заради начина им на игра, а заради труда, който полагат, градейки своята кариера и репутация.

Удивително е как човек знае толкова много неща за себе си, но е склонен много лесно да ги забравя до момента, в който не се наложи да ги изрече на глас. Въпреки че се възхищавам на хора, които в моите очи са скромни и усърдни в работата си, до скоро аз самият не правех почти нищо, за да се усъвършенствам и развивам. Много е лесно човек да си сложи етикет на добър покер играч само защото в няколко поредни сесии е спечелил солидни потове, но когато се възгордееш и самозабравиш, падането отвисоко е доста болезнено. Скорошна лоша серия игри създаде у мен страх от поемане на рискове. С помощта на Джаред достигнах до извода, че въпросният страх не е породен толкова от опасността да не ми провърви в някоя ръка, а се корени в нежеланието ми да се видя отстрани и да призная пред себе си, че не съм онзи добър играч, който искам да бъда.

Веднъж той ми зададе въпроса: „Кое е най-лошото нещо, което си представяш, че може да ти се случи, ако претърпиш голям bad beat по време на покер игра?”

Оказа се, че най-големият ми страх е от това да не стана за смях на покер обществото; да не стане така, че само заради една лоша ръка или сесия или един слаб месец, да загубя уважението на хората. Само защото материалите, които пиша, са доста популярни сред четящите покер играчи във Великобритания, явно имам нереалистично изискване към себе си, а именно да печеля много повече ръце, отколкото е нормално. Осъзнавам, че това, което изпитвам, е налудничаво и преувеличено. Това е като тинейджър, който се притеснява от реакцията на готиното момиче от съседния клас, което толкова иска да заговори, но поради глупавия си страх започва да разиграва в главата си десетки лоши сценарии. И всичко това само за да се разубеди и да не поеме своята отговорност и съответния риск, съпътстващи стремежа към постигане на която и да е голяма цел на човека в неговия живот. Нима си заслужава да нямаме смелостта да преследваме целите си?

Бидейки покер журналист, не си помагам особено в поправянето на грешната представа за покер звездата, в образа, на която болезнено исках да се видя един ден. Част от работата ми е да разговарям с участници в игрите с най-високи залози. Обикновено разговорите с тях протичат така: „Той ме рейзна с двайсет хиляди долара, но аз го ри-рейзнах до шестдесет с дупчения си проекто-стрейт.” Някак си е трудно да си адекватен в такъв разговор, при положение че в подобна ситуация си ри-рейзнал до $178 и сънната ти артерия е щяла да изскочи от страх да не ти платят. Това ми напомня на хлапетата в квартала, които се мъчат да изглеждат готини, за да не ги изпъдят батковците от компанията си.

Беше ми нужно известно време далеч от покер масата, за да започна да мисля какво реално искам от покера и от живота като цяло, и с изненада установих, че спечелването на голям турнир не попада в този списък. Нещата всъщност бяха доста прости и лесно постижими, както и скромни в сравнение със стремежите на много други играчи. Имам две цели, свързани с парите. Първо, до 2014 да успея да си купя нова кола (всичко по-добро от бабешката вагонетка, в която се тътрузя сега, би свършило работа).

Barry Carter по време на PokerNews Cup Australia 2009
Barry Carter по време на PokerNews Cup Australia 2009

Второ, искам винаги аз да си бъда началник (бележка: разбира се, че хората в PokerNews са моите шефове, и ще се радвам да продължат да бъдат, но имам предвид, че желая работата ми да бъде гъвкава и да ми оставя време за мен самия). В допълнение към тези неща, за мен наистина е важно да имам добра репутация в покер обществото и да бъда възприеман като усърден в работата си и честен човек. Нямам необходимост да печеля милиони и да се кича с гривни, просто искам да имам достатъчна сигурност, за да мога да върша спокойно работата, която обичам.

Веднъж след като човек си постави такива цели, светът започва да изглежда по-различно в неговите очи и придобива приятното усещане, че гради нещо. За да осъществя стремежите си, аз се справям с множество микро-цели. Постигането на всяка следваща ме приближава до мястото, на което искам да бъда. Това, че късметът на някого е проработил точно когато не е трябвало и е отмъкнал $250 доларов пот под носа ни, не би имало същото значение, ако осъзнаем, че тези пари са само капка в морето на онова, към което се стремим. Освен ако висшата цел в живота ни не са тези двеста и петдесет долара, разбира се.

Животът е прекрасен, чувствам се страхотно, играя покер и се наслаждавам на играта така, както никога до сега! Нищо не може да ме спре по пътя ми към успеха... или пък може?

В следващата статия Бари ще ви разкаже за крушението, което претърпява, както и за една случка по време на игра, която застрашава да сложи край на цялата му покер кариера.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook