Как да играем срещу хора, които мислят?

Как да играем срещу хора, които мислят? 0001

Брет Ричи е доказан кеш играч, който все по-често се изявява и на турнирното поприще. Наскоро достигна до финалната маса на телевизионния турнир “$25,000 North American Poker Tour High Roller Bounty Shootout”, излъчен по ESPN.

Поради високата входна такса, участниците бяха по-малко, но пък за сметка на това всичките бяха много добри. Специално за PokerNews, Ричи сподели своите възгледи по отношение на настройките, които прави, когато е изправен срещу мислещи опоненти.

Кои са по-значителните промени, които правиш в играта си, когато срещу теб стоят добри противници?

Не винаги е нещо конкретно, като цяло се старая да бъда с една крачка пред тях и да открия слабостите им навреме. Поставям се на тяхно място и се опитвам да разбера какво искат да постигнат не само в конкретната ръка, а и в покера като цяло. Срещу по-слабите играя сравнително праволинейно, така че когато по-добрите играчи видят ръката ми да си кажат: „Това беше толкова очевидно!”
Като си имам работа с мислещи играчи, винаги се старая да разнообразявам играта си. Някои хора обаче се самозабравят и прекаляват с хитроумните отигравания. Ако играя турнир и на масата ми повечето играчи са слаби, гледам да не заставам на пътя на по-добрите. Безсмислено е да се впускам например в някакви 5-bet войни с тях заради егото си, при положение, че има достатъчно риби, които чакат да подарят чиповете си на някого. Оставил съм сложните ходове и комплексните тактики за кеш игрите и за тежките турнирни маси.

Често ли се случва добри играчи да влизат в сблъсъци помежду си само заради егото?

Зависи. Някои от топ-професионалистите притежават наистина агресивен стил на игра и не се настройват толкова много към опонентите си. Лично аз предпочитам, когато играя с голям стак срещу слаб противник, да го надигравам след флопа. Разбира се, има и други стилове на игра, които могат да бъдат успешни. Така или иначе за мен е глупаво да се влиза в сериозни конфронтации, да се правят сложни многоходови блъфове и т.н. срещу други мислещи, при положение, че има достатъчно слабаци наоколо.

Когато на масата ти всички са добри играчи, какви рискове си склонен да поемаш?

Най-вече тройните и четворни залози, като понякога вкарвам чиповете си по средата на масата и в по-маргинални ситуации. Когато съм с добър стак и около мен има слаби играчи, избягвам 50:50 ситуациите, но ако противниците ми са опитни, често съм склонен да рискувам дори и с по-ниски ръце. Не знам, наистина нямам някаква строго дефинирана стратегия, по-скоро взимам решенията си на момента, в зависимост от конкретните ситуации.

Каза, че избягваш да заставаш на пътя на другите добри играчи, ако наоколо има достатъчно слаби противници. Кои конкретни неща правиш по различен начин?

Срещу добрите играчи по-рядко правя контра-кражби, често не защитавам блайнда си с по-слаби ръце. Освен това по-рядко плащам в позиция срещу тях, отколкото когато съм в ръка с някой от слабите играчи. Като цяло се старая да намаля вариацията в играта си, защото съм наясно, че трудно ще мога да спечеля кой знае колко от мислещите опоненти. Така запазвам стака си, за да бъда боеспособен, когато се сблъскам с някой по-слаб от мен, срещу когото по принцип имам игрово и тактическо превъзходство.

По време на ‘NAPT High Roller Bounty Shootout’ ти игра на две маси, и то все срещу добри играчи. Можеш ли да дадеш примери за ръце, в които се прилага концепцията за настройка на играта срещу мислещи опоненти?

Ръка 1

На първата маса всички започнахме с 25,000 чипа, което означава, че общо чиповете в игра бяха 175,000. Бяхме останали трима. Към този момент аз имах 1 награда за отстраняването на Андрю Робл, като освен него от турнира бяха отпаднали още Джон Хенингън, Алекс Камберис и Даниел Негреану. Скот Силвър вече имаше 6 награди и ако исках да не отпадна от надпреварата за $100,000, която щеше да получи онзи, който успееше да отстрани най-много играчи, трябваше да победя и двамата, които бяха останали на моята маса – Фил Галфонд и Лий Маркхолт.

Брет Ричи
Брет Ричи

Блайндовете бяха 800-1600, аз бях на бутона, Лий на малкия блайнд и Фил на големия. Лий имаше около 50,000, докато Фил беше с 35,400. Аз бях с около 90 хиляди чипа и рейзнах до 4,600 с А2о. Лий се отказа, но Фил заложи всичко. Помислих малко и реших да платя. Той показа чифт седмици и за мое щастие хванах едно от трите останали в тестето аса на ривъра. По-важното е, че преди да отпадне, Фил следваше стратегия, според която задължително влизаше ‘all-in’ в почти всяка орбита. Той е умен играч и е пределно наясно, че размерът на стака му бе достатъчен, за да ме откаже от разиграване. С моята ръка бях с предимство около 54% срещу някои комбинации от сорта на KQ или конектори от една боя. Освен това, както казах Фил е много добър играч и съответно нямам против да се пробвам да го отстраня в такава ситуация.

В случай че загубех, все още щях да съм чип-лидер, макар и с по-малък стак. Освен това имах предвид и онези $5,000, които щях да взема, ако го отстраня, както и по-големите шансове, които щях да имам в борбата за стоте хиляди. Ако срещу мен не седеше наистина добър играч и ако нямаше допълнителни пари като бонус за отстраняването му, най-вероятно нямаше да платя. Фил и Лий бяха двамата, срещу които най-малко ми се искаше да оставам накрая, така че нямах особено голям избор и знаех, че без да поема риск, няма да имам шанс да ги победя.

Ръка 2

Бяхме останали шест или седем души на финалната маса. Направих първия залог в ръката от средна позиция с QTo. Скот Сейвър беше на големия блайнд и се защити. Честно казано не помня какви бяха блайндовете и стаковете, но знам, че бях що-годе с приличен брой чипове, примерно някъде между 50 и 100 големи блайнда. На флопа дойдоха K-Q-3, той пасува, след него и аз.

Понякога в такъв момент директно залагам, но този път реших да не натискам и да видя какво ще дойде на търна. Появи се и някаква шестица, която ми даде проекто-флъш. Скот отново пасува, но аз вече заложих. Играл съм прекалено много турнири срещу по-слаби от мен – такива, които действат праволинейно и са предсказуеми, и обикновено когато ми пасуват и на търна, това е сигурен знак, че съм с печелившите карти. Воден от някаква такава логика, реших, че съм победителят в ръката и затова заложих. Обаче Скот направи чек-рейз. Гадна работа. Започнах да мисля от неговата гледна точка – при подобен залог чак на търна надали ще имам нещо повече от среден чифт и при отпор е много вероятно да се откажа.

Скот безспорно е достатъчно добър играч, за да може да се усети за това и съответно би бил склонен да ме рейзне с каквото и да е, защото ще знае, че ще ми бъде трудно да платя, освен ако нямам наистина силна ръка. Като цяло предпочитам да правя подобни разигравания срещу по-слабите играчи, от които бих могъл да измъкна допълнителни чипове или дори да ги накарам да се подведат и да играят до края със супер нисък чифт или нещо такова. Но срещу хора като Скот трябва или да заложа още на флопа, или да не залагам на търна. Ако заложа на флопа, ще знам, че в случай че ме рейзне, трябва да се откажа, но при положение, че той е пас и на търна, аз трябваше също да пасувам и да видя какво ще излезе на ривъра.

Така или иначе най-глупавото нещо, което можех да направя, е да заложа на търна, защото в очите на човек, който мисли на ниво, което е доста по-високо от средното, играта ми е тотално нелогична и ме прави прекалено уязвим. По-късно Скот ми каза, че е бил с аса, така че може би е по-добре, че се отказах. Рискът беше прекалено голям, той можеше да държи буквално всякаква ръка и аз трябваше или да играя с всичките си чипове в тази ръка, или да се откажа, както и направих.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook