Задоволете "редовните" си нужди преди покер игра

Задоволете "редовните" си нужди преди покер игра 0001

Вчера ме надиграха. Бях бесен, трябваше да платя, помирисвах блъф още от старта и не ми стигна куража да платя на ривъра. Признавам, че бях надигран, но хвърлих просто, защото бях уморен и изцеден.

Играех $1/$2 в Star City (казино в Сидни, Австралия). По-ниско ниво - обикновено играя $5/$5, но почивах след серия от загуби, която удари джоба ми напоследък.

Пичът рейзна до $16 преди флопа от начална позиция. Бутонът плати, малкият блайнд също, и аз направих същото от големия блайнд.

Имах {9-Hearts}{7-Diamonds}. Дори нямам идея защо платих - това беше глупав ход така или инак.

Флоп {10-Diamonds}{7-Hearts}{5-Spades}

МБ пасува, аз също и той $20. Бутонът и МБ хвърлиха. Аз си помислих, че се заяжда и платих.

Търн {4-Diamonds}.

Пасувах, той заложи $35 и аз платих със съзнанието, че ще трябва да платя и залог на ривъра, което ме тормозеше.

На ривъра падна {2-Clubs}.

В крайния си вид борда изглеждаше така: {10-Diamonds}{7-Hearts}{5-Spades}{4-Diamonds}{2-Clubs}.

Аз пасувах и той ме постави all-in. Имах около $140 останали. По средата вече имаше $144 и аз имах 2:1, което беше гадно. Хвърлих. Той показа AQ.

Когато те изблъфират боли. Боли толкова, че си пропилях глупаво останалата част от стака. Тилтнах се и знаех, че е така. Трябваше да си взема останалите $140 и да заведа приятелката си на вечеря.

Какво стана? Обикновено плащам на секундата в такава ситуация; знаех, че водя. Но не исках да загубя останалата част от стака си, защото играех с ограничени средства. Изиграх тъпа ръка, извън позиция и не се възползвах от разчитането на опонента. Той ме тества и аз се провалих. Поздравления.

Играех уморен и гладен от шест часа. И преди около 30 минути бях платил в подобна ситуация, след като бях разчел ситуацията абсолютно погрешно. Всичко това ми се случваше без да следвам посоката, в която обикновено вървя. Не попитах колко има в пота и бях твърде уморен да прехвърлям ръката през съзнанието си отново, преди да платя.

Аз съм добър играч, по-добър от повечето играчи, но не знам кога да спра. Това е моето слабо място. На един етап бях с 200 напред и беше добър момент да си тръгна. Бях гладен, уморен, а имах и покана за парти. Винаги можех да се върна по-късно освежен и с пари в джоба. Но не можех да си тръгна. Звучи тъпо, но комарджийското в мен надделя. Не знаех кога да спра и загубих. Едно от най-трудните нещо за покер играчите е да знаят къде е тази линия и да не я прекрачват.

В своята книга Асо на ривъра Бари Грийнстайн казва, че никога не играе, когато е уморен или гладен. аз не мога да напусна маса пълна с пари – гладен или уморен, ако играта е добра и смятам, че мога да доминира, аз съм та. Вероятно опитът му си каза думата и аматьорското у мен ме заслепи. Сигурен съм, че е играл доста. Никой не стига до това ниво без солидна игра. Но трябва да осъзнаете, че е нужно да задоволявате редовните си нужди, за да се активизират професионалните ви умения, казва Maslow. И е прав.

Покерът не е хазарт, въпреки че съдържа хазартни елементи. Покерът е психологическа война на масата и ако по каквото и да е причина не сте в състояние да изкарате цялата си артилерия на

бойното сукно

, значи е време да станете и да си тръгнете. Винаги има следваща сесия.

И това е просто един $200 покер урок, който споделям с вас.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

  • tengo7o tengo7o

    много добра статия!

Прочетете 1 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook