Проблемът на 'статиста' в масовите покер сцени: 'Счупих се от кастинги и няма влизане'

покер статисти

В ежедневните дискусии във форума на PokerNews.bg все по-често започвам да забелязвам, че неуспешното представяне на някои покер играчи се дължи на неосъзнатия хаос в подхода им и в липсата на правилен подбор на видовете покер игри.

Често започваме с един вид, после преминаваме на втори на трети на четвърти и накрая се оказва, че или всичките не вървят. Или пък често играем само един вариант, защото ни е любим или виждаме възможност за по-голяма и бърза печалба в него.
От личен опит смея да твърдя, че за да си успешен покер играч, трябва да имаш добри познания и практика във всички видове игри и техните формати и докато трупаш опит в практикуването им просто да си отделиш тези, в които се чувстваш най-уверен и резултатите са положителни.

За да добиете по-добра представа, ще ви дам личен пример. Започвайки с покер играта преди малко повече от 6 години, аз тръгнах от кеш масите с най-ниски нива, като паралелно започнах да се уча на SNG и MTT турнири. Играта тогава беше коренно различна и малкото опит в началото ми беше предостатъчен, за да съм печеливш на „всички флангове“. Но с времето нещата се промениха и разбрах, че най-силно се представям в МТТ и съответно там фокусирах развитието си като играч, като по същото време си отделях по някой и друг час за Omaha, 7 card stud, Razz и 2-7 Triple Draw. Просто исках да се науча на тях и да мога да участвам в H.O.R.S.E. турнири от време на време.

Та, избирайки да се съсредоточа само в МТТ, аз успях за кратко време да развия уменията си до такава степен, че да остана печеливш играч, докато играта се променяше с всеки изминал ден. А това според мен стана благодарение на типовете турнири, в които си избрах да играя и в които играя и до ден днешен, почти без никакви изключения.

Говоря за турнири с не повече от 300 играчи и входна такса от $6 до $30 и в редки случаи $50. Не веднъж съм споменавал и в коментари във форума защо ги предпочитам и съм насочвал някои от вас да пробват тази схема на игра, но ще обобщя мнението си още един път в тази статия, за да е лесно достъпно за всички по всяко време. Това е най-силната ни мотивация в PokerNews.bg, в крайна сметка, да генерираме полезни в дългосрочен план техники и идеи.

Вероятно повечето от вас, които четат тази статия, редовно си блъскат главата в многохилядните масовки на PokerStars, играейки с надеждата за голяма печалба с малка инвестиция, в което няма нищо лошо, разбира се – просто е адски трудно и когато в продължителен период не става нищо, започва процес на неудовлетворение от играта и посредствени или лоши резултати.

Би трябвало да сте с ясното съзнание, че достигането на финална маса в турнир с 5000+ играчи е в пъти по-трудно от това на турнир с 200-300, нали? Мисълта за първото място в турнира с много хора ли ви кара да продължавате да се опитвате или по скоро мечтата „Ден година храни“, която може да припознаете в първото място на такъв турнир?

Има ли за вас реално разлика между това дали ще спечелите 10 пъти по $100 или един път $1,000? Задайте си този въпрос и ако не му отговорите, няма да можете да се възползвате пълноценно от препоръките, които смятам да ви дам сега. Борбата с вариацията в турнирите с много хора е меко казано жестока, а ситуациите, в които трябва да рискувате 50-50 (при това в добрите случаи), са в пъти повече и когато една такава не се случи във ваша полза в средната към крайна фаза, разочарованието е много голямо хем заради поредния пропуснат шанс, хем заради малкото спечелени пари за многото време игра.

ПРОБЛЕМЪТ

Та какъв е реално проблемът или по-скоро желанието, от което се поражда един вид проблем след време?

Желание за игра в много турнири (понякога по едно и също време) с малка входна такса и възможност за „Големи пари“ отведнъж. Ето какъв въпрос може да си зададете тук:

„Предпочитам ли да продължавам с опитите да задоволя това желание?

Зная, че играете в тези турнири, защото входът ви е по джоба. Това е част от проблема в казуса, който разискваме сега. От тук произтича и съзнателното притъпяване на желанието за анализ, защото сме склонни просто да се скриваме зад поредното „Тази вечер пък може и да стане“. Наричам го „системата валяк“, а от нея се излиза изключително трудно – валякът те затиска с всяко завъртане до такава степен, че в един момент ставаш като ваденка върху него.

За да доизясня проблема (и да премина към решението) получава се така, че е много по-лесно да продължаваме с опитите „веднъж да го трясна аз“, отколкото да проявим смелост и да си признаем слабостта или пък да потърсим проблема.

РЕШЕНИЕТО

Хайде сега да сменим въпроса така:

„Предпочитам ли да намеря решения на проблема, пред който се изправям, вследствие на желанието си?“

Бързият положителен ефект от този въпрос може да е просто във факта, че вече мислите за себе си. Че вече имате желание да намерите решение на проблема. Това е нещо като осъзнаване във ваша полза – път към излизане от порочния кръг. Имам решение за това „излизане“, което мога да ви предложа, но само ако не искате да продължавате да сте част от „статистите“ в големите масови сцени. Ето какъв път избрах аз и какво може да намерите (в себе си и за себе си), ако тръгнете по него.

Става въпрос за играта в турнири с малък брой участници. Под малък брой имам предвид не повече от 200-300. Какво се случва там? По-малкият брой играчи означава по-малък награден фонд, това е факт. Но в тези турнири може да стигнете до парите и често дори до финалната маса с много малко чипове и без да се налага да поемате същия брой рискове и да играете през 30-40 минути в ситуации 50-50. Този вид турнири са особено полезни за по-стегнати играчи и в тях често едно удвояване и балансиране на стака в средната фаза може да ви вкара в парите.

Това което забелязах у себе си е, че с времето играта в тези турнири ми даде много повече увереност точно в средната и крайната фаза, защото все по-често стигах с все по-малко усилия до тях. Съответно в процес можех да ескпериментирам с определен тип игра срещу различните видове опоненти и така да си изградя добра стратегия за игра. На това отдавам и причината за многобройните финални маси, които не ми донесоха стотици хиляди долари, но все така добри печалби, удоволствие и самочувствие, които за мен са много повече от чистата (мечтана) печалба.

Аз успях да се ориентирам в това сравнително рано, като вече над 4 години играя по тази схема и въпреки че вече не съм толкова отдаден на играта, когато си отделя време за нея, резултатите винаги са положителни като тегля чертата накрая.
Този съвет е по-скоро насочен конкретно към тези от вас, които от доста време буксуват на едно място с желанията си и се чудят защо нищо не се получава и къде е проблема. Уверявам ви, че той не е нито в руснаците, нито в софтуера. Ако беше там и аз щях да съм в тази въртележка, но аз не съм там и това е видно от моите резултати.

Разбира се, идеята ми не е толкова да ви втълпявам да правите като мен или да се бия в гърдите колко съм успешен, а да ви провокирам да си зададете определен тип въпроси и чрез отговорите да намерите правилното за вас решение, защото вие най-добре може да помогнете на себе си. Аз просто ви подбутвам леко, за да видите двете страни на монетата. Но не мислете за ези-тура – мислете какво има там, където досега не сте погледнали.

Преди време аз намерих доста изненади – очаквам да споделите вашите с мен, защо не някое приятно местенце в разговор за стопляща душата покер печалба?

Свързани статии

Коментари

  • VasKoVuchkov VasKoVuchkov

    Страхотно написано и много умно твърдение,от опит знам че а турнирите с много играчи е страшно и вчера играх срещу 22-23 хиляди за награда от 10 хиляди класирах се на 206 място и спечелих едва 3.90 долара което е смешно а и ме изгоря един идиот които постоянно ираеше ол ин без стоиностни карти но му вървеше.

  • Tokotome Tokotome

    Подкрепям мнението от статията. В момента съм се насочил към SitNGo 45 човека, турбо като играя по 3 едновременно. За сега резултатите са добри. Ако продължат така, ще инвестирам в някой голям телевизор и ще увелича малко броя на масите. Smile

  • zdra6ko zdra6ko

    Брилятна статия, разкрива проблем, върху който и аз съм мислил дълго време... Огромните турбо турнири за мен се равняват на тото в ден с рекорден джакпот, често съм преследвал идеята, че може това да е "моя" ден, но разбира се, до моментна без резултатно и то причината не е в лошия покер, който съм играл, а в голямата вариация и честите flip-ове, в който си принуден да се вкарваш.

Прочетете 17 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook