Покер блог на Неделчо Караколев: $10,000 WPT Bellagio, част 3

Покер блог на Неделчо Караколев: $10,000 WPT Bellagio, част 3 0001

Ето я и последната трета част от блога на Неделчо Караколев, който се завърна от Лас Вегас преди броени дни, след участието си на WTP Bellagio 5 Diamond Classic и реши да сподели преживяването си с всички нас посредством този блог. Приятно четене.

Покер блог на Неделчо Караколев част 1
Покер блог на Неделчо Караколев част 2

Последното ниво малко преди края на деня отварям с {k-Hearts}{j-Hearts} UTG – плаща само големия блаjнд – маниака, който изтормозих най-много. Флоп 3 купи без А{a-}, той чек, аз бет, той фолд. Също не мисля, че трябва да слоуплейвам. Всъщност ако има {a-Hearts} няма значение какво ще направя. Затова трябва да погледнем другите варианти. Ако няма купи едва ли ще загуби нещо, ако има 1 купа му давам шанс да си приключи сам турнира сега. Всъщност се надявам да има нещо и да не му издържат нервите срещу мен и да си вкара последните чипове доста назад в ръката.

Обявени са последни ръце за нивото и деня и това е предпоследната ръка. Маниака рейзва, аз с {q-Spades}{9-Spades} плащам. Исках да флопна силно и да го събера. Иначе ми имаше респект и можеше на флопа да взема ръката. А може би просто щях да се предам. Флоп {j-}{2-}{5-} с 2 пики, като и големия блайнд беше в ръката. С-бет, аз 2,5х рейз. Надявах се още тук да спечеля ръката. Оказа се, че има интерес и плати. Търн {3-}, той чекна, което може да значи много неща, но реших, че със 40-50% бет пот ще си дам добра цена на блъфа, което и стана. Фолдна се след кратък размисъл. След края на нивото дойде, поздрави ме, каза ми добра игра.

Прибрах се доволен от ден 2. Имах среден стак за 75 човека, а 100 влизаха в парите. Самочувствието ми се вдигна и реших, че ще увеличавам още стака на другия ден. Не играх кеш, пак имах проблеми със съня, станах в 4 и така отидох на турнира не 100% подготвен. А и като го няма страха и съответно не вземах оптимални решения. Или може би така си мисля, може би масата беше прекалено тежка, аз по време на игра не знаех с кой играя. Само за David Williams знаех, че е много добър и успешен, а ми беше директно в ляво.

Пак имах труден противник в позиция, но както се видя от ден 2 това не е решаващо. Освен това той започна със 98К, а аз със 220К, кой трябваше да е по-уплашен? На масата ми бяха Soi Nguyen, който по-късно ми взе няколко ръце, отстрани ме и остана втори в турнира; Nicolas Fraioli, който след като отпаднах каза, че съм играл добре и ме поздрави – турнирен директор в Aviation Club de France, станахме приятели с него; Jean Gaspard – разузнаването каза, че много печелил на каквото решил да играе; Eric Seidel – остана може би 30-на минути след като го събраха в неприятна за него ръка; Alan Goehring – имах интересна ръка, която ще разкажа с него(втората любима след
{j-}{10-}-блъфа); Justin Smith – също не случаен играч, който не ми вярва да го потърси; Matt Giannetti – отпада 4-ти на световното с {j-}{j-}vs{a-Spades}{7-Spades} (направи ми много приятно впечатление). Докато играех не знаех срещу какви играчи съм изправен. Дали е било за добро, дали не, но ето как започнахме.

На ниво 500/1000/100 Nicolas Fraioli лимпва UTG и аз виждам AQs{a-Spades}{q-Spades} от CO. Нещо ми се стори съмнително, затова само доплатих. С моя стак не исках да се хвърлям до парите, исках да си играя покер. Soi Nguyen от големия блайнд видя безплатен флоп – {10-Clubs}{9-Clubs}{8-Clubs} – чек до мен. Не е най-добрия за ръката ми и реших да видя търна – {7-}, пак чек до мен и реших да си взема ръката с малък залог. Soi плати, а Nicolas хвърли {a-}{a-}. Значи съм си изиграл ръката по единствения начин, по който няма да си вкарам стака назад, ще хвърля аса и…. Ривър {q-} и си чекнахме, Soi показа {q-}{6-} за стрейт. Едва ли можеше да спечеля тази ръка, а дали можеше да загубя повече – може би да.

Следва 99 от малкия блайнд, един шортак, който се беше удвоил срещу David лимпваше няколко ръце. Jean Gaspard, който си играеше доста агресивно реши да го изолира от късна позиция, а аз рирейзнах. Имах тайт имидж и вярвах, че няма да ме блъфира и каквото направи ще отговаря на силата на ръката му. За нещастие шортака реши да си вкара половината стак и аз и Jean се хвърлихме. Следва {9-}{9-} UTG – залог, David плаща, Nicolas 3-бет от късна позиция. Реших да се опитам да играя ръката постфлоп, макар и да не беше най-лесното нещо на света. Когато платих David почти моментално направи доста голям рирейз и последваха фолд, фолд. Показа {a-}. След няколко ръце рейзнах с {a-}{k-}, David плати, на флоп {10-}{9-}{9-} с 2 кари чек/фолднах. Започнах да се чувствам гадно на тази маса. Не можех да взема ръка, стака ми започна да намалява, а не бях играл кой знае колко голяма ръка.

Първата ръка, която взех беше срещу Jean – платих от малкия блинд с 55, флоп J72 и сме чек/чек, на търн А му заложих и той се хвърли. Следва {a-}{k-} vs Matt Giannetti – той рейз UTG, аз 3-бет, той плати, флоп 976 пики{9-Spades}{7-Spades}{6-Spades}, а аз нямам грам пика. Чек/чек, търн {4-}, той бет, аз фолд. Не най-добрият флоп за мен. Не исках да го блъфирам след като го видях да прави добри рийдове и отигравания. Още на флопа си предавам ръката, но преди балона исках да запазя стака, който беше намалял доста. Не съм свикнал да играя турнир, за да влезна в парите, но когато съм дал 1,000 лв, а първия кеш е над $11К, това не е просто влизане в парите. Точно преди парите Soi отвори от ранна позиция, получи един кол и аз вдигам {j-}{j-} на бутона. Тогава впечатленията ми бяха, че играе внимателно и предпазливо, но явно съм се объркал. Платих само, David плати, {a-} на флопа, другите се заиграха и Soi показа {a-} и спечели ръката.

На блайндове 1500/3000/400 взех втората ръка за деня, вече бяхме в парите. Matt Giannetti отвори до 7К, аз ги направих 16К, мислих колко е оптималния реиз, но нямах дребни и за да не се издам сложих каквото имах в наличност. Може би по този начин се оказа, че съм извлякъл максимална стойност. Имах {a-}{a-}, флопа дойде {j-}{j-}{x-}, чекнахме си. Не толкова за пот контрол, колкото за да му дам възможност да ми открадне ръката на търна, който е {8-} и станаха 2 спатии. Той не пожела да краде, затова аз си заложих едни 20К и той мисли, мисли и плати. Ривър {2-}, той чекна, аз си обърнах {a-}{a-} – по-скоро знаейки че печеля и да не слоуроувам. Иначе знам правилата. Той се мъкна, аз го питах – май спечелих минимума тази ръка, а той каза, че е имал {10-}{9-} и ако заложа на флопа няма да спечеля нищо, единствено на търна той би ми платил. Стана ми приятно, защото мисля, че казваше истината.

Следващата ръка, която взех отстраних Jean – 4-тия ми скалп за турнира. Soi заложи, Jean плати и аз си доплатих от малкия блинд със {6-}{6-}. Флоп {k-}{7-}{6-} с флъш дроу. Бих заложил тук ако съм бил по-активен и имам агресивен имидж, за съжаление нямах. Надявах се понеже тези двамата са много агресивни те сами да свършат моята работа. Soi заложи (имаше {j-}{j-}), Jean влезе ол-ин с {k-}{2-}. Мислих си има ли смисъл да се правя, че мисля, но Soi не е глупав, след 2 ол-ина можеше да прецени какво стана. Влезнах ол-ин и се оказа, че всичко се развива по мой сценарии. Издържа си ми ръката и вдигнах стака над 200К.

На ниво 2000/4000/400 Nicolas отвори UTG до 11К, след него плати Alan Goehring, който вече беше на масата. Първия играеше много странно, втория – доста агресивно и се опитваше много да краде на флопа, търна, където му оставиха шанс. С {k-Diamonds}{j-Diamonds} платих и се надявах да дойде моя флоп, картата да се обърне и да започвам да вдигам стака. Флоп {4-}{4-}{5-}, тримата чекнахме. Търн {3-}, Nicolas check, Alan 24K, аз платих. Едно гласче ми казваше – той няма нищо, няма чифт, няма А, няма 4 или 5, случайно може да има 3, ама гласчето ми каза, че няма. Плана се развали, когато Nicolas плати. Ривър {3-} и при борд {4-}{4-}{5-}{3-}{3-} двамата чекнаха. Чудих се да залагам ли, но не виждах смисъл, имах чувството, че ако имат нещо няма да се хвърлят. Всъщност имах чувството, че падам от първия играч. След като чекнах той обърна Q6 – чака си кентичка на търна, но реално има Q high, Alan се хвърли и аз гордо показах Khigh за печеливша ръка при 3-ма човека на шоудаун. Matt каза nh и ми идваше да кажа силно – време е и аз да заиграя като протата, но замълчах. Виждах, че играта ми не върви както аз исках и се чудих как да добутам до другия ден. Не че нямах стак, но когато играех ръка нещата не ставаха така, както в ден 2.

Вдигнах стака до 255К и реших да се заиграя със Soi – понеже преди това го бях трибетвал успешно веднъж реших този път да платя негов залог с {10-}{10-} на малкия блинд. На {9-}{5-}{2-} флоп той заложи 15К, аз го чек/рейзнах на 46К, а той плати. Търн {5-}, аз 55К, той кол. Ривър {j-}, аз чек, той 70К и му платих. Показа ми AJ. Вече бях се изнервил, че играта като цяло не ми върви, умората се натрупа, започнах да се разсейвам докато чакам да приключи деня, а тази ръка беше за капак на всичко. Останах с 80К. След 2 ръце бутнах ол-ин с {a-}{10-}, откраднах блайндовете, после Matt, реиз, аз ол-ин с {a-}{j-}, той фолд. Последната ръка Soi ми рейзна малкия блайнд на 12К(2500/5000/500), аз видях {a-}{q-} и директно ол-ин 115К. Бях радостен от това, че с реална ръка мога да му се противопоставя и дори евентуално да се удвоя и за н-ти път да мина 200К. Той мисли, мисли, мисли. Може би се е опитал да разбере в какво настроение съм и колко съм спокоен. Плати, показа {4-}{4-} и си му издържаха на KJxJ4 борд. И така завърших на 57-мо място. Предполагам, че съм си загубил стандартно, но много мислих дали с по-малък рирейз нямаше да го убедя да се хвърли префлоп или на флопа.

10-на часа след това бях разочарован, че не съм играл по-добре 3-я ден, че не съм стигнал още по-далече, че за 10300 турнир 12900 кешване не е голямо постижение. След като се наспах нещата малко по малко започнаха да изглеждат по друг начин. Когато осъзнах кои играчи са били на масата ми 3-я ден и започнах да се гордея и да се радвам, че съм имал възможност да гледам как играят, как се държат, какво правят. Освен това отпадането ми даде шанс да поиграя кеш, като видях, че се представям добре и в тази дисциплина. Направо не ми се прибираше.

Изводите след турнира са много. Все още най-голямата ми грешка е, че не си вземам всичкото време за мислене и част от решенията са ми прибързани. Не използвам цялата информация, която имам и не обмислям конкретните възможности в ръката срещу конкретните противници. Умората и часовата разлика може би не ми позволиха да играя на 100% през цялото време. Липсата на опит не попречи толкова много, но със сигурност ако го имам ще е още по-добре. Картите ме подкрепиха във важни моменти, имах късмет да не отпадна първия ден с {q-}{q-}, видях доста от звездите в покера. Хареса ми изживяването и всичко това само отвори апетита за нови успехи.

Изиграх и няколко кратки сесии на кеша, като съм повече от доволен от представянето си и от печалбата ми. Дори седнах на 5/10 веднъж. Отново липсата на опит на това ниво и съответно банка са нещата, които ме спряха да играя повече на това ниво, но поне знам какво да правя сега. Започвам да трупам опит. Единия ден когато сядах на 1/2 със $100 едно момче ме пита – ти не игра ли големия турнир, за теб $100 не значат нищо, нали? На другия ден един рег на 2/5 като сядах ме поздрави. Абе знаят как да му вдигнат самочувствието на играч хахаха. Само една ръка искам да разкажа от кеша. Една от сесиите на 1/2 реших да играя много на брой ръце с минимален рейз префлоп. Получи се интересно, а конкретната ръка имах JT от средна позиция, бутона плати моите $6, както и големия блинд. Флоп {a-}{3-}{4-}, 3 чека, търн {j-} и дядото от бутона ги прави $20. Предположих, че има {j-}, като също така имаше голяма вероятност да е по-силно. Но имаше и вероятност да не е по-силно. Не мога да рейзвам всяка ръка и после като ми дойде чифта да се хвърлям. Реших, че на ривъра при голям залог ще помисля и може да се хвърля, но сега ще платя. Бутона фолд, ривър {2-}, дядото - $20. Тук вече бях много убеден, че не е силен и не го прави, за да предизвика рейз. Ако има по-слабо {j-}, ОК, но ако има по-силно ще се опитам да го хвърля. Рейзнах до 70 и когато той започна да мисли се зарадвах, че ще се хвърли и плана ще проработи. Да, обаче плана ми се развали като ми плати, очаквах да ме бие. Оказа се, че плаща с {j-}{9-}. Най-вероятно е решил, че блъфирам – нямам А, нямам стрейт и с {j-} ще ми хване блъфа. Да, ама аз блъфирам с по-добрата ръка. Аз блъфирам, но блъфа ми не проработва. Той знае, че блъфирам, плаща ми да ми хване блъфа, но не му проработва. Не знам на кое ниво сме играли тази ръка.

Макар че играх кеш около 20-на часа остана време за разходки, за шоуто на Крис Ейнджъл, за влакчето на Ню Йорк, за въртележките на стратосферата, за гондолите във Venetian и за други приятни изживявания. Много ми хареса всичко и ще се радвам когато отида пак. Няма да се пенсионирам след тази награда, но играх с уникални играчи, натрупах опит, видях, че мога да се им се противопоставя както на кеша, така и на сериозен турнир. Ще се радвам на всякакви коментари и градивни критики за ръцете, настройката ми, начина ми на игра, представянето ми и т.н.

Свързани статии

Свързани турнири

Свързани играчи

Коментари

Прочетете 4 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook