Защо покер играчите обичат да играят голф?

Защо покер играчите обичат да играят голф? 0001

Откъде идва тази мания към голфа у много от хората, занимаващи се с покер? Представете си какво щеше да стане, ако професионалните голф играчи обичаха покера така, както професионалните покер играчи обичат голфа. Сигурно редовно щяхме да гледаме как Тайгър Уудс играе Холдем на телефона си, докато чака своя ред по време на някой от ‘Мастърс’ турнирите.

Подобно на повечето неща, свързани с покера, увлечението на топ-играчите по голфа идва от времето на Джони Мос. В началото на 30-те години на миналия век той започнал все по-често да играе голф, и така след много часове прекарани на игрището, достигнал до завидно ниво на умения. Силата му идвала от изключителното му хладнокръвие и спокойствие – когато били заложени пари, противниците му обикновено не издържали на напрежението и рано или късно започвали да правят грешки. Това бил моментът, от който Мос се възползвал. Той прилагал и една хитрина – предлагал на другите да си изберат по-предна стартова позиция от неговата, като така ги оставял да си представят, че имат някакво предимство. Тъй като ударът му от далечна дистанция бил изключително прецизен, Мос можел спокойно да си позволи този риск. Както той самият казвал: „Бях достатъчно добър от далече и винаги побеждавах. Благодарение на този голф облог изкарах милиони!”

Страстта на Мос по голфа се предала и на следващото поколение странстващи тексаски „комарджии”. Браян “Sailor” Робъртс и Джак Строс били повече от запалени, но безспорно Дойл Брансън бил най-тежкия случай. Докато разигравал стотици хиляди долари на голф в популярния по онова време “Las Vegas Country Club”, Дойл често се шегувал със себе си, описвайки се като „автентичен голф-дегенерат”. Веднага след като издал култовата за покер играчите “Супер система” (оригиналното заглавие на книгата било „Как да спечелим един милион от игра на покер?”), той се захванал с продължението ѝ, наречено „Как да загубим един милион от игра на голф”.

Докато веднъж играел заедно с Брансън, Пиърсън и Робъртс във Форт Уърт, предприемчивият Джак Биниън се досетил как може да превърне общата им страст по голфа в източник на печалба. Така през 1974-а организирал първия голф турнир с високи залози, наречен “Professional Gamblers Invitational (PGI)”. Събитието се превърнало в абсолютен хит, благодарение на специфичните правила, които всички играчи трябвало да спазват.

Дойл Брансън играе голф
Дойл Брансън играе голф

Самият Биниън дава малко по-подробно обяснение: „Не се опитваме да ограничим присъствието на онези хора, които си изкарват прехраната благодарение на балъците, заблуждаващи се, че могат да ги надиграят. Напротив, повечето от нашите играчи, в по-голяма или в по-малка степен са точно такива хора. Но аз се опитвам да направя нещата малко по-интересни и ако те играят по начина, по който са свикнали, в най-добрия случай ще завършват наравно със съперниците си.” Според правилата на този турнир, при достигането на определени резултати, играчите получават правото да изместват топката по игрището, в зависимост от спецификата на ударите. Освен това им било разрешено да отъпкват пътечка за топката, когато дупката била достатъчно близо. Можели също така да носят колкото стика желаят, и да използват различни смазки като грес и вазелин, благодарение на които се увеличава точността и дистанцията на удара, за сметка на въртенето и отклонението на топката. Джак Строс споделя: „Някои се опитваха да ми обясняват, че смазките помагали чисто психологически на играчите. Е да, но аз ще ви кажа, че онзи, който говори тези неща, не е и пробвал да удря със стик намазан с грес, а истината е, че тя добавя поне по 5-10 метра на удар.

Както и да е, ако ви се случи да играете с човек, който не е чувал за този трик, със сигурност ще ви гледа доста странно, като ви види да мажете стика си с грес. За това веднъж ми се наложи да обяснявам на един тип, че така предпазвам стиковете си от ръжда, за да спре да ми се пули насреща. Е, в местността не беше валял дъжд от две години, но карай.”

В разцвета на силите си Строс бил почти толкова известен с постиженията си на голф игрището, колкото и със своите покер умения. Неслучайно той печели и шампионската титла в Главния турнир Световните серии по покер през 1982. Като говорим за голф, Строс обичал да се обзалага 6 към 1 с по-опитните от него, че няма да може да ги бие в нито една дупка в един курс. Самият той казва: „Така и не ми се наложи да се разплащам с някой – нямам загубен облог през живота си.” Най-известната му печалба обаче е от началото на 80-те, когато се хваща на бас за $78,000 със Стю Ънгар, докато се приготвя за поредния турнир в “Las Vegas Country Club”. Задачата е, от съвсем късо разстояние да се вкарат няколко поредни топки. Цялата игра продължила не повече от 5 минути, а заработените за такова кратко време от Строс пари са впечатляващи дори на фона на днешните разбирания за бърза печалба.

Четвърт век по-късно почти нищо не се е променило. Даниел Негреану споделя, че в последно време манията по голфа сред колегите му започва да надделява над страстта им по самия покер. „Адски странно е – често виждам, че дори по време на големите покер турнири, професионалните играчи са навън и играят голф.”

Даниел Негреану и Ерик Линдгрен на голф игрището
Даниел Негреану и Ерик Линдгрен на голф игрището

Миналото лято станахме свидетели на изключително интересно предизвикателство, пред което беше изправен Ерик Линдгрен. Той се бе обзаложил на $340,000, че може да направи над 100 точки в четири последователни курса, при това в рамките на един ден и при условие че сам си носи стиковете. Температурата над голф-комплекса “Las Vegas’ Bear’s Best” в този ден надвишаваше 42 градуса, а самият Линдгрен отслабна с 5 килограма, но в крайна сметка успя и спечели парите.

При условие че голфът предлага толкова много тръпка и възможности за печалба, бе въпрос на време да се включи и добре познатия на покер публиката по цял свят, Фил Айви. Първоначално неговата игра беше далеч от разбиранията за добро представяне. „Забавно е да играеш срещу него – разказва Даниел Негреану – не знаеш в кой момент ще те изненада. Играта му е или изключително добра, или отчайващо лоша.” Тогава Айви наема личен голф инструктор, чиято задача е не само да го направи по-добър играч, но и да се грижи за организирането на мачовете му. Подобно на Ънгар, който винаги е настоявал, че има правото да поставя топката където пожелае, Фил Айви също създава свои собствени правила. Едно от тях е, че той не приема популярния облог “Nassaus” (бел.ред. - форма на залагане по време на голф игра, според която заложените суми могат да бъдат удвоявани няколкократно с течение на курсовете). Вместо това предпочита да играе само на 1 дупка. В крайна сметка, на Айви не беше необходимо много време, за да стане наистина добър. В момента той е способен, благодарение на прецизната техника, която е усвоил, да вкарва топката от големи разстояния съвсем редовно. За това и в последно време не сме чували коментари по адрес на голф играта му от страна на Даниел.

Даниел Негреану играе голф
Даниел Негреану играе голф

Ако трябва да погледнем обективно на нещата, цялата тази работа няма толкова общо със самата игра на голф, колкото с тръпката от залагането на големи суми. Ето какво мисли и Дойл Брансън: „Тук не играем, за да се изкачваме в някакви класации или ранглисти. Парите, които можем да загубим, вадим от собствените си джобове. Искам да видя как би изглеждал например Джак Никлаус (бивш професионален голф играч с множество титли и върхови постижения), ако знае, че ако пропусне даден удар, ще олекне с $50,000.” Не знам за вас, но в тази ситуация аз бих заложил на Дойл.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook