Главатарите на тексаските покерджии, част 1

Главатарите на тексаските покерджии, част 1 0001

Въпреки че технически покерът бил незаконен, през 50-те и 60-те години на миналия век съвсем не било трудно да се играе покер с високи залози в Тексас, стига човек да се свърже с местния „главатар на комарджиите” и да го помоли да бъде допуснат до играта.

В йерархията на хазартния свят по онова време, главните комарджии са изпълнявали много задачи, но най-важната от тях била да убеждават полицията да гледа настрани, докато се провеждала игра с високи лимити зад затворените врати на някое място. За професионалните картоиграчи в Тексас, мнението на главния комарджия било изключително важно, тъй като ако бъде одобрен, той ще получи достъп до най-голямата игра в района, без да рискува да бъде заловен от полицията. Ако му бъде отказано, не му оставало друго, освен да продължи по пътя си в търсене на някоя игра. За щастие, местата, където можело да се играе на карти за пари, съвсем не били малко. В интерес на истината, ако човек бил склонен да пътува всеки ден, е можел да участва в игри с високи залози седем дни в седмицата. В сряда и четвъртък се играело при Мартин Креймър в Бренъм,а вторник, петък и неделя били запазени за играта при Хю Биско в Дентън.

Докато Креймър и Биско организирали покер вечери в домовете си, повечето шеф-комарджии предпочитали да използват някое заведение. Причината била елементарна – когато играта се провежда на такова място, може да се взима такса за участие от играчите (рейк), а ако някой полицай случайно питал къде отиват тези пари, обяснението било, че с тях се плащат наемът, данъците, лицензите и че се използват само за покриване на разходите на заведението. Хитро, нали?

Преди да изгради своето име на солиден покер играч и да достигне десет пъти до финална маса в рамките на Световните Серии по Покер, Джеси Алто, главен комарджия в Корпъс Кристи, бил човекът с най-голяма заслуга за популяризирането на игрите с високи залози в областта. В Далас, Трой Инман отговарял за небезизвестните игри в клуб AmVets. Тъй като клубът се намирал в бандитската част на града, играчите трябвало да притежават специална клубна карта, за да бъдат допускани до покер залата. Една вечер, небезизвестният по онова време наемен убиец Джордж МакГън, загубил всичките си пари там, вследствие на което извадил пистолет и заплашил, че ще избие всички, ако не му дадат парите си. На следващата вечер съвсем невъзмутимо се върнал на същата покер маса, а играта продължила все едно нищо не било станало предната вечер. Знаейки кой всъщност е Джордж, останалите играчи сякаш били получили амнезия и не обелили и дума за случилото се предната вечер. Така де, кое е по-изгодно – да се разделиш с няколко хиляди долара или да си спестиш куршум в челото?

T.J Cloutier
T.J Cloutier

Друга интересна случка, отново на същото място – една вечер небезизвестният Байрън „Каубоят” Уолфорд бил сам в AmVets. Собственикът на мястото, Инман, решил да му прави компания в безобидна heads-up игра на Тексас Холдем без лимит. Няколко часа по-късно, Уолфорд не само взел всичките пари на своя опонент, но и придобил собствеността върху целия клуб. През следващите пет години в покер залата играли най-известните покер играчи в Тексас, сред които били и Робърт Бруукс, Боби Болдуин, Еверет Гоулсби и Ти Джей Клутие. Уолфорд разширил играта като добавил още няколко маси, което направило мястото още по-популярно.

В една от най-известните ръце, играни някога в клуба, Хю Бриско имал сет валета, а противникът му, Спиди Майърс, сет четворки. Вече били заложени повече от 30,000 долара, когато Бриско решил да се възползва от едно правило на клуба, според което, ако сложиш $5 допълнително в пота, получаваш правото тестето карти да бъде цепено по което и да е време в ръката. И така, дилърът цепил, „изгорил” една карта, както си е по правилата, и обърнал единствената карта, която Бриско се надявал да избегне – последната четворка в колодата.

Далас изобилствал от големи игри. В списъка трябва да добавим и покер вечерите в дома на Чарли Бизел, които се провеждали в понеделник, сряда и петък. Бизел бил всичко друго, но не и приятен човек – нечистоплътен, грозен, дебел, и на всичкото отгоре страшно зъл. За него Ти Джей Клутие си спомня: „Той беше най-гадният тип, който някога съм срещал, но пък играта при него беше „чиста”. Освен това осигуряваше най-добрата храна, която човек можеше да получи по време на покер игра, така че играехме там въпреки всичко.”

Склонността на Клутие да участва в играта на Бизел не се дължала само на богатото меню. Първите дванадесет пъти, когато играл там, той спечелил солидни суми. След това обаче Бизел го заставил да му дава половината от печалбите си, за да бъде допускан до покер масите. След като преценил ситуацията, Клутие се съгласил, тъй като играта при Бизел била една от най-лесните в Далас. Въпреки че трябвало да дели печалбата си, в рамките на само една година той успял да спечели над двеста хиляди долара от там.
Когато Бизел все пак бил заловен от полицията и бил на крачка от влизането в затвора, той спасил кожата си като станал информатор. В последните години от живота си обикалял паркингите в близост до новооткритите покер клубове и записвал номерата на паркираните коли в бележник, с който редовно се отчитал пред полицаите.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

  • dennydarock dennydarock

    Т'ва описние малко наподобява небезизвестния в България Бай Ганьо :Д

  • kleantes1 kleantes1

    Бизел бил всичко друго, но не и приятен човек – нечистоплътен, грозен, дебел, и на всичкото отгоре страшно зъл

    Big Grin Big Grin Big Grin

    навсякаде има по един такъв

Прочетете 2 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook