WSOP 2017 На живо
2017 World Series Of Poker

Покер блог: За ученическия покер и правилното в живота

Покер и живот

Честно казано се чудех дали всъщност не е по-правилно да озаглавя този блог: "За правилния покер и ученическото в живота," защото нещата наистина се преплитат по един уникален начин.

Преди всичко, това не е някаква лекция, подтикваща ви към определено поведение или начин да ви кажа какво да правите като родители, приятели или колеги. Това е просто един ред на мисли за покер и живота и техните пресечни точки.

Покерът вече е всеобща игра. До такава степен, че очевидно намери официално място и в училище. Гимназията на едно малко американско градче припозна играта като полезен метод за подпомагане на обучението по математика и макар това да е капка в морето, фактът, че това се случва е голям колкото самото море. Не искам дори да разсъждавам върху темата за противоречието, разпалена веднага в медийното пространство, защото за мен, както винаги, нещата си имат принципна основа.

Не един път съм го казвал и разбира се не съм откривател на нищо, но, може би донякъде баналния вече пример за успелите спортисти все пак не е толкова банален. Колко от известните на цял свят с великите си спортни постижения лица са блеснали на екрана за няколко дена? Как очаквате да станете добри покер играчи за подобно време. Или иначе казано защо си мислите, че за неуспехите е виновна играта? Ако ставаше толкова лесно, ако можеше да се мине без ученическото, хаосът в тази игра щеше да е тотален.

Та, големите спортисти са минали през нивата, за да се озоват, където са стигнали. Учили са ги на правилен подход към това, което правят. На техники, тактики, издръжливост. Шумахер е започнал с картинг още съвсем малък. И няма нужда от повече примери. Покер играта не по-малко заслужава да бъде изучавана по правилния начин, с правилните методи. Приказката за първите седем години я знаем всички. Не, моля ви, не казвам, че трябва да учим петгодишните да играят покер. Но правилното обяснение за играта, за нейните параметри, за състезателния й елемент и за нуждата от последователност в развитието на играча – това е по-важно от всичко останало. Или ако щете всичките тези проекти, преплитащи покера с различни аспекти на живота и други „направления”. Страхотно е, че учителите в тази гимназия са намерили начин да обяснят на учениците си какво всъщност е покер играта и какво полезно могат да вземат от нея в математическото си развитие.

Защото има и нещо друго. Много пъти съм чувал родителското „Сине, ще си пропилееш живота с този покер”. Ама, хора, неуко е така да се говори. Питайте, прочетете. Двулично е после да се радвате, когато детето спечели хубавата пара. Че той, покера, изведнъж започва да ви изглежда друг. Ама той си е същият. Но козата знаете що си сака. Какво, печеливш покер играч се става ей така ли? Виктория Корън наскоро писа в Gardian как криела с години, че играе покер. Спечелила веднъж 14 бона. Обадила се на тате с трепет. Той лаконично отбелязал: „По-добре не казвай на роднините, че тоя покер…”. Ама тя взела, че по-късно спечелила 500 бона. И какво да видиш, мама и тате проглушили квартала. Вики обаче трупа опит с години и е един от най-известните жени професионални покер играчи. Тя е минала по правилния път. Учила е. Развивала е уменията си. Не е кацнало просто ей така на рамото и успехчето.

Та, така… Музикант къща не храни, ама друг път!

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook