На живо Unibet Open Bucharest

Приятелска игра на покер?

Приятелска игра на покер? 0001

Петък вечер е, мезетата са наредени, бирата е изстудена. Тъкмо разопаковате двете си нови тестета карти и Дейв звъни на вратата, въоражен с алуминиево куфарче, пълно с оригинални чипове за покер. Гаджетата са пратени да се забавляват „по женски" някъде другаде (с изключение на Лесли, която обича след играта на голф в местния клуб, от където припечелва дребни суми, да се прибере директно вкъщи). Подобно на много други мазета, гаражи и холове из цялата страна, и тук е време за приятелската петъчна игра на покер.

Приятелска игра на покер ли?

Бих ви дал един чисто приятелски съвет, базиран на представително психологическо изследване. Ако сте сериозен, или най-малкото редовен играч, веднага прекратете тези приятелски домашни игри! Откажете се и никога не се връщайте към тях.

Защо ли?

Защото приятелските домашни игри всъщност ви струват прекалено скъпо.

Да видим дали това ви звучи познато. Започвате да играете след като сте поприказвали с приятелите си за работата, за децата и за любимия футболен отбор. Постоянно вадите нови бири, с изключение на онези от вас, на които алкохолът вече им е дошъл в повече, и играта започва. Играете на петдесет цента/долар, или най-много на долар/два. Въпреки, че цяла вечер Джон ще раздава за игра на Стъд със седем карти, съвсем скоро всички решавате да разнообразите и започвате да играете на старите комарджийски игри от времето на колежа.

Ако ви се доспи и спрете да обръщате внимание с какви карти плащате, може да загубите стотина долара още преди полунощ, когато обикновено започва истинската игра на покер. Това все пак са онези приятелски покер игри в домашна атмосфера, които от толкова години играете със същите онези момчета (и с Лесли), с които сте били заедно в гимназията, с които сте в голф клуба и с които пеете в мъжкия църковен хор. В крайна сметка, става въпрос за един безобиден начин да се позабавлявате и да изпуснете парата след една напрегната седмица, наслаждавайки се на вечер далеч от работното място и от семейните задължения. Забавно е, а и на никого не вреди.

Освен ако по принцип играете сериозно покер.

Въпросът е, че играейки на кеш маса или в турнир, вие сте свикнали да се стремите да взимате правилните решения в дадената ситуация, строго основани на съотношението на парите, които трябва да платите спрямо математическите шансове, които имате за подобряване. Проблемът идва от там, че играейки ей така, „за забавление", вие често правите грешни ходове, само и само играта да върви. Единствената причина да го правите, е защото в момента играете „домашен" покер. Гарантирам ви, че точно тези неправилни плащания и отигравания в отпуснатите приятелски игри, рано или късно ще повлияят и на истинската ви сериозна игра, което ще ви донесе само загуби.

Има една стара психологическа аксиома в спорта, отнасяща се до т.нар. мускулна памет. Казано най-просто, никой не тренира, за да развали онази добра спортна форма, до която е достигнал с цената на много тренировки. Веднъж постигнали едно високо ниво, тенисистите, голф играчите, баскетболистите, футболистите и всички останали спортисти, се стремят към постоянно надграждане и развиване на играта си и. При това положение, моля споделете каква по-точно е вашата причина, поради която бихте решили, че е разумно да играете игра, различна от оптималната, на която сте способни? При това нарочно и съвсем съзнателно!

Фъзи Зулестър (това прякорът на Франк Ърбън, един от най-известните американски голф играчи, започнал кариерата си на професионален състезател през 1973г.) разказва как навремето, заедно с още трима професионални играчи, е участвал в благотворителен голф турнир, част от голямо светско събитие. Всички те са играли не с истински стикове, както и с клинове, предвидени за голф играчи, използващи обърната постановка и обратен захват. Един от професионалните състезатели, чието име надали някой въобще помни, е бил на крачка от спечелване на турнира. За негово съжаление, в самия край не е успял да вкара последната топка от изключително къса дистанция, след като преди това успешно е изиграл 18 дупки, играейки с клин, предвиден за левичари. Ето до какво може да доведе умишлената игра под собствените възможности. Малко след този позорен турнир, човекът е прекратил голф кариерата си.

Възможно ли е това да важи за покера?
Да попитаме професионалистите.

Веднъж присъствах на благотворително покер събитие, в което играеха едни от най-големите имена в турнирния покер. Участваха няколко носители на златни гривни, както и много професионални играчи. Много от тях или играеха ръцете си „на тъмно", или поглеждаха само една от картите си, или просто раздаваха автографи и изобщо не играеха раздадените им ръце. Да, те се забавляваха, и да, всеки професионалист, който щеше да „влезе в парите", даряваше печалбата си за благотворителност. Значи те просто играеха за забавление, в името на една добра кауза, нали?

Реших да ги попитам. Разбира се, до един ми отговориха, че всичко е в името на благотворителността. Един мой приятел обаче ме дръпна настрана и ми каза:

„Нали знаеш, че това не е единствената причина, поради която не играем тези карти? Виж сега, ние сме като всички останали. Ако играем, ние играем за да победим. Ако играем не за победа, не за да поставяме капани, не за да разчитаме играта на останалите в този турнир, или изобщо за да не правим нищо от онова, което обикновено правим по време на сериозната игра, то ние губим форма и разваляме играта си."

Когато попитах няколко други професионални играчи дали това е вярно, те всички се съгласиха.

Няма начин професионален покер играч да се съгласи „да я кара по-леко" и да играе по-слабо. Както не можеш да помолиш пилот да управлява самолета си по-зле. Това не може да се случи нито в покера, нито в пилотирането, нито в автомобилните състезания, нито където и да било другаде. Когато си се насторил за игра срещу конкуренция от висока класа, започнеш ли да играеш игра, различна от оптималната за теб, просто нямаш шанс.

„Според теб, защо играем Китайски покер между отделните събития? Защото отново можем да залагаме, отново можем да рискуваме, но можем спокойно да изключим разчитането на опонентите и различните стратегии от играта си."

За финал, една реплика, казана от един двукратен носител на Златна гривна:

„Никога не прави за забавление онова, което правиш, за да си изкарваш хляба, защото така гарантирано сваляш нивото си."

Така, че най-добре ще бъде да приберете двете си нови тестета обратно в кутийките и да наблегнете на мезетата.

Свързани статии

Коментари

  • RedRat RedRat

    Big Grin Big Grin Big Grin

  • mnmlstc mnmlstc

    Евала за статийката ,повече няма да се събирам с приятели ХАХА

Прочетете 2 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook