Покер психолог: Избирателно внимание

Покер психолог: Избирателно внимание 0001

Проявяваме избирателно внимание, когато умишлено фокусираме съзнанието си върху даден обект. Да, сигурно това ви звучи като до болка познатото „следи какво се случва на масата”. Но хайде да направим един малък тест.

Продължете да четете думите на тази страница, като не отмествате погледа си извън текста. С периферното си зрение виждате различни обекти. Какви са те? Картина на стената? Монитор? Чаша? Форумът на PokerNews.BG? Диван? Котка? Каквито и неща да има около вас, задачата ви е просто да забележите тяхното съществуване, без да спирате да четете. Добре, сега за звуците около вас. Чувате ли трафика навън? Някой говори ли в съседната стая? Включен ли е телевизорът? Радиото? Така, а как се чувствате? Изморени ли сте? Столът удобен ли е? Може би сте стояли прекалено дълго с кръстосани крака?

До преди да започнете да правите малкия ми тест, вие не обръщахте внимание на никое от изброените неща. Но това сега се промени. Защо? Ами защото избирателно сте насочили вниманието си към моята статия. Благодаря ви за което, оценявам жестa ви.

Сега, вече седите на една от масите в голямата покер зала. Турнирният директор прави, каквото може, за ограничи факторите, които биха разсеяли играчите. За щастие вие сте далеч от дрънчащите слот-машини, а озвучителната уредба се използва само когато е необходимо. И така, нещата, които биха ви разсеяли са сведени до минимум, с изключение на двете плазми, на които върви някой мач от Шампионската лига, откровено привлекателният опонент от другата страна на масата (полът е по ваш избор), поскърцващият ви стомах – и къде се дяна тази сервитьорка?

Схванахте идеята, нали? Невъзможно е да бъдат ограничени десетките и дори стотици потенциални обекти, към които вашето съзнание може да се насочи в даден момент. Наложително е да се фокусирате съзнателно дори върху нещо елементарно като това да стигнете до масата си, без например да се спънете или да се бутнете в нечий стол. Седнахте, сега е време да играете най-добрия покер, на който сте способни. Сигурно вече си казвате „Добре де, добре! Няма да се разсейвам и ще следя играта. И какво?”

Преди няколко години бях покер репортер и отразявах всички събития от програмата на “WSOP circuit”, където в рамките на 18 дена се изиграха 18 финални маси. Имах късмета да работя редом до Джони Груумс – един от най-добрите турнирни директори в бранша. Всеки ден Джони и аз работехме един до друг. Докато аз бях на лаптопа да правя репортажите, той ръководеше финалната маса, като междувременно помагаше на персонала, ангажиран със сателитните турнири и другите събития. И така, не мога да кажа, че някой от нас е бил съзнателно фокусиран върху детайлите от действието на някоя от финалните маси.

По време на Ден 15 решихме да си направим експеримент, свързан с избирателното внимание. Идеята ни беше да наблюдаваме начините, по които всеки един от участниците на финалната маса залага – как взима чиповете, как ги отброява и как ги придвижва към пота – за да видим дали ще можем да доловим нещо, с което играчите издават силата на картите си. Планът беше да не споделяме своите наблюдения един с друг преди втората почивка. Това, което правехме през двата часа преди нея, беше да се съсредоточим върху този конкретен аспект от играта на финалистите. Когато стана време за втората почивка, на масата бяха останали шестима играчи, като се оказа, че за петима от тях си бяхме съставили еднакви мнения.

Играч 1: Когато имаше силна ръка, поставяше чиповете си уверено напред, а когато блъфираше, просто ги подхвърляше към средата на масата. Това е едно от най-често срещаните неща, с които по-неопитните играчи се издават.

Играч 2: Този беше единственият професионалист на финалната маса. И двамата се съгласихме, че всеки път залага по един и същи начин, независимо с каква ръка играе.

Играч 3: Когато залагаше, той винаги поставяше чиповете си в пота внимателно, но имаше навика, когато блъфира или гони проекто-ръка, преди да заложи да преброи чиповете, нареждайки ги по пет. Когато държеше готова ръка, не се занимаваше да отброява колко залага, а взимаше „на око” част от тях и ги буташе напред.

Играч 4: Той също беше от типа покер играчи, които когато залагат, го правят с уверено движение, а когато блъфират подхвърлят чиповете си напред. Не ни беше особено трудно да разчетем знаците, които издаваше, още повече че когато блъфираше говореше много, а когато имаше добри карти замлъкваше.

Играч 5: Единствено за него мненията ни се различаваха. Според мен този човек беше прекалено хаотичен и непостоянен, за да можеш да разчетеш нещо в поведението му. Според Джони, играчът имаше навика да залага видимо по-бързо и припряно със силна ръка. Когато харесваше картите си, той разпиляваше чиповете, докато ги придвижваше към пота. Джони се оказа прав – след като започнах да обръщам внимание на този маниер, наистина се убедих, че със силни карти играе малко по-превъзбудено от нормалното.

Играч 6: Този беше непохватен, изпускаше чиповете си, допускаше грешки при броенето им и като цяло се държеше все едно за първи път играе покер на живо. В крайна сметка завърши на трето място, а след това сподели с нас, че наистина никога досега не е играл покер в казино.

Никой на масата не беше успял да забележи нещата, които ние виждахме. В противен случай играчите на места 1 и 4 отдавна можеха да бъдат елиминирани, при това по няколко пъти. Дали нямаше да ви хареса да играете на същата финална маса срещу тези хора, при положение че знаете толкова много за навиците им?

Това е избирателното внимание – защо не се опитате да го приложите следващия път, когато играете на живо?

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook