Мартин Димитров – Българският Face The Pro шампион

Мартин Димитров – Българският Face The Pro шампион 0001

За онези от вас, които не ме познават, ще се представя накратко. Казвам се Огнян "BateOgi" Стефанов, от Русе съм и бях първият българин участвал във Face The Pro на Full Tilt Poker. Малко не ми достигна, за да се наредя редом до Марто в крайната фаза на състезанието, но все пак и петото място беше едно страхотно постижение за мен.

Мартин обаче успя да се пребори до края и макар да загуби финалния мач все така стана победител в първия сезон на Face The Pro и на мен се падна честта да му взема специално интервю, в което всички вие да научите историята му и да изминем заедно с него пътя към победата.

Здравей Марто, първо честито за победата във „Face the pro”. Представи се с няколко думи.

Благодаря, казвам се Мартин Димитров, от София, на 33 години съм. Занимавам се с фотография, а покерът ми е хоби. Играя покер всеки петък от няколко години с приятели в квартала, като започнах с 5 кард дроу и продължих с Тексас холдем. Регистрирах се да играя онлайн едва преди 10 месеца във Full Tilt Poker.

Разкажи ни какво е чувството да участваш, а впоследствие и да победиш в телевизионно покер шоу, излъчвано в цяла Централна и Източна Европа.

Чувството е невероятно, сякаш беше сън и дори още не осъзнавам какво съм постигнал (смее се). Истината е, че отидох с нагласа за победа и за момент не исках да помисля, че може да загубя в това начинание. Голям фен съм на Джон Кехоу и вярвам, че позитивното мислене носи успехи. Голяма мечта ми беше да се изправя и срещу Гус Хансен. Също така голяма подкрепа имах и от съпругата ми, тя само ме насърчаваше и вярваше, че ще спечеля.

Как ти се видя пътя от онлайн квалификациите до играта на живо?

Всъщност историята с моето класиране е доста забавна и на моменти невероятна. Пътят до живото предаване беше доста по-труден за мен, нямах толкова опит в онлайн игрите. Трябваше първо да играя сателит, където се класират 81 от приблизително 2000 играчи, но не успях от първия път и може би го играх към 3-4 пъти. Но още по-труден и почти невъзможен ми се виждаше регионалният сателит, в който се класираше само първият от близо 70 човека. Когато го играх бях на почивка на морето и първоначално бях забравил за него. Щях да го пропусна, ако не се бяхме заговорили с хазяина (Мачек, който е поляк и също поразцъква покер в нета от Созопол) за покер 2 дни преди турнира. Wi-Fi връзката, която той ползваше беше много, много зле, разпадаше се постоянно, почти не ставаше за игра, но за мое учудване вечерта когато играх нито един път не ми прекъсна!?!? Докато течеше играта, жена ми ми пожела късмет, каза ми, че е убедена, че ще спечеля и отиде да си легне. Вече не помня как точно се разви играта тогава, но явно късметът е бил на моя страна (смее се). След като спечелих я събудих с писъци, а тя само си отвори едното око погледна ме и каза „Е, аз нали ти казах!” – май тя вярваше повече от мен в победата тогава, хааххаха.


Е, хванах те, леко загатна, но пропусна да споменеш, че перипетиите не свършват дотук, за малко си щял да изтървеш срока за регистрационния имейл, какво точно се случи?

Да, да, имаше го и това в моя „филм”, наречен класиране за „Face the pro”. След като взех регионалния сателит нямаше никаква информация в сайта на Full Tilt Poker за това какво се случва нататък. Както казах бях на море и по принцип лаптопа ми има лампичка, която светва, когато дойде мейл и понеже някъде бях прочел, че ще се играe чак септември, спрях да се интересувам с увереността, че ще ми пратят по-късно инфо. Лампата на мейла не мигаше и бях спокоен, даже не си проверявах пощата. И на петък 13-ти – явно това ми е щастлив ден – жена ми ме попита ще ходя ли на плаж, но и отказах, че беше много горещо и реших да остана в стаята да поцъкам малко, че не бях играл от 2 дена. Към 2 следобед, както си цъках реших да проверя има ли нещо на мейла, въпреки че не ми свети лампата.

Мартин Димитров – Българският Face The Pro шампион 101

И като проверявам гледам 2 съобщения от Full Tilt, като в последното пише, че до 16 часа на петък 13–ти трябва да потвърдя участието си с мейл, в противен случай ще ангажират втория класирал се. Паникьосах се, понеже не ми е добър английския, а жена ми отиде на плажа, звъннах й, добре че телефона й беше под ръка, че жена на плаж знаеш как е…хи хи, повиках я да напише мейла и… тука пак филм. Пристига тя, написахме го, пускаме и хоп „Съобщението не може да бъде изпратено”. Изпотих се, а то се оказа, че доставчикът е блокирал достъпа поради незнам си каква причина. Реших да се обадя директно на номера изписан долу на имейла. Съпругата ми се обади, обясни, че не съм добре с английския, а от съпорта я попитаха дали не ми е майка, хахахаха. След като уточнихме кой какъв е ми казаха, че мога да изпратя SMS чрез телефона и да потвърдя, което и направих. Прекъснах си почивката заради полета до Будапеща и така... Иначе казано регистрирах се по възможно най-трудния и куриозен начин.

Тогава не си ли помисли, че тук май съдбата ти е приготвила страхотно приключение!?

Разбира се, първото, което си помислих беше точно това, че мечтата ми ще се сбъдне да се изправя срещу Гус Хансен, т.е, че ще спечеля дори й супер финала!

А от live-масата до супер финала?

В Будапеща бях много развълнуван, понеже се играеше на живо, чувствах се в свои води. Бях с нагласата, че отивам за поредния петъчен покер. Играта започна не много добре за мен, още първите ръце се сблъсках срещу сет деветки, но впоследствие нещата се стабилизираха и натрупах стак. Най-сериозно ме притесняваше момчето от Словакия, което получаваше доста добри карти през цялото време и когато останахме само двамата с него направих една много голяма грешка да крада блайнда. Рейзнах, а той ме вкара all-in и му платих с ниски свързани от боя, след което си изравнихме стаковете и на блайндове 2000/4000 имах 20 000 чипа.

Не е тайна, че с теб се познаваме покрай „Face the pro” като финалисти от България. Изненада ли беше за теб, че българската покер общност имаше такова силно представяне, като не забравяме, че и единствената жена участник също беше от България?

Да, наистина бях изненадан, както казах отскоро се регистрирах в интернет и дори не следях сайтове за покер като PokerNews.bg. Нямах никаква представа за българските постижения до този момент, единствено съм гледал предавания по телевизията. Когато пристигнах в Будапеща разбрах, че българин е спечелил и много се зарадвах и си казах – „Ето, напълно възможно е и аз да спечеля”. Гледах после предаването с момичето и стисках палци, но малко не и достигна да се класира и май завърши трета.

Как преценяваш конкуренцията на live-масите, къде ти беше по-трудно, в първия етап или на финала и подготвяше ли се някак по-специално например с разучаване на противници или с някакъв вид настройка и т.н.

За мен по-трудна беше първата жива игра, защото шансът да продължиш напред беше само спечелване на първото място. Също така нямах никаква представа и информация за играчите, срещу които се изправям. Преди първия етап се подготвих единствено с посещение за първи път в казино „Лондон”. Там като за първа игра с напълно непознати стигнах финална маса, но изгорях преди парите и въпреки това бях доволен от играта си. За финала си поставих за цел да разуча всички играчи. Гледах всичките предавания с играчите, които стигнаха до последната фаза, без двете момчета от Словакия и Унгария, които се класираха дните преди супер финала. Истинско се притеснявах от момчето от Словения, Марко мисля му беше името. Той игра много добре на неговата маса. Но в никакъв случай не съм подценявал другите играчи както и теб.

По лично мое мнение това беше твоят ден за покер, играта ти спореше, справяше се чудесно, но как се разви финалът от твоя гледна точка, беше ли притеснен, имаше ли някакви ритуали преди и по време на игра?

Да, истината е, че мислех само за победата. Представях си как прибирам всеки пот и за момент не си помислих, че ще ме изпусна юздите. Също така и самочувствието от предната победа, както и разучаването на играчите ми помогна много.

Разкажи ни за хедс-ъп играта срещу играч от ранга на Гус/тав/ Хансен, какви са емоциите, имаше ли стратегия, изненада ли те той с нещо?

Изживяването беше все едно за първи път ще правиш секс. Чакаш го с нетърпение и като дойде моментът не знаеш откъде да започнеш и какво да правиш. Гледал съм много от изявите му и честно казано нямах си идея как да играя срещу него и агресията му. Преди играта с Гус ме изолираха в една стая, без информация какво се случва с другите играчи. Дадоха ми един лаптоп и от скука реших да гледам негови изяви в youtube. Голяма грешка според мен, защото попаднах на едно предаване, където късметът го удряше през ръцете с бухалка. Играеше на тъмно и пак му идваха карти. Това малко ми смачка позитивното мислене, но се получи една добра игра. Не ме изненада с нищо. Игра така както очаквах. Проблемът беше, че когато имах карти той хвърляше и се налагаше да играя на по-спекулативни ръце. Минаха няколко блъфа, но още толкова ми хвана. В крайна сметка опитът му надделя и ме победи.

Мартин Димитров – Българският Face The Pro шампион 102

Знам, че си предимно live-играч, но промени ли се нещо след победата. Повече време онлайн игра, вдигане на лимити, участие в турнири?

Мисля, че тези турнири ми подобриха играта на живо, както и притеснението ми пред камера малко по малко се изпари. Тъй като в момента не съм в България и го няма петъчния покер с приятели, играя единствено онлайн. Отделям повече време на този вид игра от преди и трупам опит. Надявам се скоро и там да постигна такъв успех, както като във „Face the pro”. Съвсем скоро си направихме една екскурзия със съпругата ми до Прага за турнира, организиран Eureka Poker Tour, където отпаднах с АК срещу КJ.

Както и при мен, покерът за теб в момента е вид хоби и начин за разтоварване. Мислиш ли да превърнеш покера в професия, или фотографията все пак е на първо място и не мислиш да сменяш приоритетите?

Много бих искал да превърна покера в професия. Това не би попречило на фотографията, тъй като турнирите на живо се провеждат в много различни и интересни градове и държави, където не съм бил преди. Така покрай покера бих имал възможност да снимам тези места. Мисля, че двете занимания ще се допълват чудесно.

Какво мислиш за вида промоции от типа на „Face the pro” и ще участваш ли в новия сезон, който вече започна?

Този вид промоции са страхотни точно за такива прохождащи покер играчи като мен, да натупат опит, банка и страхотни преживявания. Да, играя новите квалификации и вече се класирах за втори етап. Надявам се да имам същия успех, да достигна отново живите предавания и да защитя титлата си.

Впечатли ме философията ти за положителното мислене и „викането” на благоприятен флоп, търн и ривър...

Както вече споменах, голям фен съм на Джон Кехоу и неговото виждане, че успехът ни в живота зависи само от нас и нагласата към нещата. Конкретно в покера не да „викаме” каква карта да не се пада, защото опонентът ще ни бие, а напротив, каква искаме да се падне, за да не ни победи. Ако противникът е с QJ срещу нашите AK, да „викаме” двойки, петици, деветки и т.н., и най-важното… да вярваме, че ще излязат именно те.

Един мой любим въпрос. Какво мислиш за тъмните очила по време на игра?

Според мен, част от хората го правят, защото е модерно и да изглеждат готини. Но в интерес на истината има и хора, които се притесняват от втренчените погледи на опонентите и това ги разконцентрира. Аз не съм фен на очилата, защото успявам да прикривам емоциите си.

Има ли нещо, което пропуснах да те питам или което ти да искаш да споделиш?

Май не, всъщност накрая искам да пожелая на теб и цялата българска покер общност здраве и успехи в пъти по-големи от моя! Както е казал Мечо Пух – „Колкото повече, толкова повече” каквото и да значи това.

Благодаря ти за интервюто, успех и на теб!

Свързани статии

Свързани турнири

Свързани играчи

Коментари

  • pandev13 pandev13

    siick thread. Аз пък си мисля че ако се бях родил в друга по богата държава с канален ред за всичко едва ли бих играл и п*****ския покер !!! Confused Найстина по някой път е супер сик комареца Blink , ама какво да се прави гетнали сме се в гембъла

    p.s темата е кофти спамната и почва да придобива епик размери като в едни други форуми ROFL ROFL

  • ma3xa ma3xa

    Аз чакам да стана на 21,тогава вероятно ще имам доста добър капитал от покер и офейквам,бия си камшика,хващам гората,излитам,изтрелвам се от България...В тая шиб**а държава нищо не е както трябва да е.Говоря английски и имам бих казал доста добри умения в покера за моито години(играя всеки вид покер,и не само да му знам правилата а го играя) Направо от Вегас ще си пея Ай каминг хоум,ама тука ми е по добре Big Grin Big Grin Big Grin

    Това е метафорично,но със сигурност ще търся варианти да се махна от тук,и то по скорошни.

  • Nublecto Nublecto

    i think that u are the best ! ..

Прочетете 45 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook