На живо
PokerNews Cup 2017 PokerNews Cup King's Casino Rozvadov

Имало едно време в България: Balkan Poker Tour и Списание PokerNews

pokernews magazine cover

Някои истории са интересни. Други са скучни. Някои мотивират, други отегчават. Тези дни сме на тема мотивация – от играта като цяло, та до нашите покер подвизи през годините. Темата за мотивацията стана повод и да споделим нашата. Точно за тези подвизи… и най-вече за някои от тях.

Затова ще ви разкажем историята на един покер тур, и на едно покер списание в България. Повод за тези разкази е предизвикателството, което Станислав „ВЕКОВЕН” Христов отправи към нас в седмичната тема за мотивацията в покер играта с Ник Живков. Въпросът е, какво стана с нашата мотивация за Balkan Poker Tour и Списание PokerNews? Което пък вероятно може да бъде просто и „какво стана с тях въобще”?

Сега чета “How to get Rich” на английския милионер Феликс Денис. Човек, проправил си път през живота сам. Предприемач, постигнал всичко със свои сили. Разбира се, нещата, които той казва са казани отдавна, но за нашата история тук е важно едно – идеите! Те са много хубаво и вдъхновяващо нещо в нашия живот. Но често не струват нищо. Не и тези, които остават само на думи. Всичко е в изпълнението, видиш ли, всичко е в изпълнението…

ОК, хайде да го „изпълним” това, казахме си преди известен брой години. И сега аз ще разкажа историята за мотивацията зад Balkan Poker Tour, преди да стигнем до преживяванията със списанието, които ще ви разкрие Стефан.

Сега, докато пиша, в съзнанието ми нахлуват толкова много мисли. В BPT бяха ангажирани толкова хора, имаше толкова много посоки. Но колко голямо нещо е един покер тур? Не, по-скоро, не е ли идиотско две момчета да си представят, че могат да правят покер тур? А, този въпрос, насред несметната мотивация, не си зададохме някога…

Ама какво толкова може да ни затрудни един покер тур – скачаме и толкоз. Хе, хе, ако това беше видео интервю, сега щяхте да ме гледате как поклащам самоиронично глава с лека усмивка на уста и болезнено осъзнат поглед…

Супер, да го регистрираме направо. Хайде, Стефо, дай направо да го пишем международен. Естествено, нали е BaЛkan. А, да, въпросното Л. Хем да е на латиница, хем да има „емблема от региона”. ОК, намерихме кой да поеме регистрацията, платихме няколко бона и хоп, след известно време стана и регистрирана търговска марка.

Да не се отклонявам много от мотивацията, все пак, че то около нея се върти всичко, нали? Такава имахме предостатъчно. Направихме програма, започнахме да я обсъждаме с казината, че идеята беше първият сезон да е в България, а „после и в други градове”, ако помните тая реклама, да я използвам за илюстрация.

Хубаво, ама откъде да почнем. София, майна, как иначе? Представихме нещата на Казино Лондон, че и договор примерен даже… Но каква стана тя. Хайде, предложихме сателити онлайн да направим, без никаква гаранция, все пак зависи от онлайн залите и интереса на хората, пък казиното да направи свои сателити. Игор Марковски се включи да помага с организиране на старта, журналисти, гости, цяла сурия народ…

Да, ама не. Интерес слаб, един класиран от онлайн сателити и хряяяс, един човек на име г-н Томов се обажда на Игор в нощта преди дебюта и казва нещо от сорта на „Няма да го правим тоя турнир”. Нямало хора онлайн, разбираш ли. Пък ние сме обещали 70% такива. А, чудесно, но невярно. Точно затова бяхме включили думичките „при наличие”...

Толкоз –фалстарт. Фитка. Чао. Шок…

Нищо де, хайде просто да се преместим, казваме си (не, излъгах ви, хич не беше просто да се справиш с такъв шок…). Ама като се препънеш на старта, често натам спъването продължава. Очаквахме го, ако не друго, но тайно се надявахме да има повод да ни се осмисли мотивацията.

Ето ни в Интера. Започваме. Скромно. Мъката с онлайн сателитите все такава, голяма. Залите си имат собствени покер турове, за чий им е да подкрепят нашия? Ма как, трябва да се съгласят, ще търсим, ще натискаме, все ще се получи. Нали за българските покер играчи го правим. Те ще ни подкрепят с времето, ще се развие.

Или няма? Не може без интернет страница, нали? Да, направихме я. Вътре, всичко. Ама нещо липсва. Върви тура, пък срещу някои от турнирите седи мъчителното за гледане – Несъстоял се. Ох! Защо не идват тия играчи, къде грешим?

Мислим си, имаме опит, ще го използваме. Мъдрим формати, искаме всички казина да участват, дето се вика, да може в различни градове да се играе, да има достъп за повече хора. Ооо, ми да, страхотно измислено? Е, пак така клатя глава, макар да не ме виждате.

Пълно с грешки. Едното измислено, ама другото не. Едно удобно, друго не. Класация ни трябва, човече, да има повече стимул. Ей ти и класация. Не че ставаше ясно какво носят първите места, ама ОК де, в процес ще намерим спонсори, ще има награди. Чушки, пич… Българският покер играч се интересува от кеш, бегай с тия награди.

Зная, разпокъсано е, сигурно се обърквате. Ама ви предупредих, много са нещата, то си е за цял роман това. И ето го важното – играчите. Да, признавам, очаквахме повече желание. Но пък и грам не виним никой – ние предлагахме, трябваше да предложим нещо качествено и стойностно. Болезнено е човек да гледа как всичко е на групички, да подочува какво си говорят хората… „Вие какво правите в това нещо и къде ви е сметката, не разбирам” или пък „Ха, ха, ха, еднакви шансове за всички играчи”.
Колекцията е голяма, но и горчивината. Много хора не го харесаха, много хора като че ли ни мразят и да подадеш ръка на всеки (да, включително на конкурентите си) се оказа такова трудно нещо.

Да, благодарим от сърце на всички, които участваха. То, това нещо въпреки всичко вървеше. Обикаляхме страната, понякога с покер играчи в колата. Класацията вървеше и каквото и да пропускам сега, както ще отбележат някои хора, четейки, то е заради предупреждението от началото. А и всячески се опитвам да се придържам към темата – да отговоря каква е нашата мотивация – тогава и сега.

Просто има толкова много за разказване, за изливане, за споделяне, че ми изглежда като занимание за цяла година.
Разходите. Оп, тук пари, горещо е. Това, мотивацията, много гладно чудо бре. Като пес – колкото му даваш все яде ли яде. Дано никога не си намеря записките, че да не ме боли главата като гледам какво пише там. Е, то първата година е така де, това е ясно, казвахме си. Коя година, каза? Човече, колко сме били невежи. Първата година? Ха, ха, ха. Малко смях не е излишен, добре е за мотивацията, може би.

А мотивацията беше за Финале Гранде. Хайде, PokerStars, помогнете ни. Трябва да го направим, ще стане невероятно, казваме ви.

О, и ето ни в преговори. За сателити. Преговорите… те са много трудно нещо. Ама чакай, с кой преговаряме ние? С „гуруто на покер турнирите”, чини ми се. Я да видим сега какво ще постигнем? Че с никой друг щом не става, с PokerStars ще стане, няма начин!

Така де, срещи, преговори, убеждаване – готово – ето ти сателити. Радост! И храна за мотивацията. Но я да им покажем ние кои сме. Я да поставим някое и друго условие, нали е наше бре ееееееей. Какво, като са PokerStars!

Как само се присмивам сега. Припадам си от кеф. Егати смешковците, ще поставят условия на PokerStars, хи хи хи. „Не, дума да не става, на финалната маса наш рекламен бутон на BPT ще има, не на залата”, репча се аз. „Дайте още сателити, платете ТВ продукция…” Въобще, давай да искаме...

Супер стана де, това да. Постарахме се за това Финале Гранде. Но пробойната вече беше там. Еврика се зададе. Ама естествено, че PokerStars ще си продължи със собствен тур. И сега е момента да им кажем едно толкова голямо благодаря, колкото можем. На всички от екипа им. Те ни свалиха на земята. О, какво щастие. Сега сме си добре, знаем къде ни е мястото.

Благодарностите. Те са, което ни остана. За всички, които участваха. На приятелите от Интера – много и от сърце такива. То си беше дом за ВРТ там, хубав. На всички вас, които харесаха идеята и се потопиха макар и временно в нея – благодарим ви, хора, вие сте истинската мотивация. На казината из страната, също. На всички, и моля ви, не ни се сърдете сега, че не изброяваме. Никой не е забравен.

То всичко свърши. Остана само сайт и може би мотивация. Защо може би? Време е да отговоря на този въпрос.

Защото, мотивацията се оказа вихър, с който трябва да си наясно. Защото сега знаем в кое сме изглеждали смешни, знаем и кой какво отношение има към покер играта и към нас в България. Може би също така си даваме малко повече сметка какво струва да храниш мотивацията.

Но най-важния урока за нас от всичко това, приятели, е, че трябва да осъзнаваш мотивацията, да я разбираш, да се оглеждаш извън себе си и да гледаш с очите на другите. И накрая, колко неща, мислите, могат да хванат мотивацията ти за гушата? След като съм преминал през тези неща, вече зная със сигурност – на колкото позволиш!

Заповядайте г-н RedRat, ваш ред е да разкажете сагата на едно покер списание в България…

През последната година не малко хора ми задаваха въпроси от типа „Какво стана със списанието?“ и „Откъде мога да си купя старите броеве?“ И след като стана специално дума за това в тема за мотивацията във форума, ето как се развиха нещата със списанието през годините назад...

Иска ми се това да беше едно от онези неща, които ставаха лесно, но уви съществуването му във вида, в който беше, не опира само до мотивация и ентусиазъм. Повечето от хората, които бяха част от екипа на списанието знаят колко присърце бях взел този проект и какво означаваше той за мен. Сега въпреки че вече го няма аз съм още по-щастлив, защото това списание ме събра с трима от най-близките ми приятели, които изцяло промениха живота ми, и на които благодаря всеки божи ден. Отне ми шест месеца и известно количество сълзи, за да се разделя с целия екип (що се касае до работната обстановка) и да приема факта, че списанието няма да продължи да се издава след последния брой #17 отпечатан през април 2011г.

И понеже публично никога не съм разказвал цялата история за издаването на Списание PokerNews, сега гледайки назад към хубавите спомени, ще споделя с вас какво и как се случи.

Всичко започна през лятото на 2008 г., когато разбрахме, че колегите от Холандия издават от няколко месеца списание в тяхната държава и предвид факта, че играта тогава беше тотално непозната в България решихме покрай книгите, които преведохме на български, да включим и този проект като част от популяризирането на играта у нас.

След няколко месеца подготовка и търсене на възможни варианти да започнем, стартирахме с работата през август 2008 г., като тогава всички разходи по списанието си ги поемахме ние – дизайн, печат и разпространение.

Така издадохме няколко броя, но не бяхме доволни от качеството на печата и дизайна тук и след като се появи ново списание в групата, което се издаваше в Англия, бяха наети още две дизайнерки и асистент в централата на PokerNews в Литва и така след брой #5 решихме да прехвърлим работата там, а ръководството на PokerNews пое разходите по дизайна. За нас остана печата, транспорта и разпространението на списанията.

С тези промени дойде и запознанството с Михаела Георгиева, която по това време работеше за Sportal.bg и разпространението на тяхното седмично списание и се съгласи да поеме дистрибуцията на нашето в над 100 заведения в София. За много кратко време се сприятелихме до такава степен, че регистрирахме заедно и първата в България компания Pokermoods LTD, която имаше за цел да съдейства за организацията на покер събития на чуждестранни оператори в нашата страна и паралелно работехме и по други проекти свързани с покера играта и тя започна да играе покрай мен и да се учи с много бързи темпове.

Кръгче на London Eye с Михаела по време на World Series of Poker Europe 2009
Кръгче на London Eye с Михаела по време на World Series of Poker Europe 2009

Това беше едно много улесняващо за нас нововъведение, защото преди това се налагаше да изхабяваме адски много време в опаковане, надписване и описване на хиляди списания, които изпращахме по Български пощи на всички абонирали се през сайта хора.

Списанието беше създадено с цел да се разпространява безплатно и ние решихме да го запазим в този вид, но за да може да достига до повече хора решихме да го пуснем на символичната цена от 2 лв по бензиностанциите в цялата страна, просто защото в търговски обект нямаше как да бъде безплатно.

Така от лятото на 2009 г. нещата започнаха да се наместват и екипа да се разширява. Тогава в отбора се включи и Светлин Колев, който повечето от вас познават като koleff във форума и той се нагърби със задачата да превежда от английски материалите, които включвахме като добавка към авторските статии, като някои избирахме заедно, други бяха по моя лична преценка – все пак се бях нагърбил с ролята на Главен редактор и като цяло комуникацията между всички в екипа минаваше през мен.

Двете години, които този екип прекара заедно за мен бяха най-щастливите от живота ми. Винаги си бях мечтал да съм част от екип и да върша нещо, което ми доставя удоволствие и същевременно е полезно за хората. Всички работеха с такова желание и се стараеха максимално, а работният процес, поне за мен, беше толкова забавен и изпълнен с приятни емоции и хубави моменти, че ще ми трябват сигурно поне десет страници, за да го опиша.

Екипът на списание PokerNews стигна до десет души през 2009 г., а взаимоотношенията между всички ни бяха нещо повече от приятелски.

Разбира се имаше и трудни моменти в цялата тази приказка – забавени плащания, липса на рекламодатели и разни други, но въпреки всичко успяхме да го задържим максимално дълго и то главно по мое настояване.

За съжаление в края на 2010 г. се случи един двоен удар, с който не можахме да се справим и единственият вариант беше да се прекрати работа. Първо, половината от рекламодателите отказаха да продължат през 2011 г., а след това се оказа, че компанията ще съкращава персонал и сред хората, които ще останат без работа бяха дизайнерката (Дана Шмитиене) и нейната асистентка (Юстина Аидетите - един от най най-скъпите ми приятели). Както се казва – с един куршум, два заека...

Липсата на рекламодатели и възможността да покриваме заплатите на двете момичета и тази на Светлин ни постави в безизходица въпреки че колегите от Литва, които печатаха списанието, бяха така любезни да ни дават 30-40 дневни отсрочки за плащане в най-голямата криза, а бройките, които се продаваха на бензиностанциите бяха прекалено малко и с тях общо взето едва се покриваха разходите за разпространението. За капак и Михаела се премести да живее в Лондон и останахме без вариант за разпространение на списанието по заведенията в София.

Разходите бяха прекалено много и наличните реклами не можеха да покрият и наполовина разходите, така че краят вече се виждаше. През ноември 2010 г. издадохме последния брой, след финала на Balkan Poker Tour, а малко след това и момичетата останаха без работа.

Всички ми казваха да се примиря, да го оставя и да не мисля повече, но за мен не беше толкова лесно да го предам след три години работа и всичко, което списанието ми даде. Близо 4 месеца след това се опитвах всячески да го върна на крака поне за още един път и най-вече с желанието да помогна на приятелите си докато си намерят работа. Е сбъдна ми се желанието и през април 2011 г. след големи мъки успяхме да издадем още един брой, който може би се оказа и най-добрият, защото съдържаше най-много материали от български автори.

С мъка на сърцето се примирих с края на тази приказка, а с нея научих и някои доста важни неща, като това да поставям първо себе си на преден план и след това другите. Защото в продължение на доста време правех обратното и въпреки че се чувствах добре и полезен, защото от една страна правя нещо от сърце за хората и за развитието на играта в България, а от друга осигурявам работа и доходи на близки хора и приятели, това ми коства много в личен план. Брат ми и аз не спечелихме нито стотинка от това списание (по-добре да не пресмятам загубите...), но това което то ни даде и най-вече на мен не може да се сравни с всичките пари на света и аз не съжалявам за инвестицията, която направихме в него, защото тя се върна обратно в пъти повече, макар и не в пари.

Списанията са отраженията на нашето битие. От тях научаваме за събития, рецепти, истории и какво ли още не. Да, събития... Но в последните две години в България покер събитията на живо станаха кът. А нашата идея беше списанието да отразява точно тях. Естественият извор на материали полека започна да пресъхва. Просто нещата си вървяха ръка за ръка. А и, вижте какво се случи с много от печатните издания в България и по света – липсата на рекламодатели доведе до много, много фалити или пък драстично свиване на бюджети и екипи...

Сега към хубавите неща. Тук ще използвам и случая да Благодаря на всички, които бяха съпричастни към това списание и помогнаха не само за неговото развитие, но и за попълването му с повече нашенско съдържание. Благодаря ви, приятели!
Най-много овации отиват за Станислав „ВЕКОВЕН“ Христов, който пишеше страхотни статии и благодарение, на който всички читатели успяха да се докоснат до историите на двамата българи участвали във FACE THE PRO състезанието на Full Tilt Poker.

Специални благодарности и за Славен Попов, който също ни предоставяше свои лични материали за публикуване, на съпругата му Анна, която беше първият ни гост автор и написа една страхотна статия обзор на ЕПТ Варшава 2008, по времето когато все още работеше за руския сайт на PokerNews и също така на Симо Цонев, който направи един страхотен разбор на игрите, които се съдържат в H.O.R.S.E формата, за да може повече хора да научат нещо съществено за тях и водеше собствена колонка с много полезно съдържание в списанието. Големи благодарности дължим и на Милена от Betfair, която ни подаде ръка в началото и беше единственият ни рекламодател присъстващ във всеки един брой на списанието.

Дори в момента, в който дописвам тези редове получавам картичка по мейла от дизайнерката на списанието и понеже съдържа много хубави думи реших да я споделя с вас.

Имало едно време в България: Balkan Poker Tour и Списание... 101

„Весели празници на всички с пожелание за много незабравими моменти през новата година.

Бъдете себе си, бъдете добри.Вярвайте в мечтите си, преследвайте ги, сбъдвайте тези, които са по силите ви, за други търсете помощ от, приятели, близки и дори непознати. Запазете здравето и духа си - без тях мечтите ви ще останат несбъднати.“

В заключение, след като вече знаете историята на един покер тур и едно покер списание в България, само можем да се надяваме, че сме успели да отговорим на някои от въпросите, които сте задавали на себе си, пък и на нас. Колкото до мотивацията, сега тя е нещо много по-осъзнато за нас. Даваме си сметка, че не можем да използваме този велик инструмент на човешкото желание за прогрес когато ни си прииска.

Свързани статии

Коментари

  • don_flo don_flo

    Мдааа, бяха романтични времена за покера в България, които няма да бъдат забравени...
    Аз лично, като читател и играч ви благодаря за положените усилия и в двете начинания, които се оказаха така трудни за българския пазар...

  • Achkata0001 Achkata0001

    Georgi написа

    BEKOBEH написа

    RedRat - Честит имен ден. Thumbs Up

    Не знаех, че днес е RedRat-ов ден ROFL

    ROFL ROFL ROFL

  • koleff koleff

    Хаааахахаха! ROFL

Прочетете 21 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook