На живо
PokerStars Championship Barcelona World Cup of Cards

Покер блог на Red Rat: IFP The Table и една незабравима седмица в Лондон

Стефан Хаджистойков

Най-накрая сядам да разкажа за невероятното преживяване в Лондон през изминалата седмица. На пръв поглед всичко изглежда съвсем обикновено, но в крайна сметка това, което се случи, или поне част от него ще остане в историята, а за мен ще остане страхотния спомен от това, че играх турнир с множество от най-известните играчи в света в една невероятна сграда, която се намира точно до London Eye и за тези от вас, които не знаят се казва County Hall.

County Hall e така да се каже сградата на бившата лондонска община, а в момента там се помещават два хотела, Лондонският филмов музей както и London Sea Life Aquarium. Посетителският център на London Eye също се помещава в тази невероятна сграда, която е на близо 100 години.

Въпреки, че не успях да разгледам всички зали на сградата, тези в които успях да вляза бяха достатъчно внушителни и в частност залата, в която се проведе третият годишен конгрес на Световната покер федерация и тази, в която се проведе IFP The Table турнирът, за който ще разкажа след малко.
На конгреса бяха поканени основателите на всички 40 покер федерации членки на IFP и разбира се куп големи имена от световна величина като Патрик Нали. Конгресът се проведе в рамките на три часа в залата, която може да видите на снимката от дясно.

County Hall Council Chamber
County Hall Council Chamber

Конгресът започна с реч на президента на IFP, Антъни Холден и последвала страхотна презентация на председателя на Бразилската покер федерация, Игор Трафоне, който изнесе страхотна реч , чиято цел беше да мотивира всички нас да последваме неговите стъпки в борбата за доброто име на покер играта в всяка една държава. Човекът сее борил около три години с правителства, казина, политици и т.н и в крайна сметка е успял да пребори всички и да извоюва спортен статут на играта и да направи възможна рекламата на покер по телевизията. Конгресът завърши със страхотна реч на професор Чарлз Несън, която се надявам да излезе в интернет, за да може повече хора да я изгледат.

След края на конгреса се прехвърлихме в друга зала на County Hall, в която имаше коктейл и където успяхме да се запознаем с интересни хора на по чаша шампанско и разни вкусотийки, които ни поднасяха през няколко минути. Докато течеше партито в залата, в която се проведе конгреса се разпределяха отборите, които щяха да се отправят към капсулите на London Eye, за да дадат старта на първия по рода си турнир по Дублиращ покер в историята. Няма да навлизам в подробности за него, защото може да прочетете статията за победителите в първата Duplicate Poker Nations Cup.

Цялата организация беше безупречна и всичко протичаше някак си с лекота без абсолютно никакви проблеми. Организаторите определено заслужават похвала за изпипването и на най-дребните детайли. Бяхме настанени в страхотния Park Plaza Hotel, който се намираше непосредствено до County Hall и на минута пеша от Big Ben.

Park Plaza Westminster Hotel
Park Plaza Westminster Hotel

Турнирът, в който аз участвах беше насрочен за събота, което ми даде един свободен ден след конгреса за среща с приятели и разходка из Лондон, където всъщност идвам за трети път, а последното ми идване беше през август, когато участвах във Fox Poker Club Main Event, на който успях да се класирам през PKR за едва $15.

Петък вечерта имах и удоволствието най-накрая да се запозная и лично със собственика на PokerNews, Mr. Tony G. Тримата с брат ми пихме кафе в някакво италианско заведение, което беше доста приятно и разговаряхме за различни неща, включително и по работа. Тони е готин човек и има съвсем различен облик от този, в който всички са свикнали да го виждат по интервютата и видео клиповете.

Сутринта преди турнира отново се видяхме с приятели и закусвахме в някаква френска пекарна точно до London Eye, в която сервираха уникални видове хляб, а атмосферата на заведението беше наистина автентична. След закуската отскочих набързо до стаята да се преоблека и бегом марш към County Hall за регистрация преди началото на турнира, което беше предшествано от малък коктейл и разни интервюта с част от про играчите. За да не прикачвам множество снимки слагам това видео, за да добиете по-голяма представа за какво точно говоря и за мястото, на което щеше да се проведе турнира.

Очаквах турнира с нетърпение още от момента, в който получих поканата преди повече от 2 месеца, а след като се паднах и на една от "най-тежките" маси, на която в последния момент се разбра, че ще играе и Теди Шерингам определено ми стана още по-приятно. Въпреки бързата структура на турнира игра се получи и беше доста интересно, поне за мен. Започнахме с по 10,000 чипа, а нивата се сменяха на 45 минути. Ето и как изглеждаше моята маса преди началото на турнира:

Barry Greenstain
Juha Helppi
Vanesa Selbst
Jackie Glazier
Antonio Esfandiari
Teddy Sherringham
Stefan Hadzhistoykov
Jorrut van Hooff

Покер блог на Red Rat: IFP The Table и една незабравима... 101

През първите три нива участвах в сравнително малко ръце, но главно с цел да видя как играят тези хора и каква стратегия ми е необходима за игра срещу тях. Малко или много аз имах някаква информация като цяло за тях, докато не идея си нямаха кой съм аз и как играя, и това определено беше нещо, което трябваше да използвам.

Взех няколко малки пота в през тези първи три нива, но след това стакът ми започна да спада лека полека и на ниво 200/400 бях останал с около 6,000. Раздадоха ми {7-Hearts}{8-Hearts} и след рейз на Juha до 1,000, който Антонио плати реших, че ще играя от позиция и ръката ми е достатъчно добра, за да видя флоп срещу поне двама играчи. На флопа дойдоха {5-Hearts}{6-Spades}{q-Diamonds}, което моментално ме наведе на мисълта, че ще играя за удвояване в тази ръка. Антонио спореше за нещо с Бари още по време на предната ръка и според мен въобще не следеше играта и след като Juha пасува, той заложи бързо някакви 2,000 чипа, а аз на секундата бутнах останалите ми около 5,000 по средата на масата. Juha се отказа, а за мое учудване и Antonio хвърли картите си, при което аз го попитах защо се отказва и му казах, че имам 8-high. Последва отговор ye ye bullshit, при което нямаше как да не му ги покажа. Някаква физиономия направи и след като Barry леко му се засмя той стана от масата да си говори с някой друг.

Малко по-късно Barry успя да елиминира Vanesa и Juha в една ръка и то само с топ чифт, което предизвика и разбиването на нашата маса, на което аз лично се зарадвах, защото исках да поиграя и с други хора. Та така ме пратиха на масата на Marsha Waggoner, която беше единственият играч, чието име ми бе познато. За щастие малко по-късно до мен се настани Leo Margets, която не спираше да плямпа на испански въпреки че много добре знае, че няма право да говори с друг играч на масата на родния си език. Седнах на тази маса с около 8,500 чипа и точно преди тя да седне до мен отново бях паднал и на ниво 300/600 бях с 5,800 чипа, когато ми раздадоха {a-Spades}{k-Spades} на UTG+1 и след рейз на Leo до 1,400 преди мен с кеф си бутнах всичките чипове, а тя без грам да му мисли ми плати с {a-Diamonds}{10-Hearts}. Още на флопа и се уби интригата в ръакта след като дилърката обърна {7-Spades}{8-Spades}{a-Hearts}, а {2-Spades} на търна ми даде така желаното удвояване.

От турнира вече бяха отпаднали близо половината играчи и дойде време за нова смяна на масите. Оказах се отново на една маса с Barry Greenstein, който беше останал с много малко чипове. Новата маса беше някак си по-лесна и успях да открадна няколко малки пота в самото начало и преди почивката и смяната на нивото на 500/1000 имах около 22,000 чипа. След почивката Barry отпадна, а няколко раздавания след това аз успях да елиминирам един сърбин, който видях че е доста неопитен и рейзва по много и бута all in на смешни карти. Поредната му проба с {k-Diamonds}{3-Spades}се оказа неуспешна, защото аз го платих с {k-Spades}{q-Spades}. Две свободни места на масата и кой да видиш дойде да ги запълни, John Dutie и Victoria Coren. Ooops!

Всъщност се зарадвах много на Victoria, защото се надявах да я видя по време на турнира, ако не друго, за да я поздравя за хубавата книга, която е написала, а получих и шанс да играя с нея на една маса. Страхотен човек с много голямо чувство за хумор. В момента, в който седна на масата беше лидер по чипове, а за има няма 30 минути успя да изрита още двама играчи, което направи стака и наистина огромен. Малко преди да ме преместят и от тази маса успях да се удвоя от японеца Takuo Serita, който в крайна сметка успя да си проправи път до финалната маса, след като му направих чек-рейз от малкия блайнд с {a-Spades}{7-Spades} на флоп {q-Spades}{7-Clubs}{4-Spades} и за мое учудване той ми плати с {5-Clubs}{5-Diamonds}. Това беше близо 30,000 пот на 500/1000 блайндове и супер свежи чипове за мен, с които малко след това се отправих към новата си маса.

Там преобладаваха представители на немската и австрийската покер федерации и нямаше никакви познати имена. Може би около 10 минути, след като седнах на тази маса, John Dutie го преместиха при мен и за мое щастие веднага се озовах в ръка срещу него, в която успях и да се удвоя.

Блайндовете бяха 1000/2000, а аз отвоеих с рейз UTG+1 до 4,500 с {a-Spades}{k-Diamonds}, който само John плати от бутона и двамата видяхме флоп {q-Clubs}{10-Clubs}{6-Spades}. Реших да не правя C-bet, а да видя дали той ще заложи, и колко и да не надувам излишно пота с проекто ръка. За мое учудване и той не заложи и на търна дойде мечтаната от мен карта {j-Clubs}. Тук вече реших, че трябва да си поискам чипове и заложих 7,500 в пота, който беше около 13,000, той само плати. На ривъра дойде супер карта {5-Hearts} и аз реших да направя един театър с риск да не взема нищо повече и пасувах, при което той обяви all-in и аз бързичко му платих, което предизвика доста кисела физиономия на лицето му и хвърляне на картите. Според мен имаше два поне чифта, но това ще си остане загадка. Тази ръка ме вкара в турнира и при оставащи около 30 играчи вече имах близо 70,000 чипа.

Не успях да го елиминирам в тази ръка, но той беше останала с едва 3-4ББ и малко по-късно участието му в турнира приключи. Дойде време за по-дълга почивка от 30 минути, в която да хапна и да видя какво става наоколо, колко е средния стак и колко играчи остават в игра. Бяхме 24, а аз разполагах с 64,000 чипа при блайндове 2500/5000.

След подновяването на играта загубих малко и бях останал с 51,000, когато колегата от австрийската федерация бутна последните си 18,000, а аз реших да изолирам с {4-Hearts}{4-Spades} от бутона и бутнах след него. Оказа се, че за малко съм щял да се удвоя от германеца до мен, който след около 2 минути мислене хвърли {a-Hearts}{q-Spades}, а австриеца обърна също {a-Clubs}{q-Diamonds}. Спечелих ръката, а мястото на масата беше запълнено отново от Victoria Coren, която имаше още повече чипове от колкото на предната маса, на която играхме.

Последва час и половина, в който успях на 2-3 пъти да открадна блайндовете, но направих едно грешно отиграване с {a-Spades}{k-Clubs} в битка на блайдновете срещу немеца и там загубих доста чипове, след като се опитах да го блъфирам на търна при борд {9-Hearts}{9-Spades}{q-Spades}{6-Clubs}, но той ми плати и предпочетох да се предам на ривъра, защото нямах позиция и трябваше или да се откажа или да бутна all in на нищо с надеждата, че няма да ми плати. Останах с около 45,000 на 3000/6000, а точно след тази ръка на масата дойде и Sanda Naujoks, която също като мен беше на изпарения с малък стак.

В игра вече оставаха едва 14 играчи и играта се превърна в едно дебнене. Трудно ми беше да крада с all in, защото след мен бяха Виктория, Игор Трафоне и немеца със значително по-големи стакове и това доста ограничаваше обхвата от ръце, с който мога да си позволя риск. В рамките на това ниво успях да открадна блайндовете само 2 пъти и при блайндове 4000/8000 реших, че няма да чакам повече и бутнах последните си 46,000 с {k-Diamonds}{10-Spades} от бутона, но за нещастие Виктория имаше {9-Diamonds}{9-Hearts} на малкия блайнд и след като борда {6-Diamonds}{7-Hearts}{8-Diamonds}{j-}{q-} не ми помогна с нищо трябваше да напусна турнира на 12-то място с празни джобове, но със спомена от едно невероятно преживяване, което ще помня винаги.

Последните два дни от престоя в Лондон използвах да се видя с приятели и да се разходя из града и да взема разни подаръци. Неделя вечерта ходихме в едно пъбче, където ядохме уникални крилца с биричка, а за късмет хванахме и Челси-Ливърпул. Разходихме се в най-големия мол в Европа и минахме покрай Олимпийското селище, което в момента се достроява за олимпиадата, на която догодина Лондон ще бъде домакин.

Няколко часа преди да се качим на метрото за летището обикаляхме по центъра за подаръци, когато попаднахме на доста възрастен човечец, който просеше на улицата и едвам се придвижваше, защото единия му крак беше някак си странно изкривен. Дадох му 1 паунд, а човечеца ми благодари около 10 пъти и видях в очите му една радост и благодарност, които бяха истински. На пръв поглед някакъв съвсем обикновен момент, който обаче ще ми остане като спомен. Страхотно е да видиш как една проста стотинка може да накара някой да се усмихне и да означава нещо за него.

Вероятно има и други неща, които пропускам, но ще спирам до тук, че стана много дълго. Благодаря на брат ми и всичките ми приятели (Михаела, Тони, Юстина, Георги, Милена, Михаил и Иван), които ме подкрепяха и ми стискаха палци по време на турнира. Следващия път обещавам да стигна до финалната маса!

Свързани статии

Коментари

  • koleff koleff

    Ах, шефе, шефее! Цар си, шефе! Big Grin Thumbs Up

  • RedRat RedRat

    mil3n4o0 написа

    Предполагам още няма точни данни кога и как може да се класираме ? Smile

    Все още не. но със сигурност при първата постъпила информация ще пишем по въпроса. Нещата, така да се каже, се подготвят в момента Smile

  • mil3n4o0 mil3n4o0

    Предполагам още няма точни данни кога и как може да се класираме ? Smile

Прочетете 17 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook