На живоСъбития
PokerStars Championship Prague
888poker
New poker experience at 888poker

Join now to get $88 FREE (no deposit needed)

Join now
PokerStars
Double your first deposit up to $400

New players can use bonus code 'STARS400'

Join now
partypoker
partypoker Cashback

Get up to 40% back every week!

Join now
Unibet
€200 progressive bonus

+ a FREE Unibet Open Qualifier ticket

Join now

WSOP История: Забравените

WSOP История: Забравените 0001

В Лас Вегас, освен всичките звездни имена на покера, има и една група играчи, които, въпреки че са постигнали наистина много в кариерите си, не предизвикват почни никакво внимание.

Няма значение, че общите им печалби, при това само от Световните серии по покер, надвишават 40 милиона долара – рядко ще видите някой в Рио да им иска автограф или снимка за спомен.

Независимо от това, че всеки от тези играчи е съумял да надделее над стотици, а от известно време насам и хиляди опоненти в най-трудното ежегодно покер съревнование, техните снимки не са окачени в покер залата и лицата им не ни гледат от огромните постери. Приносът на всеки от тях за еволюцията и популярността на покер играта по света са безспорни, но съвсем малко от тях са получили договори за спонсорство. Това, че са били на крачка от спечелването на най-престижния турнир в света явно не е достатъчна причина, за да получат полагащото им се внимание от и медиите. Участието на повечето от тях в различни WSOP събития в продължение на седмици остава някак си анонимно.

Туан Лам
Туан Лам

Имената им са забравени. Дон Холт, Глен Коузън, Хауърд Голдфърб, Д-р. Брус Ван Хорн, Джон Чшремп, Кевин Макбрайд, Пери Грийн, Род Пийтъл, Франк Хендерсън, Туан Лам и още други са обречените на забвение „почти-шампиони”, които са имали нещастието да завършат втори в Главното събитие на Световните серии по покер.

Какъв ли щеше да е техният живот сега и дали покер играта нямаше да изглежда по различен начин днес, само ако се бяха подредили по-различни карти на борда в последната ръка. Ами ако Кевин Макбрайд беше получил по-силен фул хаус и беше победил Скоти Нгуен през ‘98-а? Дали Стю Ънгар щеше да се превърне в легенда, ако Джон Чшремп беше спечелил титлата през 1997г.? Щеше ли Джони Чен да се радва на огромното уважение в покер обществото, ако беше останал втори след Франк Хендерсън през далечната 1987-а? Дали книгите на Дан Харингтън щяха да се превърнат в едни от най-търсените четива на тема покер, ако беше загубил двубоя си срещу Хауърд Голдфърб през 1995г.? Следва може би най-големият въпрос – как щеше да изглежда покер играта днес, ако Сам Фарха беше успял да спечели Главното събитие през 2003, а Крис Мънимейкър се наредеше до останалите губещи – Стив Данънман и Гарвин Муун? Щеше ли да се случи преломното в историята на покера събитие, наречено Големият Бум?

Знам, че на читателите ще им бъде доста трудно дори да се опитат да проявят съжаление към играчи, които са получили като награда шест и седем цифрени суми само в рамките на един турнир. Почти без изключение обаче, у всички подгласници, с които съм разговарял през годините, си личи болезненото чувство на разочарование от това, че не са успели да се справят и са се препънали точно преди финалната лента.

При някой това чувство не отшумява с години, а при други – с десетилетия. През 70-те години на миналия век Крандъл Адингтън, който понастоящем живее в Сан Антонио, е завършил цели два пъти на второ място в Главното събитие. Извън покера Адингтън има не просто успешен, а блестящ бизнес и е един от малцината хора в света, които са ставали мултимилионери... по няколко пъти! Но що се отнася до WSOP, и днес не е превъзмогнал разочарованието си, че така и не е успял да спечели шампионската титла. Ако футболист пропусне дузпа и неговият отбор загуби мача за най-ценната купа в историята си, клетият човечец със сигурност няма да забрави този момент. Някои спомени никога не избледняват. Ако не вярвате, просто попитайте играч, който е завършил на второ място в WSOP събитие (независимо от възрастта му) за ръката, с която е отпаднал, ще станете свидетели на един от онези моменти, в които съзнанието на човека насреща е учудващо ясно, а спомените изплуват в главата му с детайли, за чието съществуване дори не сте подозирали. Повечето такива хора няма да могат да ви кажат какво са вечеряли снощи, но когато става въпрос за някоя ръка, без проблем могат да се върнат 5, 10 или 20 години назад и да ви я разкажат. В това можете да сте сигурни, както сте сигурни, че тестето за покер съдържа 52 карти.

Сам Фарха
Сам Фарха

Повечето от тези играчи осъзнават, че за жалост никога няма да получат втори шанс. Колкото повече време минава, толкова по-наясно са с факта, че прожекторите и телевизионните камери надали отново ще бъдат насочени към тях. Под влияние на скорошния си успех, може би миналогодишният нереализиран световен шампион все още вярва, че би могъл отново да блесне, този път дори по-ярко и с искрящ златист оттенък. И защо не, всичко е възможно. Проблемът е, че с течение на годините хората все по-ясно разбират колко трудно е всъщност да надделееш над 6,000 покер играча. Това се превръща в преобладаващата мисъл, а споменът за второто място, или по-скоро за това, че си бил толкова близо до победата, но не си я постигнал, става все по-тежък емоционален товар. Младите неопитни играчи, както и тези, които не са достигали до парите в Главното събитие нямат реална представа колко точно е трудно да се спечели шампионската титла. За разлика от тях, хората, които са достигали до директния двубой за „най-златната” от златните гривни знаят прекалено добре колко тежък е пътят до там.

Споменахме Франк Хендерсън – човекът, който не успя да победи Джони Чен през 1987. Ако си представим за момент, че нещата се бяха случили по малко по-различен начин, сега портретът на Хендерсън щеше да бъде окачен редом до тези на Мос, Брансън и Ънгар в Рио. Обаче реалността е различна и за това в момента Франк се разхожда между покер масите неразпознаваем за почти всички, с изключение на малкото хора, които си спомнят какво се случи в майската сутрин преди 3 години в Binion’s Horseshoe. Докато двукратният световен шампион Джони Чен дава безброй автографи по време на WSOP всяка година, вторият след него надали си спомня кога за последен път някой го е молил за подписа му.

В общи линии онова, което остава за подгласниците са спомените за част от ключовите ръце, един-два архивни видеозаписа и някоя и друга снимка, на която се вижда колко по-млади, здрави и амбициозни сме били.

Стив Даненман
Стив Даненман

Ако имате път към Вегас и случайно срещнете един от тези хора, поздравете го, кажете му ‘добър ден’, стиснете му ръката и изразете едно елементарно уважение към онова, което е постигнал. Може да се окаже, че има какво да научите от такъв човек, ако го помолите да разкаже някои спомени. Всеки от тези играчи е научил през живота си нещо, което би могло да ви бъде от голяма полза. Може би не точно веднага, може би, когато се окажете на финалната маса лице в лице с единствения останал противник, който седи между вас и Златната гривна от Главното събитие. Тогава съветът на човек, който вече е бил на вашето място, но е загубил, ще се окаже по-ценен от всичко онова, което сте чували от победителите.

Понякога покерът е жестока и брутална игра. Но също така е и нещото, което може да ви даде енергия и кураж да продължите напред в най-трудните моменти. Провалите са неизбежни, но когато някой дойде до вас, потупа ви по рамото и каже „Браво, чудесна работа! Следващият път ще бъде още по-добре”, някак си бремето на разочарованието започва да тежи по-малко. Усилията на играчите, които са останали втори и живеят в сянката на победителите, са не по-малко достойни за уважение от тези на шампионите.

Свързани статии

Свързани турнири

Коментари

  • Kalinikus Kalinikus

    Но понякога тая крачка не зависи от желанието ти да я направиш, а от това каква карта ще обърне дилъра на ривъра...

  • Sims77 Sims77

    Хубава статия. За съжаление във всеки един спорт е така....крачката, която трябва да направиш от второто до първото място изглежда малка, а всъщност е океан....

Прочетете 2 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook