Покер блог на Неделчо Караколев: $10,000 WPT Bellagio, част 1

Las Vegas

Това е първият ми $10К турнир, най-голямата ми печалба в скромната ми кариера и успешен край на една добра за мен година във всяко отношение. Взех почти $13К, като се класирах от сателит в Пловдив за по-малко от 1,000 лв. Добра възвращаемост, но няма себе уважаващ се турнирен играч със самочувствие (странно защо се имам за такъв), който да е доволен от влизане в парите, но не дълбоко на какъвто и да е турнир. Като прибавим това, че не съм доволен от това как изиграх някои ръце и не си нагодих правилно стратегията за 3-я ден можеше да се класирам и по-напред. Искам да благодаря на организаторите на сателита, защото без тях нямаше да мога да играя този турнир, ако не беше в Пловдив в Kазино Риц също можеше да го пропусна. Благодаря и на приятелите за подкрепата и вярата в мен, както и на специалното разузнаване – приятелката ми Марина във Вегас и Емо от България.

Българската група пристигна във Вегас след 24 часово изморително пътуване. Настанихме се вечерта и се опитахме да поспим. За съжаление часовата разлика си каза думата и в 3 часа през нощта бях буден. Това се случваше всеки ден. На втория ден реших, че турнира е важен и трябва да се накарам да заспя, затова отидох да играя кеш $1-2 за 2 часа. Критикуваха ме как може да играя такъв кеш, след като участвам в турнира на живота си с $10К вход. Еми…. играех, за да се уморя. След като се прибрах в стаята заспах и трябваше да ме събудят 2 часа преди турнира т.е. плана ми проработи. Точно в този ден се оказа, че ми идват карти. Ден 2, преди който играх кеш вдигнах стака от 40К до 222К. Ден 1 и Ден 3 не бяха чак толкова успешни. Направих грешки и в 3-те дни, но в ден 2 имах най-много карти.

Ден 1 започнахме с 40К чипа на нива 50/100. Бях решил, че ако се 4-5-6 бетваме мога да хвърля КК, дали щях да го направя – не ми се отдаде възможност да разбера. Истината е, че живата игра не е като онлайн играта и нямаше много 3-бетове. Очаквах много прота. Оказа се, че може би половината играчи не си изкарват парите с това. Друга част са добри, но в други дисциплини, примерно кеш. Някои играят прилично, но не са нищо особено. И чак след тях идват големите турнирни прота, с които се сблъсках в ден 3. Първия ден на масата ми имаше 3-ма добри турнирни играчи, 2-ма добри кеш играчи, аз и други, по-неопитни(не знам как да ги наричам, не искам да ги обиждам с донкове или риби, просто бяха на по-ниско ниво).

Първата по-голяма ръка за ден 1 се случи още на първите блайндове 50/100. CO заложи 300, бутона плати. Това бяха 2-мата добри кеш играчи. Аз от големия блайнд ги чакам с {a-}{k-}. Толкова дълбоки съм 100% сигурен, че ще ми платят ако риреизна, а още не бях ориентиран нито в играта, нито в техните възможности, нямах изграден имидж, първо ниво на такъв турнир, затова реших само да платя. Флоп {j-}{10-}{7-} с 2 спатии. Тримата чекнахме и видяхме търн {k-}. Реших, че вероятно имам най-добрата ръка. Но също така, че не искам да правя голям пот, а и че много неща може да се объркат, а в голям пот може да направиш голяма грешка. Може би нямах много информация за играчите, както и те за мен, затова реших по-пасивно да я изиграя. Затова чекнах, префлоп агресора заложи 700, получи 2 кола. На ривъра дойде {7-}, аз пак чекнах, агресора – 1700 и му платиха. Тук се спрях малко да помисля. Срещу един се надявах да съм добре, но срещу бет и кол имах някакви съмнения. Все пак те не знаеха какво имам аз. Платих, първия си хвърли картите, втория показа {k-}{q-} и аз си обърнах печелившата ръка. Чух едно уаууу от другия край на масата от един от добрите турнирни играчи. Помислих си – понякога пасивната игра ми се изплаща в подходящи ситуации.

Започнах първите нива доста тайд, като това ми позволи да направя три-четири 3-бет блъфа, като за целия ден нямах загубен 3-бетнат от мен пот. Печелих или префлоп, или на флопа или на търна. Е, единия път имах {a-}{a-}, но това не се брой, защото беше 4-бетнат пот имах за деня още 2 пъти {a-}{a-}, но се хвърляха префлоп. Първия играч, който отстраних беше след като риреизнах от големия блайнд с {k-}{4-}. Ryan Welch - $793,653 печалби от турнири, има гривна от WSOP по информация от разузнаването. Не му вървеше картата, опитваше да играе много ръце, може би беше и тилтнат вече. 2-3 пъти някой го риреизваше и той се отказваше и сега реших, че е мой ред. А имах най-подходящия имидж на масата за това действие. На блайндове 100/200 той ги направи 550 от ранна позиция, аз 1400 от големия блинд и плана ми не проработи, той плати. План Б – флоп {k-}{j-}{4-}.

Ден 2 слоуплейнах няколко ръце, но тук мисля, че няма защо да го правя. Ако има К по-добре сега да започна да изграждам пот. Исках да си направя стандартен с-бет, но и така, че да изглежда малък, да му дам шанс да направи някоя глупост. Заложих 1700, плати ми. Търн {7-}, и станаха 2 пики. Тук вече пота започна да нараства и реших, че ако той няма да залага много, аз трябва да го направя. До някъде за протекция, до някъде за стойност, а може би просто това си е стандартен залог – 4000. Той се чуди, въртя, броя чипове, мисли, искаше му се да ги бутне всичките, но само плати. Ривър {j-} и вече имах 3 чифта, което обаче не ми хареса. Всъщност нямах нътс, но бях много сигурен, че с J няма да изиграе така ръката на търна. Затова се надявах да няма по-слаб {k-}. Можеше да има стреит и/или флъш дроу.

При предположенията ми нямаше смисъл да залагам. Чекнах, той мисли 20 секунди и влезе ол-ин за 12К. Тогава ми се стори, че пота е голям и е лесен кол. Сега като си ги смятам са 2х1400+2х1700+2х4000+12000 т.е. той залага 12000 в 14200 до момента. Платих, той се хвърли без да показва. Дилъра поиска да му покажа картите, като не знам как е точното правило. При условие, че само един играч има карти другия защо да показва? Както и да е, дотам с тайт имиджа ми, стака ми стана 65К след тази ръка.

След това проблема с умората и липсата на сън си каза думата. На мястото на играча, който отстраних дойде доста слаб играч. Той беше и целта на масата, като той беше и причината за уникална ръка. Всички лимпнаха на големия му блайнд, без един. 8 човека видяха флопа на турнир с $10К вход. След това не помня какво стана, аз се предадох на флопа.

Неделчо и Марина
Неделчо и Марина

Ръката в която се забърках имах {k-}{q-}, единия от кеш протата реизна до 600 слабия играч ( 100/200/25), аз платих, и той си доплати. Флоп {a-}{q-}{6-} реинбоу. 3 чека. Ако съм с най-добрата ръка какво може да ме аутдроуне? Не искам да играя огромен пот с тази ръка. А и си имам позиция. Търн {7-} и стават 2 спатии. Чек до мен и аз залагам 1300. Мисля, че е точно навреме. Слабия играч обаче ме чек-реизна до 4000, другия се хвърли и съм аз. Някак си не му вярвах. Не заради залога, а заради целия екшън до момента. Реших, че е най-вероятно да е на спатии, но не знаех със сигурност. Платих и мислих, че ако дойде спатия и той заложи ще трябва да се хвърлям. Дойде {a-Clubs} и той заложи 3800. И тук дойде първата грешка за турнира. Мислих си, че трябва да се хвърля, но не го направих, той ми показа {q-Clubs}{10-Clubs} за флъш. На флопа съм по-добре, на търна му се засилва неговата ръка и на ривъра си я прави. Щеше да е по-добре да дойде друго {a-} или {q-} на ривъра, но тези неща не зависят от мен. Това което можеше да направя не го направих и 3800 чипа вместо да си ги спестя ги подарих.

На блиндове 150/300/25 дойде ръката на деня. Слабия играч отваря на 1300, след него едно момче, като му плащаше често просто за да си играят двамата. Аз виждам {q-}{q-} от големия блинд. Сладко, а? Попитах дилъра колко е залога, играча беше в ляво от него, а аз в дясно. Той е обърна наляво, видя залога, обърна се надясно, обяви ми го и ми прибра картите. Може би 3 ръце до момента не си защитавах картите с чип или да ги държа. След тази ръка отстраних поне тази грешка от играта си. Бях ядосан и затова не проследих екшъна, само знам, че флопа беше 7 хай, борда 10 хай, на флопа имаше флъш дроу, на ривъра 3 купи и възможности за стреитове, тези двамата си залагаха и реизваха и риреизваха през цялото време. Мислих си, че тук или префлоп, или на флопа стака ми щеше да е по средата и щях да съм щастлив за ситуацията. Е да, ама слабия играч показа {k-}{k-} и тогава благодарих на съдбата, както и на дилъра, че са ме оставили в турнира.

Последното ниво беше 200/400/50. Бях гладен, уж хапнах малко, но не помогна, спеше ми се, имах чувството че главата ми се върти. Последното ниво го проспах и бях решил да не играя ръце, за да не правя глупости. Да, ама направих една. Слаб играч липмна от късна позиция, много агресивен на всеки бутон играч ги направи 1200 и аз видях AQ от големия блайнд. Първоначалната ми мисъл беше – да се хвърля, да не се забърквам и да се наспя след нивото. Обаче ми се стори прекалено слабо отиграване и си платих, лимпъра също плати. Флоп {j-}{10-}{3-}, 2 чека, агресора 2200. Тогава реших, че той има широк рейндж, флопа би трябвало да ме удря и ще презентирам нещо, какво той си избере. Реизнах на 5500, лимпъра фолд, лошия кол. Еми…. Пак план Б. Търн {j-} и аз продължих – заложих 8000, платиха ми. Явно не си презентирам добре идеите. Ривър {10-}. Предположих, че има шанс с А да взема ръката, а и се уплаших, да не направя по-голяма глупост, отколкото трябва, надявах се да покаже 99, но истината е, че идея си нямах какво стана. Чек/чек и ми показа {a-}{a-}.

Завърших деня с почти 40К стак, което за мен си беше постижение, защото очаквах да ми е по-трудно. От друга страна се разочаровах от грешките си. А и започнах сериозно да се притеснявам как ще играя следващите дни ако всеки ден ми се спи така. Вече споменах как се подготвих по въпроса за ден 2 – с 2 чаша кеш игра в 5 сутринта, затова минавам направо на ден 2. Нова маса - нов късмет.

Част втора на блога очаквайте утре.

Свързани статии

Свързани турнири

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook