На живо
PokerNews Cup 2017 PokerNews Cup King's Casino Rozvadov

За един човек това не е фантастичен разказ

Димитър Данчев

Специални поздравления за Емо и страхотния коментар, който е написал по повод победата на Димитър Данчев, и който споделяме с вас.

Коментарът ми в един електронен вестник под статия за победата на Димитър Данчев в PCA Main Event се превърна в своеобразен разказ. Бях подразнен от друг коментар, в който наричат Митко „невротичен пич“. Ето моят отговор.

Че е пич, пич е. Но май не си наясно какво се е случило с Митко в последните 6 дни, за да кажеш, че е невротичен. Аз ще се опитам да го опиша накратко.

Качваш се на самолета и отиваш на майната си. Там времето е райско и всички си прекарват страхотно. Но ти - не. Ти си на работа. Твоите мисли са за това как да преодолееш часовата разлика, за да може да си физически, психически и емоционално на 100%, когато седнеш да играеш. Защото 986 от най-елитните твои колеги залагат $10,000, че ще те надвият.

Играеш срещу тях в продължение на 3 дни по 12 часа на ден и още дори не знаеш, дали равносметката на усилията ти няма да е с отрицателен знак отпред.

Не си там за медали и не са те изпратили от комитета по култура и спорт на техни разноски. Определено на летището в София нямаше хора с цветя и сълзи в очите когато излиташе. Защото според повечето сънародници ти си: "Пропаднал комарджия и е само въпрос на време да изгубиш всичко което имаш и нещата да си дойдат на мястото". (Не знам защо когато завършат изречението винаги се усмихват, а уж дават съвет защото "ти мислят доброто").

Покер маратонът продължава в ден четвърти. Който е от вече по-кратките за теб 10-11 часови работни дни. Влязъл си в парите и вече знаеш, че ако устискаш още малко ще си покриеш разходите за турнира, самолетните билети и хотела. Останали сте 15% от започналите турнира. На масата ти има все повече познати лица. Такива с които си играл на други турнири, такива, които често си гледал по телевизията и тук-таме някой, чиято книга си чел за да подобриш играта си.

Минава ден четвърти и започваш ден пети с най-много чипове в турнира. Вече повече хора започват да те забелязват. Близки и приятели се изреждат да ти кажат, че си най-добрият и НЯМА начин да не станеш първи. Сякаш не ти стига другото напрежение, борбата с безсънието, заради адреналиновият ръш от онази последната ръка за деня, ами сега трябва да мислиш и за това да не ги разочароваш.

Още в началото на деня губиш половината от чиповете си и с тях част от увереността, че този път ще постигнеш мечтата си. Онази "посредствената" - да станеш първият българин спечелил главно събитие от Европейският Покер Тур. Някак си намираш сили и избутваш деня. Стигаш до заветната финална маса, но си на дъното в класирането. Седми от осем.

Навсякъде има камери, прожектори. Докато си се опитвал да спиш последната нощ приятелите ти са сърфирали из световната мрежа за да открият каквато и да е полезна информация и направят дисекция на всеки един от седемте ти противника. Да смелят информацията, за да извлекат изводи за предполагаемите силни и слаби страни от играта на опонентите ти и да ти я изплюят на закуска. И без това не си гладен... Мислиш само за турнира.

Следващите 10 часа прекарваш играейки в светлините на прожекторите. Много е лесно. Правиш прости изчисления с най-много 45-50 неизвестни, докато се опитваш да си хладнокръвен, безизразен като статуя и да не те трогва фактът, че една грешка може да ти струва $500.000. През това време се опитваш да интерпретираш тайминга на един от противниците ти, който последният път когато блъфираше взе решението си сякаш няколко секунди по-бързо от обичайното за него. Но ти хвана блъфа му. А той е добър играч. И може би знае, че ти си забелязал това. И сега го прави нарочно, за да си помислиш, че отново блъфира... Няма значение и без това не си сигурен, че реакцията му е по-бърза от обичайната. Не си го засичал по часовник.

От седми по чипове ставаш 6-ти, 5-ти стискаш зъби, правиш няколко блестящи отигравания и едно много спорно, за което се опитваш да не мислиш и веднага да забравиш, защото е намалило шансовете ти за победа с 40%, 4-ти, 3-ти, 2-ри.. вече си толкова наблизо! Оставате един срещу един (в покера се нарича "хедс-ъп").

Единствено трябва да преодолееш разликата от чипове, която е три към едно в полза на опонента ти а той горкият е някакъв професионалист, чиято основна игра е турнирен хедс-ъп и има изиграни двадесет хиляди хедс-ъп турнира за последните 4 години, всеки от които с вход между $200 и $5000.

ПЕЧЕЛИШ!

Сбъднал си своята мечта. Станал си първи. Почват да хвърчат конфети, започват да те снимат, всички са в еуфория. Осъзнаваш, че след като си отнел мечтата на младото и житейски неопитно момче (също като теб), с което последните 3-4 часа "си играехте на карти". Както през октомври миналата година друг спря твоята. Сега е време, само за 30 секунди да забравиш, че си безчувствена статуя и машина за изчисления на вероятности и да се превърнеш в лъчезарен човек с благородно излъчване за да дадеш интервю за няколко телевизии на език който няма нищо общо с майчиният ти. А, щях да забравя - БЪДИ ЕСТЕСТВЕН! Все едно, че тези неща ти се случват всеки вторник. Нали не искаш да изглеждаш като невротик?

И понеже в началото споменах, че описанието ще е кратко, позволявам си да продължа...

Надявам се сте наясно, че това което съм написал до тук е плод на фантазията ми. Всичко без числата. Просто нямам достатъчно въображение за да си измислям числа. Ако можех щях да стана политик а не покер играч. И все пак мисля че разказът ми е много близо до реалността. Разказът ми от тук нататък е чиста спекулация за хора, чиито мнения, настроения и отношение, колкото и да се опитвам да разбера - не мога.

И разбра Някой, че друг Някой, за който до одеве не беше чувал изобщо - значи съвсем същия като него - демек Никой, спечелил милиони от игра на карти.

И си каза този Някой: "Че къф' е тоя бе, тоя е Никой, същия като мене и аз мога!" И изгуби Някой две заплати и пак се замисли. Нали в това му е силата! И си каза: "Аз дето съм по-умен и по читав - изгубих. Значи това е игра на късмет!" Поуспокои се малко, пък после пак го застърга: "А защо бог му е дал повече късмет отколкото на мен? Бог дал, бог взел. Откъдето дошло там отишло. Ще ги изгуби! Сигурно е!" Завъртя се Някой, усмихна се и заспа.

И за друго също искам да кажа. Защо всичко, което се пише е свързано с парите? Нито аз нито някой от вас може да вземе нещо от тези пари на момчето. А и да може, защо да ги вземаме, с какво сме ги заслужили? Защо вместо това не вземем нещо друго от него? От което има за всички и после ще остане още.

Коя статия повече ви харесва? "Българин спечели два милиона на карти" или "Постоянството и упоритостта на младеж донесоха световна титла за България и една сбъдната мечта".

Да, знам че второто по-трудно се продава. Не съм кретен. Също така знам, че инвестираното време и интелектуален труд на Митко за да усъвършенства играта си се равнява на поне едно висше и половина (заслужени, не като 80% от тези, които се раздават в родината ни). Някой може да се успокои, Някой е от 20-те процента. И май разказът стана малко тъжен, затова да приключвам. Повода е радостен.

Митака е много голям! Евала Митак! Раздай ни малко от стремежа си да преследваме мечтите си, правейки това което обичаме, правейки го по най-добрия начин, на който сме способни.

Чувствайте се свободни да споделите този страхотен коментар със своите приятели в социалните мрежи.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

  • m396 m396

    Супер е написано и не е разказ,а е самата истина.Сега идва ред на медиите да напряват така че да се разбере какво е станало,знаеше се,че в един момент някой ще стигне до световният връх,сега да видим как точно ще бъде отразено,дотук аз не видях нищо освен репортажа или не знам как да го нарека в ТВ7,в който всичко беше изместено към това как българин е спечелил почти 2М долара,а не как всъщност е постигната победата и какво струва самата тя,колко труд е положен докато се стигне до там.Едва ли не всеки,който има 700 долара може да ги вложи и ей така да се класира за където си поиска,да играе че и да спечели.Сигурен съм,че в спорта парите са важни,но винаги остават на заден план,когато става въпрос за постижение,което постигат малцина,едва ли след време някой ще помни колко пари са били спечелeни от българина Димитър Данчев при победата му в PCA 2013,както и никой не помни колко пари е взел Хелмут за първата си световна титла,Надал за първата си титла от Големия шлем,в крайна сметка какво значение има?
    Това,което ще се помни е,че малцина остават в историята с победите си,там вече е и Димитър Данчев!

  • Georgi Georgi
  • kiremu kiremu

    американеца също ли е хедс ъп играч ? Unsure

    иначе браво за статията ! Thumb Up

Прочетете 14 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook