Президентите играят покер?

  • Мартин  ХарисМартин Харис
Президентите играят покер? 0001

Aмериканците направиха своя избор за 44-ти президент в началото на Ноември 2009. Беше една дълга, трудна и много ожесточена битка и отразяващите видяха размяна на множество удари с употреба на много покер метафори по време на кампанията. Постоянно се тръбеше как залогът никога не е бил толкова висок. След дълги месеци на блъфиране, повдигане на залозите и опити за прикриване, днес картите на кандидатите вече са обърнати на масата. Най-накрая стигнахме до показването.

Вероятно причината, поради която експертите с такава готовност използваха покер речника за описване на президентските кампании, е дългогодишната традиция президентите на САЩ да играят покер. Изобилие от анекдоти отразява склонността на много от лидерите на страната към любимата игра на Америка, като някои наблюдатели дори развиват солидни теории за това, че уменията и схватливостта необходими за покер играта са добра подготовка за кандидатите за най-високопоставеното място.

Разказват, че Ейбрахам Линкън играел в игри за центове (не кой знае колко добре) преди да стане адвокат, Конгресмен, и по-късно Президент на САЩ. Юлисис Грант играел с младши офицери по време на Мексиканско-Американската война. Гроувър Кливланд се наслаждавал на draw игри с лимит 25-цента в Неделите, шегувайки се, че макар да го смъмрил веднъж за това, че ловил риба в Божия ден, баща му "никога не каза нищо за draw покера." Дуайт Айзенхауър играел покер като млад и по-късно като лейтенант, макар че очевидно му липсвал инстинкт за атакуване, като предпочитал да спира да играе, когато колегите му офицери губели твърде много. Дори Джордж У. Буш е бил „жаден” покер играч, по време на своите студентски години в Харвард.

Ето и някои други интересни моменти от огромната колекция от истории за покер подвизите на президентите.

ДЖОРДЖ УОШИНГТЪН

Играта не била непременно покер, но първият президент на Америка определено обичал картите и залаганията. Знае се, че Уошингтън участвал в такива „увеселения” най-вече заради небезизвестнитe харчове на лидера на Континенталната Армия. В Total Poker, Дейвид Спаниер разказва как между другите неща в своя дневник, Уошингтън имал и страница озаглавена "Карти и други игри" където педантично отразявал своите победи и загуби на карти през годините преди и по време на Революционната война. Предпочитаната игра е наричана "post and pair," блъф игра с три карти, която има нещо общо с покера.

Уошингтън съвестно си записвал мястото, датата и спечелената или загубена сума във всяка игрална сесия, без да се притеснява да отбелязва детайлите, независимо колко лошо се представял. По време на една особено лоша сесия през Март 1772 (докато бил в Уилямсбург), Уошингтън спечелил повече от £17 в пет сесии, но загубил £39 в 12 други. От изданието от 2001 на счетоводната книга на Уошингтън от Марвин Китман, научаваме, че на 1-ви Януари 1775, Уошингтън си записал, че спечелил 27 пъти и загубил 36 пъти, което му донесло символична печалба (малко над £6). С други думи, изглежда че бащата на Америка е бил достатъчно дисциплиниран да избягва сесии с големи загуби, което му е позволило да възприема по-добре залагането като "приятно развлечение."

УОРЪН Г. ХАРДИНГ

Макар, че бил президент само в продължение на две години и половина, 29-ят президент Уорън Г. Хардинг се отличавал значително като един от най-отявлените и посветени покер играчи, между 42-та мъже, заставали начело на Америка. Докато бил президент, Хардинг се събирал два пъти седмично с членове на своя кабинет за редовна, силно конкурентна покер игра. Когато играел, Хардинг казвал своите съветници – понякога наричани негов "покер кабинет" – да не се съобразяват с различията в йерархията докато са на покер масата. "Забравете, че съм Президент на Съединените Щати," казвал им той. "Аз съм Уорън Хардинг, играещ с няколко приятели, които ще отупам яко."

В Истинския живот в Белия Дом, Джон и Клеър Уиткомб описват сериозното увлечение на Хардинг към залаганията. "Той обичаше да предизвиква някой в това, което наричаше студена ръка, в която всеки сече тестето и най-високата карта печели”, разказват те. Според Уиткомб, в такава игра със „студена ръка", Хардинг веднъж заложил порцелана на Белия Дом срещу богатия член на висшето общество Луис Кромуел Бруукс.

ФРАНКЛИН Д. РУЗВЕЛТ

Франклин Рузвелт предпочитал да разпуска в неангажиращи игри. Според историка Дорис Киърнс Гуудуин, 32-ят президент често търсел отмора от стреса от Втората Световна Война в покер игри със служители на кабинета. В реч в Университета в Канзас през 1997, Гуудуин разказва как Рузвелт често участвал в „маратонски покер мачове” и веднъж годишно организирал специална игра във вечерта на разпускане на Конгреса. В тази игра се следвало "стриктното правило - в момента, в който Говорителят на Белия Дом обявявал разпускането, който водел в играта, ставал победител."

В един от тези случаи, когато Говорителят се обадил, "Рузвелт бил назад," а Финансовият министър Хенри Моргентау водел. "Та, Рузвелт отговорил на обаждането и се престорил, че се обажда някой друг," и играта продължила още два часа и половина, докато Рузвелт не излязъл на печалба. Тогава той инсценирал второ обаждане от Говорителя, след което прекратил играта. Всичко било нормално до следващата сутрин, когато Моргентау прочел, че Конгресът е преустановил работа в 9:30." Очевидно, Моргентау „бил толкова ядосан, че си подал оставката, докато Рузвелт не го помолил да остане."

Някои казват, че по време на неговите излъчвани по радиото „речи до камината”, читатели не един път чували нещо като звук от розетка с чипове, макар че е трудно да се докаже произхода на тези звуци и съответно твърдения.

ХАРИ ТРУМАН

В друга често повтаряна история, заменилият Рузвелт, Хари Труман, бил прекъснат по време на покер игра с думите, че Рузвелт е починал и той е новият президент. Посветен играч, Труман наричал покера своят "предпазен клапан." През Февруари 2008 в статия в The New Yorker, Джеймс МакМанус отбелязва, че "Труман е бил морски пехотинец по време на първата Световна Война и участвал в покер игри с другари, включително и през годините му в Белия Дом, където играел с чипове, гравирани с Президентския печат." Наистина, Труман имал на бюрото си надпис "Бутонът Спира Тук", фраза произлязла от покера, от "buck" (по-късно наричан "button" - бутон), плочка, която показва кой е на ред да раздава.

Вероятно най-паметният момент от покер играта на Труман е в началото на Август 1945. Труман е на борда на U.S.S. Augusta ангажиран в ежедневни, дълги сесии стъд с група журналисти по време на последните дни преди пускането на атомната бомба над Хирошима. В Positively Fifth Street, Джеймс МакМанус пише за играта, отбелязвайки, че един репортер (Мериман Смит) всъщност вярвал, че Труман използвал играта, за да избегне контакт с Държавния Секретар Джеймс Бирнс, който според Смит вероятно би бил против плана за пускането на бомбата. Смит твърдял, че президентът 'прави директна стъд обструкция срещу собствения си Държавен Секретар.'"

Коментарът на Смит като че ли преувеличава важността на играта, защото Бирнс всъщност подкрепял решението на Труман за използване на атомната бомба. Така или иначе, играта спокойно е можела да има поне минимален ефект върху представянето на събитието в последствие. През Март 2008, в статия за Card Player, МакМанус предполага, че "Tруман може да е използвал и отношенията си със 'Smitty' [Смит] и неговите колеги, за да получи тяхното одобрение" докато решението бъде взето.

РИЧАРД НИКСЪН

Макар да бил отгледан като Квакер, Ричард Никсън започнал да играе покер като млад Морски офицер по време на Втората Световна Война и бил смятан за страхотен играч. Според Дейвид Спаниер, Никсън "възприемал играта много сериозно" от деня, в който започнал да я изучава, "макар да била 'приятелска' игра." Той предпочитал консервативната игра, обикновено залагайки само със силни стартови ръце (в draw игри), макар, че блъфирал в подходящи ситуации. Спаниер говори за често цитираната цифра от $6,000, която Никсън спечелил само за два месеца, докато служил в океана.

Друго често споменавана история за покер играта на Никсън показва по драматичен начин как играта е можела да повлияе сериозно на хода на Американската история. След войната, Никсън бил окуражен да се кандидатира за място в Камарата на представителите на САЩ през 1946 и той използвал своите покер печалби, за да финансира своята кампания. Скоро Никсън изоставил играта, напредвайки в политическата йерархия, по-късно отбелязвайки в своята биография, че покер играта му "беше някак надценена по отношение на моите умения и печалби." Той продължава с думите, "открих, че покер играта е колкото поучителна, толкова и забавна и печеливша. Научих, че хората, които имат карти, обикновено са тези, които говорят най-малко и най-меко; тези, които блъфират са склонни да говорят по-високо и да се раздават."

Разбира се, както Спаниер показва, когато става дума за "най-големия блъф на Никсън"—а именно Уотъргейт – на 37-ят президент било „платено” и така вторият му мандат приключил преждевременно. Вероятно не е трябвало да говори толкова силно...

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook