Мъжете овладяват два пъти по-трудно емоциите в покера

  • Никол ГордънНикол Гордън
Мъжете овладяват два пъти по-трудно емоциите в... 0001

Сред множеството оформили се в различните култури на планетата граници, прокарани от „ролята на половете” – така наречените мъжки и женски характеристики и поведения, които мъжете и жените често демонстрират – има съответното множество ограничения на публичното изразяване на емоции.

Такива „роли” са по-присъщи на жените, които изразяват „нежни” емоции – симпатия, уязвимост, миловидност – всичките асоциирани най-вече с женствеността.

Междувременно, опитващите се да изглеждат по-мъжествено представители на силния пол обикновено потискат напълно чувствата си, с изключение на моментите, в които демонстрират „твърди” и „по-мъжки” емоции като гняв, нетърпеливост, раздразнение и други подобни. Нарушаването на тези очаквания има тенденция да предизвиква негативни реакции и жените, които реагират „твърдо” или „мъжествено” както и мъжете, които правят това „нежно” или „женствено”, често са обект на критики.

Не всички са съгласни с идеята, че тези очаквания се определят от културата, както и с това, че де факто родители, роднини и приятели се стремят да ни привикват към тях докато сме още деца. Аргументът, който се оказва в противоречие с тази „роля на половете” обаче е някак „естествен” и труден за доказване. Във всеки случай, когато става дума за покер и неговата специална „култура”, човек може да открие и множество „роли” или напътствия за поведение, включително още по-силно изразяване на мъжествеността и женствеността.

И за да станат нещата още по-сложни, покерът е игра, в която често успехът на всеки играч е директно свързан с неговата или нейната способност да контролира емоциите си и онези, които успяват най-добре да поддържат своята дисциплина, обикновено побеждават. Така някой би казал, че покер играта е двойно по-голямо предизвикателство за потискане на емоциите у мъжете и най-вече „нежните” емоции, които могат да разкрият някаква уязвимост. Културата като цяло забранява такива емоционални „женствени” демонстрации, а самата игра допълнително наказва онези, които не са в състояние да прикриват чувствата си на масата.

Често виждаме как нови покер играчи биват учени да не показват „слабост” в играта си. За мъжете, такива напътствия означават нещо повече от това да не пасуваш и плащаш твърде много. И често играта на човек отразява нещата като цяло в живота му.

Преди време попаднах на една интригуваща случка между двама млади покер играчи, Аштън Грифин и Хасииб Кюреши. Историята е за голям бас между двамата, а за нея се разбра най-вече заради блога на Кюреши в CardRunners, в който той по-късно описа подробно залога и последствията. В крайна сметка този бас и писанията на Кюреши за него предизвикаха оживени коментари за естеството на облога, залозите на високи нива и „светът на покер играчите”, който според Кюреши може да е по някакъв начин „нездравословен”, с публичното разкриване на лична информация в блоговете, както и други спорни моменти.

Един аспект на историята, който намерих за особено интересен обаче, е изразяването на емоции от мъже покер играчи, включително „нежни” емоции – друг аргумент срещу онези, които смятат, че това просто не се прави. Грифин и Кюреши са онлайн играчи на високи нива и всеки от тях се радва на значителен успех на млада възраст. Грифин традиционно има и няколко добри постижения на живо, включително победа в NAPT Venetian High Roller Bounty Shootout през февруари 2010.

Според баса – широко и въодушевено коментиран в множество сайтове 22-годишният Грифин – без съмнение атлет в добра форма, като бивш състезател по борба в колежа – трябвало да пробяга общо 115 километра върху тренажор в рамките на 24 часа. Грифин се обзаложил с Кюреши (негов приятел и съквартирант) при 3:1 за $285,000, което означавало, че ако Грифин не успее да изпълни задачата в рамките на едно денонощие, трябва да заплати на Кюреши смайващата сума от $855,000. Грифин се обзаложил за още $15,000 с други при същите условия, с което при „загуба” трябвало да плати общо $900,000, срещу потенциална печалба от $300,000.

В крайна сметка, Грифин успял да се справи с предизвикателството и спечелил баса, макар че според двата дълги блога на Кюреши – озаглавени „Басът за милион долара” (част 1 и част 2) –тези 24 часа се превърнали в сериозно изпитание за него, Грифин, както и за много роднини и приятели. Трудно е да се опише точно физическият риск, поет от Грифин. Въпреки всичко, с напредването на деня, Кюреши се убеждавал все повече, че приятелят му вероятно е застрашен от сериозна физическа травма и дори смърт, нещо, което очевидно пропуснал да отчете адекватно преди сключването на баса. В блога, съдържащ над 10,000 думи, Кюреши прави доста самокритика и изказва съжаление, което за някои дори вероятно нарушава очакванията на мъжете и/или залагащите, с признания от типа на „чувствам се некомфортно” и „ужасно”, „беше ми тежко от всичко” и „това ми дойде в повече”, докато чакал да види дали Грифин ще се справи.

Кюреши може също така да е нарушил предполагаемата конфиденциалност, публикувайки своето мнение за него, макар че в последвало интервю с PokerNews, Грифин споменава, че въпреки факта, че той не е дал на приятеля си разрешение да пише за случката, за него няма проблем, че Кюреши го е направил. В началото на блога Кюреши описва как Грифин му казал „Чувствам се тъжен постоянно”, признание, което има връзка с нуждата от игра на все по-високи нива, вероятно продиктувано от липсата на задоволеност от играта и побеждаването на тези високи нива. Кюреши също директно и индиректно се описва като не особено щастлив и като недоволен, което се предполага, че го е подтикнало да поеме риска – финансов и (за Грифин) физически – свързан с баса.

Както вече споменах, самият бас и коментарите на Кюреши засягат много от проблемите, които не разглеждам тук, защото искам да се фокусирам само върху относително необичайните обстоятелства, при които мъже, покер играчи, демонстрират такива естествени емоциии публично (Кюреши по собствено желание, Грифин вероятно не). „Трябва да преценя някои неща за себе си и своя живот”, казал Кюреши на Грифин след сключването на баса и дългият му, разкриващ блог, очевидно е част от процеса. Сред множеството отзиви за баса и коментарите на Кюреши, някои хора определено изглеждат отегчени от неограниченото изразяване на емоции в блога. „По дяволите човече” написа някой в блога на Кюреши. „Звучиш като малко момиченце.” Това е рискът, който мъжете често поемат, когато си позволят да изглеждат „меки” пред други и особено в „света на покер играчите”.

Скоро след изявлението на Кюреши се появи и друго, от друг млад покер про, световният шампион от 2008, Питър Ийстгейт, в което той, също, разкри емоциите си по нетипичен начин. Обяснявайки своето решение да „излезе от пенсия” и отново да заиграе покер, Ийстгейт признава, че се е борел с живота си на играч на високо ниво.

„Понякога в живота една личност може да почувства загуба и да се събуди една сутрин, без да може да се познае” споделя Ийстгейт. „Във вихрушката след като спечелих Световните серии по покер изгубих представата за най-важното нещо в моя живот – за себе си.” Такива признания на уязвимост от мъже са рядко срещани в покер света, но както се вижда от случаите с Кюреши и Ийстгейт, те са възможни. И вероятно нужни до известна степен, защото играта изисква това от всички нас – мъже или жени – да опитваме възможно най-добре да контролираме нашите емоции по време на състезание.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook