Покер и поп култура: Философията на Книш

Покер и поп култура: Философията на Книш 0001

Джоуи Книш, един от героите в култовия филм „Комарджии” (Rounders), е типичният образ на изпечения покерджия. Физическите му характеристики дават представа за живота на професионалния играч – небрежен външен вид, небръснато с дни, а понякога и със седмици лице, тъмни кръгове под очите, заради редовното недоспиване, както и леко накуцване, издаващо проблемите от миналото.

Въпреки че изглежда повече като зомби, отколкото като велик покер играч, Книш оказва много положително влияние върху главния герой, Майк МакДермонт. Наставленията, които Майк получава от своя ментор, се явяват като светъл лъч в иначе мрачно обрисувания свят на покера.

В много отношения Книш напомня за Сократ, според който човек трябва първо да разбере себе си, за да се научи да разбира света. Книш живее с увереност и е напълно наясно какво иска от живота. Той е изградил солиден мироглед, в който неговата роля е ясна и конкретна – той е покер играч, при това успешен, което е и причината да не е работил „истинска работа” през последните две десетилетия. Въпреки че на всеки е ясно колко трудно постижимо е запазването на положителната тенденция в резултатите в продължение на месеци, благодарение на своята система от знания и умения, той е способен да задържа печелившите периоди толкова, колкото му е необходимо.


„Аз не играя заради тръпката от шибаната победа. Имам големи разходи – плащам наеми, издръжка и какво ли още не. Аз играя заради парите, децата ми трябва да ядат нещо.”

Книш знае, че е способен да се изправи срещу най-големите покер акули и да ги бие в игрите, в които те си мислят, че имат предимство, но какъв е смисълът? Той е реалист, който не се хваща лесно на каква да е въдица и не преследва илюзорни мечти като това да спечели Главното събитие на Световните Серии по Покер. Разбира също и мимолетността на славата и богатството, което е причината да върне Майк в реалността, казвайки му колко погрешни са целите му.

Когато Майк решава да участва в игра с $30,000 при Теди, известен като „КГБ”, още преди да бъдат разбъркани картите, Книш вече знае какво ще се случи. Това е причината, поради която се опитва да обезкуражи своя ученик, като му казва: „Там ще те разкъсат и ще приберат цялата ти покер банка.”
Онова, което Книш обаче не знае е, че няколко седмици по-рано, Майк успява да блъфира не кой да е, а самия Джони Чен в $300/$600 игра в Атлантик Сити. Нашият герой е уверен в уменията си преди този момент, но с влизането на Чен в покер залата му става ясно, че времето да подложи всичко, което знае за играта на изпитание, е дошло. След успешния блъф, Майк вече е със съзнанието, че има както способностите, така и куража да застане срещу най-големите. Въоръжен със своята увереност, той си поставя за цел да излезе като победител от голямата игра при Теди „КГБ”.

Въпреки съвета да се придържа към по-лесните игри, които може да спечели, Майк възприема идеята да победи „КГБ”-то в неговата игра като своя заветна мисия. Книш би могъл да е много по-настоятелен в опитите си да спре младия покер играч, но всеки учител е наясно, че понякога ученикът трябва да бъде оставен да научи най-важните си уроци по трудния начин. Често, за да успее, човек първо трябва да се провали.

Консервативният избор на игра, както и пестеливото управление на покер банката, са в основата на успеха на Книш. Това е и пътят, по който Майк поема в началото на своята покер кариера, като със спечеленото от покер успява да плати половината си следване. Въпреки това, правилният начин на игра се вижда прекалено скучен на нетърпеливия младок. Да, въпреки че перченето не помага да си платиш сметките, ако участваш само в игрите с ниски лимити, никога няма да се докоснеш до тръпката да играеш за шестцифрен пот.

Случва се очакваното – Майк се пробва при големите, но се проваля. Останал почти без пари, той се връща при Книш, който му помага да сглоби обратно парченцата на разбития си живот. Той самият неведнъж е бил в подобна ситуация и с времето се е научил, че най-добрият начин за преодоляване на болката, е притъпяването на сетивата. Докато двамата пушат марихуана, Книш предлага на своя приятел да го спонсорира.

Вместо да приеме парите и да си стъпи на краката, Майк отказва и заявява, че приключва с покера и започва да води нормален живот. Започва да работи за Книш като доставчик на чипс и захарни произведения. По-късно във филма обаче става ясна истинската философия на Майк:
„Приятелите преди всичко. Да мамиш е подло. Законите са фарс. Работата е за маймуните. Спазването на покер банката е за загубеняците. Не се забърквай с руснаци! Ако искаш да постигнеш много, трябва да си готов да пожертваш много.”

Когато Майк се завръща в покера, новите му схващания влизат в конфликт с разбиранията на Книш. Когато го помолва да му услужи с пари, за да се върне в играта и да се измъкне от дълговете, които поема от своя приятел „Червея”, Книш безкомпромисно му отказва. Не че му представлява проблем да помогне – може да му даде работа във всеки един момент. Но когато нещата опират до това да запълва дупките в живота на Майк (в крайна сметка лоялността му към боклук като „Червея” едва не му коства живота) със собствените си пари, Книш преценява, че е по-добре да го остави „да си счупи главата”, за да се научи.
Отговорът на Книш е ясен: „Ако ти дам парите, все едно ги хвърлям на вятъра.”

Понякога персонажът на Книш се интерпретира погрешно. Често обаче срещам и хора, които смятат, че неговият образ е идеален пример за това колко е важно човек да има волята и търпението да върви по правилния път на бавната, но сигурна печалба и колко са погрешни опитите да надскочим сянката си.

Всяка година хиляди ентусиасти като Майк се хвърлят през глава в най-големите покер игри както в казината и в интернет, в преследване на заветната цел да отидат във Вегас през лятото и да участват в Световните Серии по Покер. Да, вероятно този начин на живот е по-вълнуващ и интересен, отколкото да седим на едни и същи ниски нива в продължение на месеци. Колко обаче от тези момчета и момичета реално постигат грандиозен успех? А колко от тях провалят иначе обещаващата си покер кариера за отрицателно време?

Джоуи Книш може и да няма милиони, но и не е разорен. В края на месеца той винаги е напред. Защо ли? Защото е стъпил здраво на земята и избягва излишните рискове.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook