На живо Unibet Open Bucharest

Ще ми покажеш ли твоето, ако ти покажа моето?

  • Хийт “TassieDevil” ЧикХийт “TassieDevil” Чик
Ще ми покажеш ли твоето, ако ти покажа моето? 0001

Има много неща, които ме подлудяват. Например тъпите реклами на памперси и дамски превръзки точно когато реша да вечерям, чакането по дълги опашки, охраната на летищата, и не на последно място, визията на Лейди Гага.

За мое щастие, когато отразявам турнири на живо, тези дразнещи неща липсват. Въпреки всичко, има едно явление, което се разпространява в Австралия, а и не само там, като злокачествено покер образувание, което едва не ми докарва мигрена.

Играч А рейзва от бутона до 150, малкият блайнд бяга и играч Б за кратко изпада в мъчителен мисловен процес, след което показва едно асо точно преди да каже през зъби „фолд”. Секунда по-късно играч А демонстративно обръща също толкова впечатляващо асо и прибира чиповете. Браво! Ръкопляскайте, моля! Добре, може би наистина се раздразвам по-лесно от другите хора, но за Бога, каква е тая простотия с показването на картите? Сериозно, време е да се спре с това нещо веднъж и завинаги!

Показването на картите е голяма грешка и ако го правите, това е сериозна пролука в играта ви. Помислете за следното: Покерът е игра на непълната информация. Играчите решават дали да заложат, платят, рейзнат, рирейзнат или да се откажат, въз основа на информацията, която получават от противниците си и от картите на борда. Тъй като дори и най-малкото нещо, което разберат за вас другите, може да се окаже решаващо за изхода на ръката (а понякога и на целия турнир), във ваш интерес е да ограничите до минимум изтичането на информация. А какво се случва, когато покажете картите си? Точно обратното – вие давате в ръцете на своите опоненти оръжието, с което по-късно биха могли да ви отстранят от играта или най-малкото да нанесат сериозно поражение на стака ви.

Но това не е всичко.

Да се върнем на нашия пример. Играч А прави стандартен рейз от бутона, след което играч Б показва асото си и бяга. Ако всеки път получавах по един долар, когато видя такова нещо, без проблем щях да си платя входа за Главното събитие на Световните серии по покер. Какво точно се опитва да постигне играч Б по този начин? Вероятно си мисли, че като покаже уважение спрямо опонента си, той ще му отвърне със същото? Това да не е балет? В покера приятели няма – спънеш ли се веднъж, всички започват да те ритат по кокалчетата, докато не си дадеш и последния чип.

Показвайки своето асо, онзи на големия блайнд не демонстрира нищо, освен своята слабост. Опитните покер играчи са безпощадни на покер масата и ако допуснете такава грешка, вие на практика казвате това: „Хора, аз току що хвърлих асо от големия блайнд! Ако искате пак да ми крадете блайндовете, заповядайте, със сигурност няма да се съпротивлявам, освен ако нямам някаква супер-мощна ръка!” Гарантирам ви, че добрите играчи на масата ще ви изядат жив, ако направите подобна глупост.

Не си мислете, че в нашия пример „демонстрацията” на играч А е кой знае колко по-смислена. Вероятно, въз основа на „неопровержимото доказателство”, че винаги, когато са на малкия и големия блайнд, двамата след него на драго сърце ще се разделят с чиповете си, той вярва, че следващия път, когато се опита да краде, ще ги накара да си помислят: „Ау-у-у, предния път, когато той заложи, имаше асо! Този тип не се шегува, със сигурност и сега има силна ръка!” Човек, слез на земята и се осъзнай! Единственото, което правиш е, че доказваш на другия колко правилно решения е взел, когато се е отказал от ръката си.

В покера не трябва да карате другите да се чувстват добре, а точно обратното – да ги поставяте под напрежение, да ги изправяте пред трудни решения, да ги разколебавате и обърквате, за да ги принудите да допускат грешка срещу вас. Когато противникът ни греши, ние печелим пари.

Друг често срещан момент са ‘all-in’ конфронтациите. Когато аз или някой от моите колеги репортери видим, че нечия купчина чипове отива по средата на масата, веднага прелитаме до горещата точка, за да запишем детайлите. ‘Играчът Х заложи, играчът Y бутна стака си, което принуди първия да се откаже. Тогава агресорът показа, че е блъфирал.’

Хубаво ли е да покажеш, че си блъфирал?

Според всички добри играчи, в дадени ситуации има полза от показването на блъф. Важно в покера е как те възприемат останалите. Ако например прецениш, че в даден момент трябва да разгъваш играта си около образа на отпуснатия играч, да обърнеш картите си, за да видят всички, че си нямал нищо, когато си заложил силно, безспорно е много добър начин да затвърдиш имиджа си и по-късно да го използваш още по-успешно в своя полза.

Проблемът при повечето хора, които показват блъфове е, че не го правят с такава цел. Честно казано, не знам какво си въобразяват – че играят на финалната маса в турнир от WPT и че ги дават по телевизията ли? Аз наричам такива демонстрации „геройско показване”. Показват си блъфовете само за да се направят на герои, без да имат каквато и да било друга мисъл в главата. Така нарочно се превръщат в мишени на масата, но почти никога нямат нито подходящия имидж за това, нито уменията, необходими им, за да спечелят от подобна ситуация.

Всичко казано дотук е с презумпцията, че играете срещу по-опитни опоненти, които умеят да мислят. Така или иначе, има едно нещо, което трябва да имате предвид, когато показвате картите си на слаб или неопитен играч, независимо дали сте с най-силната възможна ръка или блъфирате. По този начин вие реално ги ограмотявате и ги учите как да играят по-добър покер. Вие им разкривате своята игра! Защо ви е да им давате безплатни уроци?

Като си показвате успешните блъфове, вие всъщност ги учите как да правят хитри ходове в правилните моменти. Ако пък сте със силни карти и ги покажете, единственото, което постигате е да успокоите онзи отсреща, да му вдъхнете увереност и да му покажете, че ви е разчел правилно, когато е взел трудното решение да се откаже от ръката си. Каква полза имате от това да образовате науките слаби играчи? Оставете ги да се чудят правилно ли са играли, или не! В крайна сметка, ако всички риби се научат да бъдат акули, от кого точно ще печелите, когато седнете да играете?

Запомнете – няма приятели на покер масата! Покерът е игра на непълната информация и всяко парченце от нея е изключително важно. Винаги оставяйте противниците ви да се чудят дали пък не са сбъркали, като са се отказали срещу вас и забравете за приятелското „Ще ми покажеш ли твоето, ако ти покажа моето?”

Свързани статии

Коментари

  • kralimarko kralimarko

    Тук, драги ми Чик съвсем си се объркал. Първо, това изобщо не е дошло от далечна Австралия, а от забутана България, за която ти не си и чувал. Второ - това е вечния стремеж на народопсихологията ни - да покажем на съседа, че изобщо не ни пука от него, пък голям праз, че бил заложил сума ти пари на средата на масата. Он че ме уплаши мене, я па тоа! И с право си показвам асото - да го дразним яко! Дори ако искам ще покажа две! Щото у нас няма правила на покер играта, нито му викат игра на непълна информация. У нас всичко се знае предварително, за целта си има сересета (така им викат, ама ти едва ли знаеш, драги ми Чик), има си контраразузнаване, има си дори агенция клюкарска. Море, ела ти у нас и ще си тръгнеш по чорапи. Тези последните ще ти ги оставим, защото много яко миришат. Другото вече сме ти го взели и то не мислено, а напълно реално. Аре, у лево!

Прочетете 1 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook