Покер психиатър: Извън пределите на ума

Покер психиатър

Характерните черти са нещо, което често свързваме с неща като доминиращ или плах, слаб или "кисел", щастлив или мрачен, без значение в кой род. Но теорията за характерните черти е една идея по-сложна и не е изненада, че има някои силни връзки между характерните черти и добрата покер игра. Ето че стигнахме до нещо, което обичам да наричам "покер черти."

Това, което ни прави завършени и харесвани като хора, не винаги ни прави такива и като покер играчи. И както с много други аспекти на нашия живот, някои неща можем да променяме, но други не. Да видим какво е направила за толкова много години психологията с теорията за чертите и какво може да ни каже това за начините, по които да се възползваме от добрите си черти като покер играчи, като същевременно работим за отстраняване на недостатъците.

Най-широко възприеманата характерна черта има два страни: екстраверсия и интроверсия. Общо казано, ние сме склонни към експресивност и приказливост или сме притеснителни и затворени. Както най-вероятно знаете, по-голямата част от хората попадат в средната зона на скалата за интроверсия/екстраверсия. Да, в повечето ситуации може и да сме по-резервирани, но в някои насоки "нормално" интровертен ще залита към екстравертност. Може да си мислите, че ваш приятел, който винаги е буен и във вихъра си е перфектният екстраверт, но той или тя също имат моменти на покой. Но в общия случай хората клонят малко повече към някоя от посоките.

На покер масата всяка черта може да се окаже ваш помощник, но може и да ви навреди. Преди всичко, интровертите "поддържат" много по-лесно покер лице. Обикновено затворен и тих, интровертът не изпитва кой знае какви затруднения в прикриване на своите емоции на масата. Екстравертът от друга страна е склонен към бърборене и демонстрации, което прави вероятността да издаде нещо много по-голяма. Ако си екстраверт, вероятно говориш по-високо или бързо, когато имаш добра ръка. Или може да придобиваш нервен акцент, когато блъфираш.

От друга страна, интровертите също се въодушевяват и нищо не ги активизира повече от супер ръка след часове монотонно хвърляне. Но за един интроверт може да е много по-трудно да прикрие такава възбуда. Интровертът иска да скача от радост, но трябва да запази спокойствие. Трудна работа.

Екстровертът пък си е шумен и приказлив, но когато трябва да мисли дълго по някоя ръка, всички забелязват промяната. Ключът, разбира се, е в миксирането на играта ви или в този случай на имиджа ви на масата. Може също и да решите, че трябва да полагате усилия само в едната посока. Въпреки станалото с Full Tilt Poker ще дам за пример Крис Фъргюсън като добър пример за идеален интроверт на масата. Всяко негово действие отнема едно и също време и той не показва емоции зад своята шапка и очилата. Никога не знаеш какво мисли Крис. За жалост, се оказа така и в други направления...

Даниел Негреану е пример за почти перфектен екстраверт. Той говори когато е в ръка, когато не е в ръка и обича да говори между ръцете. Говори за спорт, филми и понякога дори за покер – но винаги говори. Опитайте, просто опитайте да извлечете нещо от думите му.

В крайна сметка всичко опира до това да се познаваш. Важно е да знаеш какво предприемаш обикновено в стресови ситуации и да работиш или за контролиране на реакциите си или да живееш с тях, като бъдеш всичко, което можеш да бъдеш като покер екстраверт или като покер интроверт.

Ако обичате покера, информирайте се за всички последни покер новини като ни харесате във Facebook или ни следите в Twitter.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook