Покер бумът през погледа на масовите списания

Покер бумът през погледа на масовите списания 0001

Според много наблюдатели, репутацията на покера в поп културата днес се дължи до голяма степен на така наречения „покер-бум”, който произтича от три събития. Първото е телевизионният дебют на World Poke. Следва победата на Крис Манимейкър в Главното събитие на Световните серии по покер през 2003, отразена от водещия американски телевизионен канал ESPN. И трето, онлайн покерът придобива огромна популярност, не без помощта на предните две събития. В резултат от тези неща, неспециализираните медии започнаха да насочват вниманието си към това ново явление. Няколко популярни списания отпечатаха статии, с които да представят или може би да обяснят, част от причините, поради които славата на покера става все по-голяма, както и какво следва от това.

Докато специализираните издания за покер като цяло не коментират излишно важността му, разчитайки, и то с право, на това, че читателите им са пределно наясно за какво става дума, масовите списания често превръщат значимостта на играта в основен фокус на статиите си. Така, подобни материали помагат да се разбере в дълбочина "каква игра играе” покера в масовата култура. Как масмедиите, в случая популярните списания, отразяващи новини, политика, бизнес, спорт и развлечения, представят широката популярност на покера? За да отговорим на този въпрос, нека разгледаме три статии от подобни източници, всяка от които вижда по различен начин новата роля на покера след неговия бум през 2003.

„Тайм” представя „Новото лице на покера”

Корицата на „Тайм” от 26 юли 2004 гласи: „Това е Вегас, бейби!”, а авторът на тематичната статия за броя, Джоъл Стейн, предлага своето обяснение за това "Защо най-големият туристически град в Америка е по-горещ от всякога?" На корицата виждаме заглавието и на друг подобен материал – „Печелившата ръка в покера” – една от няколкото статии за Лас Вегас, които излизат в този брой.

„Новото лице на покера” е дело на Уолтър Кърн и Джефри Резнър. Кърн е писател и литературен критик, който е публикувал статии по разнообразен спектър от проблеми в многобройни издания. Резнър, по това време кореспондент на „Тайм” на Западното крайбрежие, участва в списанието предимно със статии за Холивуд и развлекателната индустрия, въпреки че има опит и в разнообразни теми като политика, бизнес, наука и други. Двамата съавтори „обрисуват” една широка картина, представяща мястото на покера в културата през лятото на 2004. Статията предлага сбита история на играта и разказва как тя е дошла във Вегас през 1949 в ‘Golden Nugget’, как през 60-те години набрала популярност и преживяла малък апогей, а после, общо взето, била „избутана” в периферията на вниманието, в полза на блекджека и други игри с карти. Кърн и Резнър пишат, че към началото на 90-те години „туристите като че ли се дразнеха от покера и повече го асоциираха с едновремешните бандити и отрепки от Дивия запад”.

Всичко това обаче се променило „благодарение на лъскавите телевизионни турнири”, както и на „взрива на онлайн хазарта". Авторите говорят с Бен Афлек, наречен от тях (като че ли твърде благосклонно) „покер модел и покер философ – любител” скоро след победата му в щатския покер шампионат на Калифорния през 2004. Афлек говори за играта с подчертано положително чувство, като отбелязва, че „приляга изцяло на американската душевност”.

След това авторите се обръщат към Хауърд Шварц, собственик на „Книжарница на комарджията” в Лас Вегас, който твърди, че „‘точка ком’ поколението обожава покера, заради начина, по който играта дава чувство за контрол и власт над случващото се, което го няма в другите игри”. Наскоро приетият в Залата на покер славата Майк Секстън се включва в диалога с идеята, че „днес покерът сам по себе си е възприеман като състезателен спорт, а не като хазарт”. Кърн и Резнър разговарят още и със Стийв Кауфман, бивш равин и университетски преподавател, който завършва на трето място в Главното събитие на Световните серии по покер през 2000. Неговото мнение е, че покерът във Вегас е станал „сериозен и професионален – една игра на контрола и вниманието”.

Като цяло статията описва по доста приятен начин „новия покер”, като не само го определя като сериозно занимание, но обръща внимание на това как "все повече младежи с добро образование се занимават с покер".


„Спортс Илюстрейтид” за колежанския покер

Играещите „начетени хлапета” са обект на специалното внимание на Даниел Хабиб в материала му от 30 май 2005, публикуван в сп. "Спортс Илюстрейтид". Статията на Хабиб, „Онлайн и обладан”, шеговито наречена на корицата „специален доклад за онлайн покера”, се фокусира върху студентите, които играят в интернет от общежитията си. Хабиб е завършил Харвард през 2000, където пише за университетския всекидневник „Харвард Кримсън”. После следи висшата бейзболна лига за „Спортс Илюстрейтид”, като в репортажите си демонстрира готовност да изследва нетрадиционни статистически показатели, по които да се оценява представянето на играчите. Интересите на Хабиб към студентския живот и статистиката идеално се допълват в тази статия под формата на хроника за покер играта в кампусите на американските колежи през 2005. И наистина, една от най-интересните страни на статията на Хабиб е начинът, по който той описва и разговаря с голям брой студенти, които по-късно израстват до нивото на професионалните турнирни играчи.

В ‘Duke University’ журналистът се среща с Джейсън Стресър, който в последствие влиза в парите на шест събития от WSOP. По-късно в Йейл той разговаря с Алекс Джейкъб, Ванеса Селбст и Ариел Шнелър. Само година след това, през 2006, Джейкъб печели Американския покер шампионат, и записва цели 15 печалби от турнири в рамките на Сериите. Ванеса Селбст, от своя страна, достига до зоната на парите 7 пъти, като печели и Златна гривна, а Шнелър реализира печалби от WSOP 4 пъти. Освен това, разбира се, и четиримата играчи са пожънали и забележителни успехи онлайн. Две трети от статията Хабиб посвещава на описание и коментар на игрите на студентите в общежитията, както и играта онлайн, като последната получава по-голямата част от вниманието. „В колежа живееш свързан с кабелите”, обяснява Стрейсър и разказва както колко лесно достъпна е играта, така и колко е важно да принадлежиш към интернет общество от играчи, с които да обменяш идеи. Хабиб е силно впечатлен от математическия аспект на покера, за който подробно му разказват в Йейл.

Един от изводите от статията е, че „покерът възнаграждава най-вече теоретичното майсторство”. Логично е играта да бъде част от университетския кампус. Хабиб цитира Селбст, която описва покера като едно от заниманията в живота й, които „най-силно стимулират интелекта” – съвсем не голословно изказване, като се има предвид, че по време на интервюто остава само месец до дипломирането й като политолог. (към момента Селбст изучава Право в Йейл.)

Статията изследва и един потенциален недостатък на това, че много студенти играят покер онлайн. Хабиб се среща с играч от университета в Индиана, представил се с прякора си „Alex”, който загубил значителни суми както от хазарт, така и от покер. Историята на Alex, който задлъжнял сериозно и бил оставен в университета на изпитателен срок, служи за урок и повод на автора да обърне внимание на потенциалния риск от развиване на зависимост към хазарта. Хабиб набляга на това, че Alex е подходил към покера по много по-различен начин от успелите играчи, които среща в другите университети. „Той сам признава, че не играе със стратегия, защото нямал търпение за това.” Като цяло статията хвърля изчерпателен и балансиран поглед върху покера в университетските кампуси, като мълчаливо убеждава, че за да успее в покера, от един играч се изискват същите умствен труд и дисциплина, които трябва да притежават и студентите в университета.

Изгряващите звезди в „Ролинг Стоун”

Броят на списание „Ролинг Стоун” от 16 юни 2005 включва материал от Айвън Солотаров, озаглавен „Новият световен ред на покера”, който дава поглед върху покер културата, като се фокусира върху група феноменални млади играчи. Подобно на другите две статии, и тази е шеговито представена на корицата – този път като репортаж за „Лудите гении на покера". Солотаров е журналист на свободна практика и автор на книгата „Няма по-голям успех от падението: Американците обичат саморазрушението, самовъзвеличаването, и да завършват наравно.” (1994) – сбирка от есета, чието заглавие като че ли подсказва и интереса на автора към покера, и ъгъла, под който го разглежда.

По-голямата част от текста на Солотаров е съсредоточена върху групата от млади професионални играчи, познати тогава като "The Crew" – седем младежи, които за известен период от време се идентифицирали като колеги, използващи обща покер банка: Джо Бартолди, Ръс „Dutch” Бойд, Боби Бойд, Скот Фишман, Брет Янгблът, Тони Лейзър и Дейвид Смит. Още преди статията в сп. "Ролинг Стоун", "The Crew" вече се привлича внимание, най-вече благодарение на Дъч Бойд, който завършва на 12 място в Главното събитие Световните серии по покер през 2003, както и на Фишман, който печели две WSOP златни гривни през следващата година.

Подобно на статиите в „Тайм” и в „Спортс Илюстрейтид”, материалът на Солотаров акцентира върху наплива от млади играчи и подчертава разликите между „новия световен покер ред” и отминалите времена на тексаските комарджии. Първата част от статията представя личностите и начина на живот на играчите в малко по-романтична светлина. Солотаров описва „The Crew” като „убийствено красиви младежи с IQ от 150 нагоре” и по този начин ги оприличава на рок звездите, намиращи се в другите страници на музикалното списание. И тук, както в „Спортс Илюстрейтид”, онлайн подвизите на играчите са описани подробно, а невероятната проницателност на това „загадъчно поколение герои на умствените войни” често става предмет на възхищението на Солотаров.

Статията набляга и на променящите се нагласи към покера, а именно, че играта бързо е била възприета като сериозно занимание. Стийв Липском, главният изпълнителен директор на World Poker Tour, е цитиран с размислите си за „цялостната промяна в културата”, която тогава става в покера. „Всичко се случва толкова бързо!”, казва Липском, „Преди две години никой в света на покера не ме възприемаше сериозно, а когато се събирахме с роднините по Коледа, темата се отбягваше като някаква срамна семейна тайна. Сега не само всички знаят името ми, но съм се превърнал и в нещо като герой за децата в семейството”.

Втората половина от статията не рисува толкова светла картина. Солотаров говори за лидера на групата, Дъч Бойд, за когото пише, че „за някои той е гений, дори месия, а за други е измамник и умопобъркан тип.” Изброени са възходите и паденията в бурния живот на Бойд, внимание е обърнато на нещата, които играчите жертват в името на играта, а след това статията завършва с въпроси, свързани с неизбежното разпадане на „The Crew”. В основата си, статията на Солотаров предлага цялостно тълкуване на многото възможности – и добри, и лоши – които дава начина на живот, наречен професионален покер. Разгледани заедно и трите статии с готовност потвърждават дълбоките промени в нагласите към покера, които стават в резултат от победата на Манимейкър, отразяването на Световния покер тур и рязкото повишаване на популярността на играта онлайн.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook