На живоСъбития
Master Classics of Poker

Регулация на онлайн игрите в България: Модели, практики, цифри и...интереси

Семинар Регулиране на онлайн игрите в България

От предишните два материала вече сте запознати в общи линии с целите и идеите на проведения в София семинар за Регулация на онлайн залаганията в България. Обещах ви и повече конкретика и макар че сме все още далеч от формулиране на определени параметри, които да залегнат в бъдещата регулаторна рамка на брашна в България, чрез този семинар се предоставят достатъчно добри и ефективни препоръки към участниците в процеса.

На този открит форум се случи така, че аз бях единственият представител на онлайн покер бранша, който да вземе отношение по дискусиите и от потребителска, и от медийна, и от организационна гледна точка, но съм убеден, че на следващата такава конференция нашето крило ще има много по-голяма площ.

Преди да започна, отново искам да направя едно уточнение. Заради спецификата на покер играта в PokerNews.bg винаги сме избягвали да използваме понятия като онлайн хазарт и онлайн залагания и затова и в този пореден анализ ще става дума за онлайн игри. Отново, както и в предишните материали за семинара, ще разглеждаме аспектите и тенденциите на регулацията през призмата на покер играта, както предполага нейният различен формат, социално възприемане и обществена интеграция. С това не издигаме стени, а просто дефинираме нещата според спецификата на покер играта.

Основните теми на дискусия по време на семинара бяха три. Подреждането обаче смятам да разместя и ще дам своите доводи за това. Всъщност, всичко е много просто. Става дума за данъци, техническо обезпечаване и играчи. Цифрите са господар. Всичко е в техен плен. Факт. Техниката е важна – хардуер, софтуер, платформи, защита, информационен поток и т.н. Третият пункт обаче е този, заради който има данъци и техника – играчите. Да започнем от там. Логично е, нали?

Защита на потребителите, социална отговорност и технически изисквания към операторите

Какво имаме към момента.

При регистрация в легитимна онлайн покер зала всеки, който е минавал през процеса знае какви са параметрите на сигурността. За онези, които не са запознати обаче, няма да навлизам в подробностите на процеса, а ще засегна болното място – контролът за малолетни. Иначе казано, как доказват операторите, че системата им не позволява регистрация на малолетни? Няма кой знае каква сложнотия. Изискват се копия от лични и банкови документи, удостоверяващи самоличността, също така копия от битови сметки на името на лицето (в крайна сметка апартаментът не е на децата, а на родителите, нали), получени на място и след това сканирани и изпратени банкови извлечения и други. Разбира се, тези „ограничения” идват при опит за теглене и депозиране. Ако някой се опитва да изтъкне аргумента, че при самата регистрация всички тези документи не са необходими, а онлайн покер залата ги изисква при опит за финансова транзакция и това оставя възможност за игра с виртуални пари, които, независимо че не са истински, не отхвърлят възможността лицето да се пристрасти към самата игра, просто, защото има възможност да я играе, моля ви, дори Windows 7 си има тексас холдем игра – всеки с достъп до компютър може да си я играе колкото си пожелае, без нужда от регистрации и кой ще му попречи да се пристрасти, ако говорим за пристрастяване? Така че онлайн покер залите прилагат съответните мерки за идентификация и предотвратяване на платена игра от малолетни до степен абсолютно удовлетворяваща изискванията. С това нещата около техническите изисквания далеч не се изчерпват, но представителите на RGA дадоха широки обосновки и подкрепиха с примери изложеното от мен накратко отгоре и аз ще премина нататък. И освен всичко останало, всяко едно действие в онлайн покер залата се записва и може да бъде проследено. Просто защото става по електронен път.

Социалната отговорност на операторите се изразява в различни направления. Подпомагане на изпаднали в зависимост с включване в обучаващи програми на специализирани компании, самостоятелно генериране на обучаващи материали и информационни кампании, ако щете, самото ниво на контрол, което прилагат и не на последно място, стимулирането на социалното общуване между играчите с организиране на събития на живо или с други думи, всичко е в светлата страна на нещата. Не искам да обсъждам изключенията, нито да споря с някой за потенциалните проблеми и да отричам, че има такива. Те са там и за решаването им се полагат максимални усилия, което определено се вижда. Това последното има отношение и към друга разисквана на семинара тема – как правителствата да упражняват контрол. И тук идва аргументът на RGA, че не е необходимо базиране на сървъри на операторите в държавата, в която искат да получат лиценз. В нашия случай – България. Основен мотив против е разбира се високите (и ненужни) разходи. Данъчните власти се нуждаят от достъп до данни, но до стаи с компютри. А този достъп е възможен „от разстояние”, както са дефинирани игрите в законопроекта. С получаване на достъп до данните, данъчните служби могат да осъществяват съответния контрол и да получават исканата информация.

Дойде и въпрос от представители на Еврофутбол как държавата си получава парите, ако сървърите не са на наша територия и операторът не е задължен да регистрира сметка в българска банка. Отговор – нали за това е лицензионният режим – подаваш документи, получаваш лиценз, спазваш изисквания. Едно от тях очевидно ще е да плащаш на база подадени към НАП данни. Не плащаш, налагат ти се глоби или пък си губиш лиценза и чао. „Чувам” аргументите против веднага, но не работят ли така всички системи. Aми интернет връзката ми, например? Имам договор, плащам си, получавам я. На следващия месец не я плащам и край на статийките ми в PokerNews… Нал’ъ тъй? И така вече, като има регулация, е много по-лесно за съответните органи да предприемат необходимите действия срещу нелицензираните. А и от малкото регулирани пазари няма някакви сигнали за „пропуснати плащания” или тенденции в тази посока.
Така, защита на потребителите. И макар да обърнах реда, в първата точка пак НИ оставих накрая. Защото ми се ще да разглеждаме това понятие по различен начин. Не само като голяма загриженост от пристрастяване и от това, че не играем в сигурна среда и ни „изтичат парите”. Вижте, ако вземем вечното „Клиентът винаги е прав” и го погледнем от друг ъгъл, в крайна сметка не е ли всичко в името на клиента и потребителя? Ама ние се чудим какви проценти да заложим като данъчна основа, как да дефинираме всякакви възможни регулаторни параметри, а пък не мислим, кое е добро за човека. Че тия проценти или ония в крайна сметка удрят джоба на крайните потребители, че определени изисквания са неадекватни, неприложими и не създават абсолютно никакви удобства или пък просто, че нещата са така оформени на регулаторно ниво, че оставят място за създаване на нещо стойностно и атрактивно за хората. Това поставих и като тема за обсъждане по време на семинара, с надеждата тя да излезе много по-напред. Защото всеки си взима от крайния потребител и не го пита дори колко е часът…

Данъчно облагане на онлайн игрите

Тук нещата са по-кратки за мен и очевидно ресор на експерти и специалисти. Не само представителите на RGA, но и някой младеж да питаш, че ти каже, че да облагаш оборота е меко казано неатрактивно и неконкурентно. Да не използвам други определения, обезсмислящи въобще действията на операторите при такава рамка. Иначе казано, облагането на печалбата, както в много други браншове е логично по-добрият от потребителска, финансова, оперативна и бюджетна гледна точка. Това е моделът, който ще привлече множество оператори, а печалба се постига с оборот, не с цена, нали. Да минем малко в полето „на живо”. Да вземем за пример покер масите в казината. Като игрално съоръжение, за държавата те са казино инвентар – нищо повече. 5000 лв на тримесечие плюс едни 1000 и още едни 2000 лева напред назад при съответните обстоятелства е акцизът, който се плаща върху всяка покер маса в казино. 5 да са само, я сложете 20 покер маси. Хоп, 100 бона предварително. Чукай си главата после, връзвай схемите, ако го изкараш, бравос, факир. Ами Irish Open – 70 маси. Голямо чудо ще падне с нашия формат, а? Онлайн покер залите правят квалификации за огромни покер турнири по цял свят и 500-1000 играчи вече са нещо нормално. Иначе казано онлайн покер браншът ИСКА да праща клиенти на наземните казина! Какво? Хей, какво става тук. Ма нали са конкуренти? Как така ще им пращат клиентите си? Ама с тия акцизи за покер масите у нас и да искат не могат да го направят. Кой ще ги плаща предварително тези пари. Че да е масово. Вижте Унибет Опън миналата година – Милион и двеста награден фонд. Ама това са много пари и покрай покера транспорт, хотелски услуги, забавления, храни, напитки, пазаруване, туризъм. Че ние сами си режем клона откъм приходи българите, с това калпаво облагане. Защото турнирите при тези данъчни обстоятелства няма как да се развиват, да стават по-големи и хеле, най-болната тема – така парите да остават в България. Което навежда следващото. Голямото изтичане на пари от България в посока онлайн операторите. За другите не знам, но онлайн покер залите демонстрират точно обратното с горния пример, като искат да класират играчи в турнирите ни на живо. Те така донасят пари, не ги изнасят!!! И дори повече, привличат и осигуряват чужди граждани, които да харчат парите си у нас. Та, конкуренция ли са онлайн покер залите? Да, в смисъла на създаване на много по-жив и богат на предложения пазар.

И още един пример дадох по време на семинара на присъстващите наземни оператори, свъсили вежди заради думата „онлайн.” Ама вижте, най-голямата казино корпорация в света какво прави – Caesars Entertainment (бившата Harrah’s, собственик на Световните серии по покер) – създаде своя онлайн покер зала и взима лиценз за нея във Франция. Това боде очите направо като пример – те не само не се чудят как да ровят против, ами си затварят кръга от услуги, като вече си имат и онлайн покер зала, и то лицензирана. Какво още ни трябва, за да мръднем и ние в правилната посока?

Регулаторен модел и правна рамка

Като първа тема в семинара, това е и ябълката на раздора. Точно тук чергата се къса от дърпане, всеки иска да е неговото и затова (засега) има толкова малко въведени регулации в Европейския съюз. Но и тук е в сила горното. Ясно е, че установените наземни оператори се притесняват от конкуренцията на онлайн вихрушките. Но вече дадох пример за точно обратното, няма да се повтарят. Очевадно е, че от гледна точка на онлайн операторите става дума за пресечни точки, не за разсечни точки… Иначе имаме прогрес в последния (и тема на семинара) вариант на закона за хазарта. Отпаднало е изискването за изграждане на пунктове във всеки областен гради или район на страната. Една стъпка напред. Остава обаче изискването за централен сървър на територията на страната. Но това е принуждаване на базирана в интернет компания, да прави инвестиции в допълнителна техника „на живо”, което противоречи с формата на работа. Опитвам се да си представя какво би станало, ако такова изискване се въведе за всички базирани в интернет компании във всички браншове. Няма да ни стигне територията на България за „сървърни къщички”. Баналният пример тук е да накараме Amazon да се „сървъризира” на местно ниво, че български пари изтичат от страната за покупка на стоки от чужбина. Какво да му коментира на това човек… То звучи като предложение „да затворим интернета”.

Друго изискване е наличието на 5 години опит. Ясно, тези дето са на 3-4 години ще ги оставяме да пораснат. Ма били те утвърдени, били сигурни и разпознаваеми, няма значение, щом не са дорасли. ОК, добре е да има изискване за опит. Съгласен съм. Защитава потребителя. Ама поговорката не беше ли не питай старило, а патило. По възраст ли е правилно да го ограничаваме това? Не е ли малко по-интелигентно да се опитаме по някой друг, по-реално определящ признак да дефинираме опита. Качество на продукти, обслужване на клиенти, сигурност и гъвкавост. Ето ви куп предложения!

Рекламата.

Майкооо, болна тема. Забранено! Тук RGA дават за пример Великобритания. Не, по думите им, защото са от там, а защото пазарът има най-богати традиции в областта. Няма забрана. Има ограничения. Като за други продукти, които „притесняват” общественото мнение и властите. В клипове не могат да участват лица на възраст под 25 години, излъчванията са в определени часове и имат дефинирани параметри на посланията и т.н. Аз да си кажа за покера. Като се рекламира покер турнир, то обикновено е, за да се популяризира, да дойдат повече хора да играят, да се реализират повече приходи и за операторите, и за държавата, а и, да върна потребителя отпред, да се генерират по-големи награди за хората. Моля ви, не рекламираме как някой си залага къщата и я губи и не викаме децата да играят, разорявайки мама и тате. Покер турнирите са състезания, в които всички участници правят каквото се прави в състезание – състезават се за челните места и наградите. Така че е абсолютно неприемливо средството за популяризиране и привличане на играчи да е забранено. Това ще бъде регулиран бизнес с един крак! А предотвратяването е по-ефективно с регулация, не със забрани. Историята го е доказала по всякакви начини.

Примери за добри (и лоши) практики

Естествено тук „доброто” се свързва с облагане на печалбата, а не на оборота и добър пример за това е Испания. Правителството на страната беше възприело по-непопулярния подход в новия законопроект за хазарта, но „общото” мнение показа очевидния недостатък на формата и чест прави на законодателите в страната, че поеха курс към облагане на печалбата, макар с малко по-висока от приетата в други страни ставка. Наскоро писах и за друго страхотно решение – Бразилия се отказа от забраната и официално разреши рекламата на покер игри.

Франция пък очевидно е критикувана за своя модел с облагане на оборота и експертите смятат, че взелите лиценз в страната ще загубят инерция и ще има отлив на желаещи. 7.5% върху оборота (плюс 1% за развитие на спорта) са си найлонов плик на главата и в резултат много от големите компании се въздържат от подаване на документи за лиценз. Покер играчите в страна обаче се множат и на последното EPT в Довил имаше над 400 французи.

Италия пък регулира и кеш покер игрите и мина с една стъпка напред. Там режимът беше също за облагане на оборота, но след въвеждане на 20% ставка върху брутната печалба на операторите, приходите за държавата скочиха от $127 милиона през 2007 на $500 милиона през 2010.

Полша и Румъния се опитаха да го карат „монополно” и от ЕС им показаха, че тая няма да я бъде, а Евроножът не подмина и Германия, чийто режим „не беше одобрен.”

Всичките тези данни са оскъдни, но абсолютно достатъчни за „добри заключения”. Да си ги направим в България!

Свързани статии

Коментари

  • Georgi Georgi

    добре е всички хора интересуващи се от "проблема," да прочетат тази статия Wink

Прочетете 1 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook