И нека взимат решения със сърцата си

И нека взимат решения със сърцата си 0001

Имаме си нов световен шампион. Джонатан Дюамел, на 23, от Канада, току спечели Главния турнир на Световните серии по покер в Лас Вегас и голямата награда от $8.9 милиона.

Миналата година, световен шампион беше Джо Када, на 21, от САЩ. В годината преди това беше обявилият вчера на търг своята WSOP златна гривна Питър Ийстгейт, на 22, от Дания.

Какво забелязвате? Те са все деца! Втори тази година беше Джон Рейснър, на 24, трети Джоузеф Чонг, на 24, а четвърти Филипо Кандио, на 25. Всички те сега са мултимилионери.

Ако все още си представяте покера като нещо незаконно забавление за възрастни в задимени задни стаички, събудете се. След интернет революцията, едно ново поколение израсна с покера като сериозен избор на кариера.

Джонатан Дюамел, настоящият шампион, напусна Университета в Квебек, където учеше за степен по финанси, за да стане професионален покер играч.

Родителите му се възпротивили. Това е разговор, който бих искала да чуя.

"Джонатан, постъпваш глупаво. Ти учиш за степен по финанси. Финансите са солидно нещо. Нищо в света на банкирането и международната икономика не може да се обърка. Защо би обърнал гръб на това, за да залагаш?"

ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО "Здрасти тате, Джонатан е. Току-що спечелих девет милиона долара."

Междувременно, студентите се справят трудно, заради повишените такси, следствие на банкови спекулации с публичните средства...

Та, кои са комарджиите? Няма да намерите покер играч, чиито загуби да са довели до такива последствия.

Там навън има армия от младежи като Джонатан Дюамел; Знам го, защото играя покер с тях. Те са умни, образовани, използващи математическите си способности в една игра на вероятности и преценки. Те са проницателни и усещат нещата; те управляват внимателно своите покер авоари, за да не фалират в една сесия. Щеше да е много добре, ако нашите експерти финансисти правеха същото.

Има един 22-годишен момък на име Джейк Коуди, от Ланкашър, които разстрои своите родители, прекъсвайки обучението си по психология, за да се посвети изцяло на покер. През януари, той спечели френската спирка на Европейския покер тур и прибра €847,000.

"Внимавай с това, младежо," казах аз, като че му бях баба. "Големите постижения идват веднъж в живота или никога. Единствената цел в покера е да оцеляваш. Прибери ги на сигурно място и играй само с малка част от тях."

Но Джейк ме беше изпреварил. Това вече беше планирал инвестиция в собственост около Манчестър. Шест месеца по-късно, той спечели Лондонския кръг на World Poker Tour и £273,783. Аз въздъхнах и продължих да плета.

Родителите не са особено очаровани от това, че децата им играят покер. Аз го криех от моите с години. Те смятаха, че играя странна забавна игра с приятели. Не разкрих, че играя в казино турнири до 2004, когато не устоях на изкушението да им се обадя с новината, че току-що съм спечелила £14,000.

"Звучи страхотно," каза баща ми внимателно. "Не бих споделила с много хора, ако бях на твое място."

Две години по-късно, позвъних да кажа, че тъкмо съм спечелила £500,000. Тогава те казаха на всички.

Ако вашите деца искат да станат покер играчи и вие сте ужасени, какво бихте искали да станат? Къде виждате бъдещето им сигурно?

В производството? В индустрията? Моля ви, не ставайте смешни. Издателска дейност? Това едва крета. Медии, телевизия? Няма сигурност там. Работа на бюро до живот? Вече няма такова нещо. В банка? Хо-хо. Щом детето е умно и усеща нещата, не се притеснявайте. Покерът отдавна не е котило за стари пияндурници. В тази игра просперират най-добрите математици.

Рискът е много по-малък, отколкото когато аз започнах да играя, заради развитието на интернет. Ако ви бива в играта, може да играете на микро нива и да напредвате плавно нагоре. Умният играч не си плаща директно входа за огромните турнири - той (или тя) играе онлайн сателит с вход от само £1. Умният играч не лети в облаците, а скатава за черни дни.

Трябва да спомена, че съм част от Про отбора на PokerStars, спонсориран от най-голямата онлайн покер зала в света, PokerStars.com и вероятно бихте си казали, че съм пристрастна. Не е толкова просто обаче. Първоначално се запалих по играта заради един долнопробен романс, който вече не съществува. Сигурно си мислите, че крия нещо, което вече го няма, а на мен ми липсва.

Ако не друго, мисля, че нещата станаха твърде солидни и чувствителни; младите про играчи се трудят онлайн като типични чиновници на бюро по 50 часа на седмица. Най-добрият съвет, който може да дадете на детето си е да не забравя, че може да излиза навън и да се среща с хора, да пътува по света, а не само да седи втренчено пред екрана - точно както бихте реагирали, ако работеше в IT сектора.

И разбира се рискове има, за податливите. Трябва ви дисциплина и съзнание, че не може да играете за суми, които не са ви по джоба, нито да влизате в каквато и да било игра с повече от 5% от парите, с които разполагате за покер. Трябва също да сте в състояние да спирате, ако губите, временно и завинаги, прехвърляйки се към друго занимание, ако е нужно. Да се опитвате да си изкарвате хляба с покер, без да излизате на печалба на годишна база с надежда, че ще излезете от дупката с голямата печалба е толкова наивно, колкото да си въобразявате, че ще станете професионален футболист, без да можете да изтичате 10 метра и да не паднете.

Не смятам и че студентите трябва да зарязват следването си, за да се превръщат в про покер играчи, защото лесно могат да играят онлайн покер покрай учението. Ако успяват да печелят, тези необлагаеми, неофициални доходи ще има помагат да избягват взимането на "скубещи" заеми.

Има ли по-сладко отмъщения към режима, дарил парите за нашето образование на истинските комарджии? По-добре мишка и клавиатура, отколкото пожарогасител.

www.victoriacoren.com

Източник: guardian.co.uk

Свързани статии

Свързани турнири

Свързани играчи

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook