Раян Дианджело: Как да останем непредсказуеми?

Раян Дианджело: Как да останем непредсказуеми? 0001

От няколко години насам Раян Дианджело прави сериозно впечатление в покер средите, реализирайки добри резултати както на живо, така и в интернет.

През 2008 година завърши трети в едно от събитията на Световните серии по покер, a миналата година спечели цели два турнира от програмата на ‘World Championship Of Online Poker’ на PokerStars. През 2010-а 24-годишният американец достигна до финалната маса на ‘PokerStars.net Caribbean Adventure’, като малко след това направи отлично представяне и по време на ‘North American Poker Tour Mohegan Sun’. Имаме удоволствието да разговаряме с него за някои интересни ръце от втория ден на турнира, с които той илюстрира концепцията си „как да останем непредсказуеми на покер масата”.

Ръка 1: Опонентът е Джейми “pokerjamers” Армстронг, разполага със 110,000 чипа, а блайндовете са 1,000/2,000 с 200 анте.

[B]К.А.: Какъв беше имиджът ти преди тази ръка?[/B]

Р.Д.: Бях преместен на тази маса няколко часа по-рано и доста бързо спечелих голям пот, в който платих от късна позиция рейз на играч от UTG с {A-Spades}-{10-Spades}. Големият блайнд (ГБ) също плати и на флопа се наредиха J-7-3. Платих продължаващия залог на първия, а при Асо на търна ролите се смениха – той пасува, аз заложих и той само плати. Ривър картата не беше от значение и така аз взех ръката с АТ. Вече разполагах с около 200,000 чипа. Мисля, че няколко човека на масата ме разпознаха и от този момент нататък тотално контролирах играта.

Ръката: Армстронг прави рейз от средна позиция до 4,800, Дианджело плаща от Cutoff с {A-Diamonds}-{10-Hearts}. Големият блайнд също плаща. Флопът нарежда {Q-Diamonds}-{J-Diamonds}-{5-Diamonds}. ГБ пасува, Армстронг повежда с 9,000, Дианджело отново плаща, третият играч се отказва.

К.А.: Какъв беше планът ти, когато реши само да платиш преди флопа?

Р.Д.: Идеята тук е да запазим относително широк обхвата на ръцете, с които играем, както и да замаскираме картите си. Това е изключително важно, когато опонентите ни са опитни и добри играчи. В случая само ще платя от позиция, което по принцип мога да направя със страшно много ръце. При появата на подобен флоп, другият наистина няма да може да предположи какво държа. Може да имам всичко – както две кари, така и чифт двойки, {J-Spades}-{Тs}, а може и да съм с ръка като {A-Diamonds}-{10-Hearts}.

К.А.: Когато доплащаш преди флопа и картите ти остават трудно предсказуеми, как съумяваш да запазиш широк обхвата на ръцете, с които правиш 3-бет в очите на противниците си? Освен това по какъв начин преценяваш, че извличаш по-голяма стойност, плащайки с АТ в такъв момент, отколкото би получил, ако направиш 3-бет срещу играч, който рейзва често?

Р.Д.: Когато прибягвам до 3-бет в подобна ситуация предпочитам да използвам крайно поляризиран обхват ръце. Например бих играл така или със слаба ръка от сорта на J5s, която няма почти никакви шансове на флопа, или с нещо наистина силно като АК или JJ.

К.А.: Това своеобразна мярка против опонентите, които са способни на лек 4-бет ли е?

Раян Дианджело: Как да останем непредсказуеми? 101

Р.Д.: Отчасти и това, а ако някой реши само да плати моя 3-бет и аз съм с нещо като АТ и на флопа хвана чифт, ще трябва да го играя, без да знам къде съм в ръката. Неприятното е, че почти винаги ще съм в лоша форма. В случай че съм направил 3-бет с 34s например и отсреща платят, мога да си направя продължаващия залог на флопа, който обикновено ще отказва противника. Много по-лесно ми е да играя, когато имам яснота какво и защо правя. Освен това, когато имам позиция, по-често ще плащам с голяма част от обхвата на ръцете ми, включително и със силните, защото така ще мога да ги замаскирам. В случай че някой реши да краде от блайндовете, ще мога да го засека.

Правилната 3-бет тактика е много важен елемент от турнирната игра, особено когато стаковете станат под 50ГБ. Трудно ще ви е да спечелите турнир, ако не използвате позицията си за 3-бет. Важно обаче е да подбирате правилно моментите и опонентите – обикновено добрите играчи усещат много добре кой, какво и защо прави и реагират адекватно. За това е по-смислено да се атакуват по-слабите опоненти или онези, които имат респект към играта ви.

Ръката: Търн картата е {K-Hearts} и бордът придобива следния вид: {Q-Diamonds}-{J-Diamonds}-{5-Diamonds}-{K-Hearts}. Армстронг е пас, Дианджело пасува след него.

К.А.: Защо реши да пасуваш тук?

Р.Д.: Тази карта на търна е доста добра за мен, защото ръката ми остава скрита от противника. Ако той е с нещо от типа на два чифта, със сигурност няма да се откаже. В този момент прецених, че по принцип шансът някой от нас да блъфира при какъв да е ривър съвсем не е малък. Очевидно не са много ривър картите, които могат да ме притеснят оттук-нататък и няма от какво да си защитавам ръката. Сметнах, че ако заложа на търна има вероятност да го изгоня в много от случаите, което не е добре, защото при подходящ ривър бих могъл да извлека полза от голяма част от потенциалните му ръце. Ако е с нещо като KT, AQ или 2 чифта и нагоре и хвана флъш, нерядко ще излизам от ръката с удвоен стак.

Ръката: Ривър картата е {6-Clubs} и окончателният борд изглежда така: {Q-Diamonds}-{J-Diamonds}-{5-Diamonds}-{K-Hearts}-{6-Clubs}. Армстронг залага 23,000, Дианджело рейзва точно колкото да покрие оставащия стак на опонента, който моментално плаща. Дианджело показва бродуей стрейта си и Армстронг отпада от турнира.

К.А.: С какво мислиш, че беше той?

Р.Д.: Предполагам с два чифта или сет. Въпреки че не е невъзможно да ми плати и с нещо като {A-Spades}{K-Diamonds}.

Ръка 2: Противникът е Джейкъб Фернандес, блайндовете са все още 1,000-2,000 с 200 анте.

К.А.: Колко време след първата ръка дойде тази?

Р.Д.: След около 45 минути, бяха минали 4 или 5 орбити. През това време бях рейзвал много потове, играех откровено агресивно и имах няколко заигравания с играча вляво от мен – Джейкъб. Като цяло печелех доста от ръцете, въпреки че нямах нищо. Това другите нямаше как да го знаят, защото почти не ми се налагаше да си показвам картите. Въпреки всичко не бях дръпнал кой знае колко с чиповете, защото така и не се беше стигнало до някаква сериозна конфронтация.

К.А.: Какво знаеше за противника си?

Р.Д.: Бяхме играли в няколко пота, в които аз го рейзвах и той плащаше, което беше знак, че няма смисъл да продължавам атаката си. Веднъж директно ме контрира и аз се отказах. Когато се предадеш на играч като него толкова лесно, той често ще очаква да го атакуваш по същия начин, при това скоро, което ми свърши отлична работа за следващата ръка. Като казвам „играч като него” имам предвид такъв, който ще гледа подозрително на всеки следващ твой ход и няма да ти повярва, ако отново се опиташ да представиш силна ръка.

Ръката: Джейкъб Фернандес открива с 5,600 от UTG, до Дианджело няма действие и той плаща рейза с {A-Spades}-{A-Diamonds}

К.А.: Каква беше първата ти мисъл, когато видя асата?

Р.Д.: Спомням си, че докато всички преди мен се отказваха от своите карти, аз си помислих колко шантаво би било да съм с аса. Беше наистина откачена работа – като видях ръката се замислих, че ако сега направя рейз, това ще стесни значително обхвата на ръцете ми в очите на опонента от около 25% от възможните ръце, до едва 3%. Моята цел беше да успея да вкарам колкото се може повече от неговите 170,000 оставащи чипа в пота. Да не говорим, че го и покривах. Проблемът беше, че срещу повечето му ръце това надали щеше да се случи, освен ако не направя така, че играта ми след флопа да изглежда безсмислена. И така, планът ми бе да платя преди флопа, да направя чек-рейз при почти всеки флоп и да изиграя асата си сякаш съм хванал нисък сет или нещо подобно. Доплатих с такова движение, каквото бих направил, ако плащах с Т8о, а не с аса.

Ръката: Флопът нарежда {Q-Hearts}-{J-Spades}-{5-Hearts}. Дианджело пасува и Фернандес прави залог в размер на 11,000, който е последван от чек-рейз до 28,500. Фернандес плаща. На търна се обръща {5-Spades} и Дианджело залага 38,500. Фернандес бута целия си оставащ стак, около 140,000 чипа, напред. Дианджело плаща и показва своите {A-Spades}-{A-Diamonds}. Опонентът му е с {A-Hearts}-{7-Hearts}, ривърът идва {10-Diamonds} и така Дианджело отстранява още един противник. След тази ръка разполага с 475,000 чипа пред себе си.
Р.Д.: Търн картата е перфектна за мен. Сега единственото, от което мога да се притеснявам, е да държи JJ или QQ. С тях обаче щеше да рейзне на флопа, така че можех да дишам спокойно.

К.А.: Смяташ ли, че той е търсел и стойността, която би могъл да извлече от ръката, ако те накара да се откажеш?

Р.Д.: Да, определено. Ако аз залагам за стойност 38,000 на търна, най-вероятно няма да се откажа при негов ‘all-in’, но не е невъзможно да играя по същия начин с нещо от сорта на {9-Hearts}{10-Hearts}, които директно се хвърлят при отпор отсреща.

К.А.: В заключение би ли обобщил кои са основните неща, които трябва да запомним, когато се стараем да останем непредсказуеми?

Р.Д.: Като цяло е препоръчително да карате другите да се чудят какво се случва във всяка една ръка. Ако правите едни и същи неща, когато сте с дадена ръка, много бързо ще станете напълно предсказуеми. Но трябва да знаете, че концепцията може да бъде успешна, ако играете срещу хора, които до някаква степен са си изградили мнение за вас. Например не бива винаги да правите 3-бет с добрите си ръце, защото останалите ще ви усетят прекалено бързо и няма да можете да ги въвлечете в пота, когато сте силни.

Ако играя срещу вас и съм с ръка от типа на чифт десетки от средна позиция, ще се замисля дали да не ви рейзна. Да кажем, че играя на една маса с вас от няколко часа и така и не съм ви видял да рирейзнете или да направите 3-бет от малкия блайнд. Поради тази причина, ако влезна в подобна конфронтация с вас и видя, че сте агресивни, ще ми бъде лесно да хвърля десетките. От друга страна, ако съм бил свидетел как правите 3-бет с някаква слаба ръка, много по-вероятно е да продължа. Това ще бъде вашата цел, особено когато ме доминирате с ръка от типа на JJ или QQ.

Помните, че споменах за поляризацията на обхвата. Защо предпочитам да правя така? Защото, ако съм направил 3-бет с ръка като 77 или AJ и се натъкна на 4-бет, в голяма част от случаите ще съм хвърлил най-добрата ръка.

Най-гадното нещо, което може да ви се случи, е толкова да си оплескате турнира, че да позволите на противниците ви всеки път, когато играете, да поставят ръката ви в тесен обхват – примерно 3 или 4 ръце. Така ще постигнете същия ефект, какъвто би се получил, ако играехте с обърнати карти. Не го правете, разнообразявайте играта си и се старайте да бъдете непредсказуеми за противниците си.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook