На живо Triton Super High Roller Manila

Задоволете "редовните" си нужди преди покер игра

Задоволете "редовните" си нужди преди покер игра 0001

Вчера ме надиграха. Бях бесен, трябваше да платя, помирисвах блъф още от старта и не ми стигна куража да платя на ривъра. Признавам, че бях надигран, но хвърлих просто, защото бях уморен и изцеден.

Играех $1/$2 в Star City (казино в Сидни, Австралия). По-ниско ниво - обикновено играя $5/$5, но почивах след серия от загуби, която удари джоба ми напоследък.

Пичът рейзна до $16 преди флопа от начална позиция. Бутонът плати, малкият блайнд също, и аз направих същото от големия блайнд.

Имах {9-Hearts}{7-Diamonds}. Дори нямам идея защо платих - това беше глупав ход така или инак.

Флоп {10-Diamonds}{7-Hearts}{5-Spades}

МБ пасува, аз също и той $20. Бутонът и МБ хвърлиха. Аз си помислих, че се заяжда и платих.

Търн {4-Diamonds}.

Пасувах, той заложи $35 и аз платих със съзнанието, че ще трябва да платя и залог на ривъра, което ме тормозеше.

На ривъра падна {2-Clubs}.

В крайния си вид борда изглеждаше така: {10-Diamonds}{7-Hearts}{5-Spades}{4-Diamonds}{2-Clubs}.

Аз пасувах и той ме постави all-in. Имах около $140 останали. По средата вече имаше $144 и аз имах 2:1, което беше гадно. Хвърлих. Той показа AQ.

Когато те изблъфират боли. Боли толкова, че си пропилях глупаво останалата част от стака. Тилтнах се и знаех, че е така. Трябваше да си взема останалите $140 и да заведа приятелката си на вечеря.

Какво стана? Обикновено плащам на секундата в такава ситуация; знаех, че водя. Но не исках да загубя останалата част от стака си, защото играех с ограничени средства. Изиграх тъпа ръка, извън позиция и не се възползвах от разчитането на опонента. Той ме тества и аз се провалих. Поздравления.

Играех уморен и гладен от шест часа. И преди около 30 минути бях платил в подобна ситуация, след като бях разчел ситуацията абсолютно погрешно. Всичко това ми се случваше без да следвам посоката, в която обикновено вървя. Не попитах колко има в пота и бях твърде уморен да прехвърлям ръката през съзнанието си отново, преди да платя.

Аз съм добър играч, по-добър от повечето играчи, но не знам кога да спра. Това е моето слабо място. На един етап бях с 200 напред и беше добър момент да си тръгна. Бях гладен, уморен, а имах и покана за парти. Винаги можех да се върна по-късно освежен и с пари в джоба. Но не можех да си тръгна. Звучи тъпо, но комарджийското в мен надделя. Не знаех кога да спра и загубих. Едно от най-трудните нещо за покер играчите е да знаят къде е тази линия и да не я прекрачват.

В своята книга Асо на ривъра Бари Грийнстайн казва, че никога не играе, когато е уморен или гладен. аз не мога да напусна маса пълна с пари – гладен или уморен, ако играта е добра и смятам, че мога да доминира, аз съм та. Вероятно опитът му си каза думата и аматьорското у мен ме заслепи. Сигурен съм, че е играл доста. Никой не стига до това ниво без солидна игра. Но трябва да осъзнаете, че е нужно да задоволявате редовните си нужди, за да се активизират професионалните ви умения, казва Maslow. И е прав.

Покерът не е хазарт, въпреки че съдържа хазартни елементи. Покерът е психологическа война на масата и ако по каквото и да е причина не сте в състояние да изкарате цялата си артилерия на

бойното сукно

, значи е време да станете и да си тръгнете. Винаги има следваща сесия.

И това е просто един $200 покер урок, който споделям с вас.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

  • tengo7o tengo7o

    много добра статия!

Прочетете 1 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook