На живо Unibet Open Bucharest

Покер психиатър - не може заедно, играй сам

poker_psihiatar

Преди няколко години участвах в проучване за оптимизма; и по-точно как оптимистичната нагласа се отразява на резултатите от различни тестове и игри. Наскоро се размислих и какво приложение имат тези резултати в покера. Затова, ще разгледам само един резултат от това проучване и след това ще го приложа към играта на покер масата.

На студенти е зададен въпроса: "Ще влезете ли в горната половина по точки в предстоящия тест?" След което на студентите, отговорили, че ще влязат в горната половина по точки, е казано, че тестът е много труден и отново им е зададен въпроса дали ще влязат в горната половина по точки. В резултат цели 75% от студентите са отговорили, че при това положение няма да успеят да влязат в горната половина. Въпреки че тестът е щял да бъде труден за всички, тези студенти почувствали, че ще се справят по-зле. При смята на въпроса на студентите, които чувстват, че няма да влязат в горната половина, е казано, че тестът ще е лесен и в резултат почти 75% от тях са решили, че сега ще се справят.

И в случая с "по-трудния", в този с "по-лесния" тест, студентите са оценили възможностите си, без да отчетат факта, че всички ще участват в един и същи тест. Шансовете им не би трябвало да са се променили въобще, но възприятието им, че споделената полза или несгода влияят само на тях, а не на цялата група. Сега да пренесем това на покер масата.

Играете от няколко часа в турнир на една и съща маса. Играчите от вашата страна на масата също не са се сменяли и разговори не липсват. Играчи отпадат само от обратната страна на масата, където има голямо текучество. На едно от тези места сяда играч с много голям стак. Този нов играч (X) е агресивен, приказлив (шумно) и леко подпийнал. Той моментално започва да натиска останалите играчи на масата и когато е разсеян да поръчва коктейли на сервитьорката или с някой от приятелите си на други маса, от вашата страна на масата тихият разговор е за него. "Добра цел за удвояване" и "трябва си много късмет за такава игра"; ясно ви е какво се обсъжда в такива случаи обикновено.

Новият играч представлява или споделена несгода или споделена полза за масата. Но покерът не е отборна игра. Въпреки това отново и отново ние виждаме как играчи подценяват възможностите си да спечелят срещу "X", когато са в ръка срещу него и един от приятелите си на масата. Някак си индивидуалната игра се превръща в отборна, почти винаги с непреднамерени и лоши резултат за всеки играч, който изгуби фокуса на собствените си цели. Непреднамерената мека игра може да се случи срещу "приятелските" играчи и при недостатъчно или свръх агресивна игра срещу "X".

Защо?

Простият отговор е в човешката природа. По-задълбоченият отговор е, че покерът не е като живота. Въпреки всички покер метафори, въпреки покерът езикът, който се използва в ежедневните ситуации — покерът е индивидуална игра. Съвместната игра почти никога не е солидна покер стратегия. Допускането на споделени ползи и дори учтивост на покер масата променя начина ви на игра и почти винаги е губеща стратегия.

Проучвания са показвали многократно, че средният оптимизъм на тези дето заедно се целят в един се увеличава при наличието на споделена полза и намалява при вероятността от споделена загуба. Но в покера няма "взимане на страна"; всеки на масата играе за себе си. В случай че изпитвате някакви "общи" чувства, значи имате проблем с играта си. Част от вашата игра на покер масата трябва да са и оптимизмът, и принуждаването на другите да се чувстват песимисти по отношение на тяхната игра.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook