История на покет камерата

  • Мартин ХарисМартин Харис
История на покет камерата 0001

Покер играта е по-разпространена от всякога. Огромен брой хора участват в различни нейни варианти по цял свят. Дори най-скромните данни сочат, че играта е най-малко десет пъти по-популярна в сравнение с преди десет години.

И ако покер публиката трябва да благодари на някой за този истински покер бум, макар че вероятно никога не сте чували името – това е Хенри Оренщайн. Някои може и да го познават, заради единствената му гривна от Световните серии по покер (Seven Card Stud турнир през 1996) или заради участието му в National Heads-up Poker Championship 2005, излъчен по NBC. Той дори е създател на Poker Superstars Invitational по Fox Sports Network, но и това не е най-известното му постижение.

Всъщност, Хенри Оренщайн е изобретател на технологията, която превърна покера в истински зрителски спорт. Точно така, г-н Оренщайн държи патента за механизма, който позволява на милиони зрители да виждат картите на покер играчите – това е покет камерата, известна още като hole card camera.
Освен че е основен, макар и индиректен катализатор на покер бума, Хенри Оренщайн е и човекът, убедил Hasbro да започне производството на Transformer Toys през осемдесетте. Ако тогава не сте били деца или името не ви говори нищо, Transformers бяха играчки роботи, които се превръщат в коли, животни и други неща. Очевидно е че г-н Оренщайн притежава сериозни умения в областта на технологиите и на него сегашното младо поколение (и не само) трябва да благодари и за развитието на покера, и за вече споменатите играчки.

Но защо Хенри Оренщайн е толкова важен за покер спорта днес? Преди десет години все още няма такова нещо, като показване на картите на играчите. Той кандидатства за своя патент (номер 5,451,054) през 1994 и го получава на 19 септември 1995, но въпреки че играта се намирала в подем, нищо особено не се случило в продължение на още няколко години. Никой не се заинтересувал от нововъведението на
Оренщайн, докато британското шоу Late Night Poker не го пробвало през 1997.

По онова време разбира се никой не гледал покер и новото чудо останало незабелязано. В следващите няколко години камерите за стартовите карти били използвани в още няколко покер шоу програми в Европа, но дебютът им в САЩ бил чак през 2002, когато Робърт Варконий печели Световните серии по покер.

Това е и повратният момент в историята на ТВ покера. Всичко се променило след като хората видели това предаване. Като цяло заснемането на Световните серии не било новост, защото ESPN снимали и излъчвали почти всяка финалната маса от 1979г. насам, но без кой знае какъв отзвук. Имало няколко интересни момента, като например Джони Чан, който блъфира Ерик Сайдел за целия му стак (може да сте виждали тази сцена в Комарджии с Мат Деймън) или възклицанието на Скоти Нгуен на финалната маса на сериите през 1998 срещу Кевин Макбрайд – “You call and it’s all over, baby!” Между другото Кевин плати и наистина всичко свърши.

С изключение на тези моменти на възбуда обаче, ТВ покерът беше доста скучно преживяване. Ако някога сте отпадали първи в домашна игра, прекрасно знаете колко болезнено е да наблюдавате покер игра отстрани. Ако не знаете с какви карти разполага играч, нямате представа защо залага по определен начин. Така трябва да бъде на покер масата – в това е същността на играта. Но когато не сте в играта ви се ще да знаете какво става. И това става възможно благодарение на Хенри Оренщайн. Той осигурява на хората извън покер масата възможност да следят по-добре действието, като виждат картите на играчите и преди неговите камери да навлязат в играта, покерът определено не беше зрителски спорт.
В ESPN знаеха, че са попаднали на нещо през 2002-ра и през следващата година увеличиха доста излъчваното време от турнира и вместо само финалната маса, заснеха цялото събитие, започвайки от самото начало. Получи се една истинска история в стил Пепеляшка, когато интернет квалификантът (чието име нямаше как повече да подхожда на ситуацията) Крис Манимейкър победи 838 други играчи. Следващият шампион, Грег Реймър, трябваше да се справи с 2,576, повече от три пъти броя на състезателите от предишния турнир. През 2004 сериите вече имаха 33 години „трудов стаж,” с рекорд от 839 участника през 2003. И тогава идва времето на покер камерите, а броят на покер зрителите скача до небето.

Част от причините покет камерите да са толкова полезни са в това, че те могат да бъдат добро средство за обучение. Аматьорите могат да наблюдават играта на професионалистите, когато някой рейзва техните валета преди флопа или във всякакви други интересни ситуации. Това разбира се промени нещата и за про играчите, особено за онези от тях, разполагащи с добре оформен стил, защото изведнъж техните опоненти вече имах много информация за анализиране. И ако е имало разстроени от нововъведението професионалисти, те не бива да забравят и факта, че бумът осигури стотици хиляди, ако не милиони аматьори по масите. Това означаваше и много по-големи печалби за покер играчите. Например, Джо Хашем, победителят в Главния турнир на Световните серии по покер през 2005г., спечели награда от 7.5 милиона долара.

Виждайки картите на про играчите, човек може да разбере в много по-голяма степен колко опитни са някои от тях. Например, когато Крис Фъргюсън (Световният шампион от 2000г.) направи каре аса, срещу попове и аса за своя млад опонент в битка за титлата в предварителен турнир. Много играчи биха загубили самообладание в такава ситуация, но той беше спокоен като сфинкс и успя да вземе повечето от чиповете на опонента си в тази ръка.

Никой не можеше да предвиди степента на разрастване и влиянието на покет камерите върху популярността на покер играта като спорт. Без покет камерите нямаше стотици ТВ канали да правят свои покер шоу програми днес. Нямаше и да има толкова голям интерес към играта и нямаше да има толкова много онлайн играчи. И за всичко това трябва да благодарим на Хенри Оренщайн.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook