Покер блог на Red Rat: Ах този покер...

Покер блог на Red Rat: Ах този покер... 0001

Темата за покер софтуерите и начина им на работа вероятно ще си остане безкрайна и винаги ще има защитници и на двете страни. Това, което според мен е по-добре да се направи е да спрем да си блъскаме главите с нещо, което никога няма да докажем, колкото и да си мислим, че сме прави, защото каквато и да е, гледната точка е или нашата или на някой друг, но има и трета такава и тя е истината, която се крие някъде там по средата.

На база личен опит постоянно се опитвам да насърчавам хората да не фокусират вниманието си върху тези неща, защото те им пречат да прогресират напред, но за съжаление това е доста трудно, защото в някакъв момент всеки се вглъбява в мислите и разсъжденията си и каквото и да става си мисли, че е прав, че знае и че разбира всичко и който и каквото да му обяснява е все едно.

Аз не съм изключение и също, като много от вас съм минал през тези моменти и съм бил твърдоглав до небесата. Всичко си има край обаче и аз имах щастието края на това твърдоглавие дойде по-бързо при мен и резултатите ми бяха налице не само в покера, но и в доста други области в моя живот.

За съжаление не при всички се получава така, а причините естествено са много и различни при всеки. Много по-комфортно се чувстваме защитавайки собствената си илюзия за нещо и все повече и повече си вярваме след всяка следваща случка, която се явява като поредното доказателство, че това не е измислица, а сме толкова прави, че няма накъде. Всеки път, когато загубим с АА или КК от 2 аута и засилваме гнева си и почваме да мразим софтуера, играта, понякога дори и живота вайкайки се, че не е честно, не е справедливо и, че не го заслужаваме, А, какво всъщност заслужаваме? Задавали ли сте си този въпрос?

Покер блог на Red Rat: Ах този покер... 101

Подхождаме с нереални очаквания към повечето ситуации и ако те не се оправдаят всичко пред нас се срива, защото си въобразяваме, че не е честно и, че никога усилията ни не се отплащат така, както бихме искали, но не си даваме сметка, че нещата са такива и се случват по този начин, защото така е трябвало да се случат. От нас зависи да погледнем под друг ъгъл и да видим това, на което всяка една ситуация ни учи и да извличаме поука и да знаем, че „лошото“ нещо в момента трябва да го преживеем и, че то е част от пътя към нещо по-добро, което ни чака.

Докато комфортно седим оплетени в това, което знаем и мислим и отказваме да излезем от затвореното пространство всичко ще си бъде като по старому, нещата ще се повтарят по един и същи начин и нищо няма да се промени. Ще ни бият асата, ще се вайкаме на всеки следващ bad beat, ще проклинаме софтуера и руснаците и т.н и т.н.

Искаме да живеем бързо, да получаваме всичко на момента. Все искаме повече и повече, но това не е начина. Природата не е устроена така. За всичко си има време и място и както се казва в една стара поговорка:

„Когато ученикът е готов учителят сам идва“

Нищо няма да получите и да постигнете по-рано или по- късно от момента, в който трябва да го получите. Трябва да имате вяра и търпение в процеса и най-важното да знаете каква цел имате и накъде отивате. Не гледайте постоянно в крайната цел и не мислете за нея, дайте всичко от себе си по пътя към целта и така ще успеете. Не мислете за всяко нещо по пътя си като за инструмент за постигане на целта, просто се опитайте да сте неутрални и да взимате максимума от всяка ситуация, била тя, добра или лоша. Целта е точката на пристигане, пътят е маршрутът, който трябва да бъде следван, а посоката е направлението.

Независимо от обстоятелствата, човек може да постигне личностна реализация, стига да повярва, че животът му има смисъл и цел, както и че е способен да напредва в избраната посока.

Не мислете, че ще спечелите турнира, защото сега са ви дали две аса и искате да се удвоите веднага и не гледайте на картите като на инструмент за спечелване на турнира, защото без да се осъзнавате в един момент започвате да играете картите и ставате техен роб и след това започвате да се оплаквате от тях и да ги обвинявате за загубата си повтаряйки си е как аз имах...еди какво си и нямаше как да не играя. Може и така да е било, но има ли полза от това да го повтаряте отново и отново? Така само влошавате нещата и всеки следващ път обвинявате картите за случилото се, защото играете машинално и разчитате на тях ви свършат работата.

Винаги имате избор и от вас зависи да започнете да променяте нещата около себе си и покер играта си, като предприемете нов стил на игра, смените стратегията или просто се решите да видите какво ще стане, ако НЕ правите всичко както по старому. За това трябва обаче да си дадете време и да наблюдавате и да си записвате, а не да се откажете, след като при втория опит нещата не се получават и да се окаже, че, а да направите една крачка напред и хоп сте с две назад.

Всяко ново нещо изисква време, за да се настани в съзнанието ви, да стане навик и да започнете да го разбирате и да го прилагате правилно, така че си дайте време и не се отказвайте просто така, защото по стария начин ви е по-комфортно и искате да ви е лесно.

Въпреки че не съм от тези, които могат да се похвалят с някакви баснословни печалби от покер петте години игра ми донесоха не малко парични печалби и лична реализация благодарение на това, че успях разбера някои основни неща в началото и те се оказаха ключови за всичко, което се случи след това.

Може би някой ден ще седна да напиша по-подробно за всички неща, но ще ми трябва доста време, защото има доста за писане.

Насреща съм за разговор, съвет или дискусия с всеки, които иска да научи нещо повече или желае разяснение по горе написаното.

Свързани статии

Коментари

  • RedRat RedRat

    Npetrov написа

    Колкото по-рано всеки играч осъзнае написаното по-горе,толкова по-добре за него...С всеки изминал ден се убеждавам,че покера е не толкова игра на карти и късмет,колкото на дисциплина и психология.Знам го и съм сигурен,че това е правилния път към успеха,но е ужасна битка със самия себе си докато го осъзнаеш напълно и го приложиш в играта си.Колкото повече успявам да се доближа до разковничето,толкова играта придобива все по-голям смисъл и удоволствие,не само от самите печалби ами и от самата игра.Невероятно е чувството,когато достигнеш пълен синхрон от умения,сетива,дисциплина и психология и виждаш как всичко на масата се случва точно така както е в съзнанието ти и знаеш точно как да постъпиш в дадена ситуация.
    Благодаря на RedRat за статията Smile

    Благодаря Smile Винаги е радостно да видиш как някой успява да прилага на практика тази теория и разбира за какво всъщност става въпрос. Успех занапред

  • Npetrov Npetrov

    Колкото по-рано всеки играч осъзнае написаното по-горе,толкова по-добре за него...С всеки изминал ден се убеждавам,че покера е не толкова игра на карти и късмет,колкото на дисциплина и психология.Знам го и съм сигурен,че това е правилния път към успеха,но е ужасна битка със самия себе си докато го осъзнаеш напълно и го приложиш в играта си.Колкото повече успявам да се доближа до разковничето,толкова играта придобива все по-голям смисъл и удоволствие,не само от самите печалби ами и от самата игра.Невероятно е чувството,когато достигнеш пълен синхрон от умения,сетива,дисциплина и психология и виждаш как всичко на масата се случва точно така както е в съзнанието ти и знаеш точно как да постъпиш в дадена ситуация.
    Благодаря на RedRat за статията Smile

  • RedRat RedRat

    Ами на практика става, като почнеш да прилагаш теорията от прочетеното. Иначе си остава само теория, докато не я изпробваш върху себе си. Често се случва така, че си мислим, че някои неща са празни приказки и не са точно така както са написани, но фактът е, че се отказваме прекалено бързо, защото търсим краткосрочни резултати от неща, които изискват доста време и търпение.

    За всеки е строго индивидуално това. Някои хора тръгват бавно по пътя с идеята един да достигнат нивото на игра, от което ще печелят достатъчно, независимо дали играят за удоволствие или играта им е основен източник на доходи. Други играят просто ей така от дъжд на вятър, но им се иска да спечелят, защото гледат как останалите го правят и след няколко неуспешни опита почват да се разочароват и да търсят оправдания за неуспеха си навсякъде, но не и в самите себе си.

    За мен примерно около 3 години играта беше единствено средство за преживяване, след което премина в хоби, от което от време на време си докарвам някой допълнителен долар, като се забавлявам, но в същото време използвам времето за игра и да се уча и да видя дали нещо ми липсва и наблюдавам и си правя анализ на играта. Аз реално и се наслаждавам, но не играя безразборно. В крайна сметка се получава така, че се забавлявам, уча се, експериментирам и успявам и да спечеля пари правейки всичко това,

Прочетете 20 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook