На живо Unibet Open Bucharest

Покер психиатър: Едва доловимата разлика

Покер психиатър

В психологията има концепция наречена Difference Threshold, което обикновено се свежда до "едва доловима разлика". Технически, психолозите дефинират това като промяна в която и да е форма на симулация, която човек може да забележи в поне 50 процента от случаите. Например, от вас от поискано да държите чаша, в която има вода. Затваряте очи и с добавянето на повече вода (без звук), казвате дали забелязвате увеличение на теглото. Ясно е, че теглото на една единствена капка вода не може да се усети, но запълването на половината чаша в един момент започва да задейства ефекта на едва доловимата разлика.

Тази едва доловима разлика може да се използва за измерване на увеличението в различни неща: светлина, звук, тегло, топлина, студ... и дори покер знаци.

Може да е очевидно, че някой се издава неволно — с леко нервно потрепване, да речем — и колкото по-осезаемо или често е това издаване, толкова по-вероятно е опонент да го забележи. От друга страна, колкото по-внимателни сте към едва доловимите знаци, толкова по-вероятно е да ги прихващате, докато останалите играчи на масата може да ги пропускат.

Ето един пример, който получих от професионален покер играч. Той ми каза да наблюдавам един определен играч на неговата маса. Когато този играч правеше голям залог, се облягаше назад в стола си. Колкото по-назад се облягаше, толкова по-сигурен беше в ръката си. Ако пък беше наведен силно към масата, значи блъфираше. По средата означаваше, че има проекто ръка. Облегнат докрай - супер силна ръка. На про играчът бяха нужни няколко часа, за да събере тази информация и да започне да разчита правилно поведението на опонента си. Той работеше с едва доловима разлика в позата на играча.

По-късно друг играч ми показа различен аспект на тази концепция. Когато бил последен в ръка на ривъра, той винаги се възползвал от ситуацията да праща съобщение на останалите играчи на масата. Първо, той взимал решение за текущата ръка. След като знаел как ще играе, той се възползвал от това, че е последен на ход ("на сцената" както сам го нарича). Така изпращал съобщение до всеки на масата. Например, щял да хвърля, ако смятал, че държи втората по сила ръка. Но преди да хвърли говорел за ръката така, все едно му е трудно да хвърли. Така се опитвал да обезкуражава останалите да го блъфират, като правел да изглежда така, сякаш му е трудно да се откаже от ръката си.

Ето какво ми каза той: "Почти никога не правиш нещо, за да го забележат тези, с които си в ръката - те вече внимават. Говориш или действаш, за да привлечеш вниманието на другите играчи, за да им пуснеш знака, който искаш да видят. Трябва да говориш точно колкото да ги заинтересуваш, но не много, за да забележат, че преднамерено се опитваш да имитираш нещо."

С други думи, опитваш се да направиш така, че останалите "едва да доловят" твоята покер игра — достатъчно, та да прихванат съобщението, но не и да разберат, че го изпращаш нарочно, залагайки бомба със закъснител. Едва доловимата разлика работи по много начини, но колкото по-трудно се долавят нещата, толкова повече ще се възползвате от информацията, която давате или получавате.

Виж дали ще доловиш съобщенията на другите играчи в PokerStars.com с PokerNews.com

Ако обичате покера, информирайте се за всички последни покер новини като ни харесате във Facebook или ни следите в Twitter.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook