На живо Unibet Open Bucharest

Главатарите на тексаските покерджии, част 2

Главатарите на тексаските покерджии, част 2 0001

Втора част на разказа за Главатарите на тексаските покерджии...

Най-известният от всички незаконни покер клубове на територията на Тексас, бил „Редмен” в Далас. От момента на създаването си през трийсетте години на ХХ век, през годините клубът е бил посещаван от всеки един професионален играч в щата, като се започне от Джони Мос и се стигне до актуалните супер-звезди на покера от ранга на Дейвид Уилямс. Със своите седем маси, телевизионни екрани на всяка стена и с приличната си кухня, този клуб в сърцето на Далас напомня в най-голяма степен на бляскавата атмосфера на Лас Вегас. През по-голямата част от съществуването си, покер залата била управлявана от брата на „Каубой” Уолфорд, Рей, заедно с негов партньор, докато през 2006 мястото не било затворено завинаги.

Въпреки че бил най-известният клуб, не в „Редмен” се провеждали игрите с най-високите залози. Тази чест се падала на не особено популярно място в Сан Антонио, за което знаели малцина. Както споменахме в началото, за тексаските играчи през 50-те и 60-те години на ХХ век не било трудно да намерят място, където да играят покер. Стига да не застреляш някого или не те хванат, че мамиш, обикновено те посрещали (както и парите ти) с отворени обятия навсякъде. Имало едно място в Тексас обаче, където нещата съвсем не стояли по този начин.

Комарджиите от Бексар

В продължение на повече от десетилетие Том Муур, Слим Лембърт и Ред Бери били главатарите на гилдията на картоиграчите в област Бексар. За разлика от всички други части на Тексас, в Бексар съвсем не било лесно да бъдеш допуснат до играта, за което имало сериозна причина. Крандъл Адингтън разказва: „На това място се организираха едни от най-лесните покер игри с високи залози в Тексас. За да се предпази от властите, Муур беше длъжен да отклонява настрана наплива от прииждащи играчи от всички краища на щата. Поради тази причина, единствените „външни” хора, които той допускаше, бяхме аз и още няколко негови лични приятели.”

Сред хората, организирали покер игри, думата на Муур тежала най-много, тъй като той притежавал най-голямото място. Къщата му се намирала в благоустроено имение, разположено на осем акра от територията на Касъл Хилс. Мястото било оазисът на хазарта в Сан Антонио по онова време, като през уикендите там се стичали стотици хора, за да играят Блекджек, Крапс и Рулетка. Покерът бил основната игра през останалите дни от седмицата. Обикновено се играело Лимит Холдем веднъж седмично, а през пет от останалите шест дена – Холдем без лимит.

Главатарите на тексаските покерджии, част 2 101

Тъй като Муур притежавал мястото, често името му било асоциирано с покер играта, но това продължило само до 1967 година, когато той се преместил в Рино, щата Невада, където закупил хотел-казино „Холидей”. Две години по-късно, без да иска запалил искрата на нещо, което щяло да промени лицето на покера завинаги.

Ако някога сте се запитвали кой е предшественикът на Световните Серии по Покер, отговорът е т.нар. „Ежегодна среща на общността на играчите”. Надали Муур е предполагал, че малкият му трик с даването на име на събитие, с което се надявал да привлече хора в казиното си в най-трудния момент от годината, ще изиграе ключова роля в развитието на играта. Тази сбирка веднъж в годината станала традиционна, а впоследствие идеята била взаимствана успешно във Вегас, където бил създаден феноменът WSOP – Меката на покера за всеки играч в днешно време.

Преди Муур да напусне Тексас, той продал мажоритарния си дял на Слим Ламбърт, който, заедно с Ред Бери, поел кормилото на най-голямата покер игра в Бексар. Не се знае много за Ламбърт, освен факта, че той бил същия тип като Чарли Бизел – ако някой започнел да печели „прекалено” много, Ламбърт го заставял да му плаща процент от изкараното.

Относно личността на Бери обаче се знае повече, отколкото е необходимо. Родом от Арканзас, Бери се преселва в Сан Антонио след като излиза от казармата. През 1934 открива клуб „Търф” – елегантно казино за времето си, към което имало бар и ресторант. След като клубът се превърнал в обект на постоянни полицейски проверки, Бери се принудил да го продаде през 1957 и минал в „сивия сектор”, заедно с Ламбърт и Муур.

Времето, което Бери прекарал в света на нелегалния хазарт, изиграло ролята на трамплин за кариерата му като политик. През 1960 година е избран в Камарата на представителите в Тексас, а шест години по-късно станал сенатор. Въпреки всичко, той не позволил на дневната му работа да попречи на много по-доходоносната му кариера на организатор на нелегални хазартни игри. Не само че продължил да помага на Муур, но и той самият станал домакин на една от най-скъпите покер игри, която провеждал в собствения си офис, намиращ се в една от най-известните сгради в центъра на Сан Антонио – Гънър билдинг.

Играта в офиса на Бери привличала най-коравите картоиграчи, включително легендарния Джони Мос. Това обаче било проблем, тъй като там рядко припарвали „донори”, за разлика от къщата на Муур. Донорите, най-често богати бизнесмени от висшето общество в Сан Антонио, прииждали на стада. Сред най-големите „риби” бил Джон Монфри – дистрибутор на популярната бира “Falstaff” за южен Тексас. Друг „ценен кадър” бил Остин Хемпфил, основен дилър на Форд в щата. Освен тях двамата, там ходели банкери, ресторантьори, представители на нефтения бизнес, и, разбира се, професионалните покер играчи, на които Муур разрешавал да играят.

Крандъл Адингтън бил един от малцината, имали щастието да бъдат допуснати до най-сочната игра в щата. За първи път играе там през 1963, когато е само на 25 години. Това, че нямал кой знае каква покер банка не било от значение. Той самият споделя, че печалбата му била почти със сигурност гарантирана: „Не беше проблем да спечеля 20 хиляди само за една вечер, при това, без да рискувам кой знае колко от чиповете си. Можеше да загубя $1,000-$2,000, но наваксването беше сигурно. С по-малко от $20,000 печалба не съм си тръгвал.”

Една вечер, докато играел там, Адингтън станал свидетел на една от онези ръце, за които се говори с години. Играели $80/$160 Лимит Холдем и на флопа се наредили А-4-2. Дойл Брансън имал сет аса, Гилбърт Хес от Далас – сет двойки, а най-големия шаран на масата, някакъв местен търговец, хванал сет четворки. Тримата заложили колкото таванът на залозите позволявал, и на търна се обърнала още една двойка. Брансън повел със залог, но когато получил рейз и ри-рейз, съвсем правилно преценил, че неговия сет аса пада и (за изумление на всички след това) го хвърлил. По всичко изглеждало, че Хес ще спечели доста солиден пот, но на ривъра се обърнала четворка.

Единствената утеха на Хес била, че в тази вечер са играли Лимит Холдем, защото ако играта беше без лимит, поражението за него щяло да бъде много по-голямо. В някои вечери потовете достигали шестцифрени суми, освен това се залагали коли, имения и какво ли още не. Цялото това състояние било губено, и съответно печелено, с обръщането на няколко карти. Безспорно къщата на Муур била домът на покер игрите с най-високи залози в Тексас, а не след дълго и в цялата страна. Така или иначе, след преместването на Муур в Рино през 1967 и след смъртта на Бери през 1969, била затворена и тази страница от великолепната история на покера.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

Прочетете 8 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook