На живо Unibet Open Bucharest

Ръцете – непринуденият издайник на покер тайни

Ръцете – непринуденият издайник на покер тайни 0001

В покер света информацията буквално ни залива отвсякъде. Да бъдеш добър играч до голяма степен зависи от способностите ти за наблюдение и правилно интерпретиране на тази информация.

Посредствените играчи не обръщат внимание на нищо, освен на своите карти; преуспелите пък анализират абсолютно всичко. Това всичко започва с основните неща – брой на опонентите в ръка, размер на пота, методи на залагане и т.н. В игра на живо обаче друга част от това всичко са маниерите и езикът на тялото на опонентите. С други думи, знаците. И докато интерпретирането на знаците никога не трябва да измества основните неща, то може да бъде невероятно допълнение, особено в случаи, в които се налага взимането на трудни решения.

Когато опира до разчитане на покер знаци, често прекарваме толкова време в опити за изучаване на всеки нюанс на лицата на останалите на масата, че не обръщаме внимание на друга част на тялото, която е също толкова експресивна – ръцете. Човешката ръка е невероятно чувствителна и подвижна и фактът, че ръцете ни са тясно свързани с нервната ни система означава, че има много силна връзка между това, което вършим с ръцете си в даден момент и чувствата ни. Способността да интерпретираш онова, което опонентите ти казват с ръцете си, може да осигури океан от допълнителна информация. И като бонус, ръцете не могат да бъдат скрити зад слънчеви очила или огромни качулки…

Всичко започва на най-първичното ниво: Когато е ваш ред да играете, спрете за секунда и погледнете наляво. Ще откриете, че изненадващо количество от вашите опоненти ще издават плановете си посредством своите ръце. Това важи особено преди флопа, когато с бърз поглед наляво (всъщност, посоката зависи от позицията ви) ще забележите как някои от опонентите ви вече са поставили чип върху картите си или ги държат „защитаващо”, което определено е индикация за това, че смятат да участват в ръката. Някои пък вече може очевидно да ги сърби да си хвърлят ръката. Та с този поглед често ще добиване по-ясно представа за броя на опонентите ви, които смятат да продължат в ръката. А това е ключово, отчитайки факта, че определени типове начални ръце се играят по-добре срещу повече опоненти, а други имат повече успех срещу по-малък брой играчи.

Тук е и мястото за няколко обичайни предупреждения. Гледайте на всичко относително, защото нещата са различни. Знаците, идващи от опоненти, които спокойно може да оприличите на покер идиоти, трябва да се третират различно от излъчваните от опитните играчи. В повечето случаи хората от първата група дори нямат идея къде се намират, а професионалистите са твърде опитни в прикриването на издаваните от тях знаци. Затова преценявайте източника. Освен това има огромна разлика между интерпретирането на езика на ръцете на опонент, който е наясно, че го наблюдавате и някой, който не си дава сметка за това. Играчи, които знаят, че ги гледате, често и преднамерено ще изпращат заблуждаващи или фалшиви сигнали. Класически пример за това е престореното отброяване на чипове: Докато се чудите дали да пасувате или да заложите, опонент може да започне да отброява чипове, опитвайки се да ви убеди, че е готов да заложи. Това почти винаги е евтин опит да ви подведат да пасувате.

Затова внимавайте. Винаги гледайте нещата в контекст. Това включва да сравнявате всичко, което забелязвате у друг играч, с това, което експертите по езика на тялото наричат “основни маниери.” Дали опонентът ви барабани с пръсти нетърпеливо, огъва импулсивно картите си или демонстрира сериозна замисленост – реалното значение на неговите действия е функция от сравняването им с поведението му по принцип. Ако тя или той правят това постоянно, то няма голямо значение. Но ако такива действия са спонтанни или нетипични, определено следва да бъдат взети под внимание.

Ами когато някой започне да потупва с пръсти по масата, да подмята разсеяно чиповете си или да се занимава с някакво друго безсмислено нещо? Това може да значи много неща, най-вече скука, нетърпение или известна загриженост. Нещото, което със сигурност не означава е, че той или тя блъфират с лоши карти. Блъфиращите играчи винаги се притесняват, че ще бъдат хванати и естествената реакция на тялото е да се скове. Е, ако опонент спре внезапно с потупването по масата или подмятането на чипове точно когато прави сериозен залог, вероятността да сте изправени пред блъф е много голяма. В същия пример, ако играчът продължи с потупване, подмятане или каквото и да е, след като е направил силния си залог, това говори за солидна ръка. Фактът, че продължава да прави тези неща означава, че не е притеснен. Струва си да се отбележи и че играч, който изпълнява тези действия невъздържано и ускори внезапно темпото, най-вероятно е въодушевен и разполага с качествени карти.

Не е зле също така да отбелязвате и начина, по който опонентите ви докосват, държат и защитават своите карти. Когато нещо има стойност за нас, ние хората притежаваме частична склонност да го защитаваме, докосваме или държим близо до себе си. Така че играч, разполагащ със силни карти, би бил склонен да прави някое от следните неща: Първо, да ги държи физически близо до себе си. Второ, да ги пази внимателно да не бъдат прибрани в купчината с неактивни карти в ръката (muck), ако не с протектор за карти, то със собствените си ръце. Трето, да ги поставя грижливо една върху друга (отново, сравнете с това колко подреден е този човек по принцип, ако имате такава информация). И четвърто, да ги докосва често, дали с кривене на ъгълчетата, или като ги размесва постоянно с пръсти. Простичко казано, колкото по-ценен е обектът за нас, толкова по-голямо желание ще имаме да го докосваме.

Докато сме още на тази тема, не е зле да отбележим, че всеки път, когато се докосваме – типичен пример е допирът до ръка на седящ до нас играч или докосвайки неволно (наглед) мадама – това е естествен жест на успокояване, в следствие на стрес. Източниците на такъв стрес може да са много – лоша или губеща серия, разстройване след час на слаби карти или може би стомашна болка. Не забравяйте обаче, че лъжците (блъфиращите играчи) си причиняват сериозен стрес всеки път, когато лъжат. Отчасти, защото това създава вътрешен конфликт, но и просто заради страха, че ще бъдат хванати. И този вътрешен стрес чест се проявява в самодокосване, особено по лицето. След като се научите да забелязвате това, наистина е страхотно да наблюдавате колко често лъжец успява да докосва лицето си, когато лъже.

Гледайте и как опонентите ви боравят с чиповете си, когато залагат. В покера традиционно слабото означава силно – насилените, подчертани действия при залагане са типичен знак за слабост, докато „меките”, плавни начини на залагане са сигнал за непобедимото. В първия случай се опитват да ви принудят да хвърлите, а във втория да демонстрират излишна защита. По същия начин, всеки жест с „дланите надолу” е агресивен и има за цел да ви сплаши, докато обърнатите нагоре длани са покорни и подмамващи.

И накрая, знакът на „треперещите ръце”. Когато видите играч да поставя чипове в пота с треперещи ръце, ако не разполагате с много силна ръка, изчезвайте от там. Срещу вас има чудовище. Този знак е буквално 100% валиден, освен ако играчът не е много възрастен или болен (отново опира до принципно познаване на този човек).

Та, слушайте какво ви казват ръцете…

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook