На живо Unibet Open Bucharest

Вариацията не е за мен, не е за теб, тя е за всички

вариацията в покера

Повод за следните редове ми даде статията на Стефан „Аз съм егати пича, АМА вариацията хич не ме обича!”. Не мисля, че ще кажа нещо ново и супер оригинално и затова статията може да е скучна за по-напреднали. Искам, обаче, да споделя как самият аз съм стигнал до някои прости истини за покера (многократно дъвкани във форума), пък това може и да е полезно за някои, които тепърва навлизат в играта.

Темата за вариацията в покера винаги ме е интересувала силно. В моята скромна покер биография досега тя винаги е била пречка (или поне така съм си мислел) пред наистина големите успехи и пред стабилните и чести доходи от играта. Вариацията може сериозно да те тилтне и дори да се окаже огромна пречка пред развитието на даден покер играч, като замъгли трезвата преценка и попречи на анализа на играта.

Преди да споделя моите наблюдения по проблема, искам да дефинирам понятието ‘вариация’. Най-общо казано за мен вариацията е случайността, по която се подреждат картите в покера и която не може да бъде предвидена от играчите. Можем да съпоставим вероятности, но не можем да знаем коя точно вероятност ще се случи. Поради тази ситуацията в покера може драматично да се променя буквално на всяка улица. Ако картите са с нас, наричаме вариацията ‘късмет’, ако са срещу нас – ‘бед бийт’.

Безспорно в покера се играе срещу други играчи, а не срещу дилъра, който раздава картите, но вариацията е фактор, който трябва да бъде отчитан по много причини. Вариацията е вътрешно присъща и необходима част от покер играта – без нея самата игра не е възможна или поне не би била същата. Вариацията може да помогне на слабия покер играч да надвие добрия, но не може да направи един играч по-добър. В крайна сметка, обаче, ако 9 добри играчи седнат на финална маса, както обикновено се случва, кой ще бъде победител до голяма степен се определя от вариацията. Картите решиха, че Данчев ще загуби драматично на ривъра в Сан Ремо и пак те решиха, че асото му ще върже на Карибите. Разликата в случая е титлата и бая парици. Поради тези причини проблемът за вариацията винаги ме е вълнувал живо. Въпросът, който съм си задавал, е:

Възможно ли е да се контролира вариацията; възможно ли е елементът на случайността да бъде намален или дори елиминиран напълно?

Още в началото искам да изкарам пред скоби една страна на проблема. Не съм от хората, които считат, че покер залите управляват активно вариацията или се опитват да редят картите. Всъщност дори не разбирам защо трябва да го правят и как ще спечелят от това. Залите взимат рейк от всички участници. Какво им пука на тях кой точно ще влезе в парите? Ако някой се сеща за причина, нека сподели, но така или иначе мен тази страна на проблема никога не ме е вълнувала особено. Едва ли някоя от залите ме разпознава сред хилядите участници, за да реди картите винаги срещу мен.

По-често се сблъскваме с вариацията, когато играта е по-отпусната. Вариацията е определящият фактор, особено в началните етапи, при фрийрол турнирите. Там пушванията от самото начало са правило и случайността е определяща за прогреса. С увеличаването на входната такса, играта като цяло става по-стегната и рационална и следователно вариацията като определящ фактор намалява. По разбираеми причини вариацията е по-голяма в турбо турнирите, където влизането с всички чипове преобладава. Номинално погледнато вариацията би трябвало да е по-голям проблем за играчите, които практикуват по-отпуснат стил на игра. Струва ми се, обаче, че вариацията може да има по-сериозни отражения върху психиката на по-стегнатите играчи като мен. Хората, които играят отпуснато по принцип приемат вариацията за нещо нормално и естествено, често виждайки в нейно лице съюзник. В обратния случай вариацията е отричана като враг, който само дебне да ни бастиса асата. При мен сигурно в над 90% от случаите, в които влизам ол ин, съм фаворит преди флопа. Не съм водил точна статистика, но случаите, в които премиум ръцете ми са издържали, са далеч под тези 90%.

Ще дам само няколко фрапиращи примери с изгубени ключови ръце в рамките на последния месец (подчертавам, че никоя от тези ръце не се е случила в PokerStars; всъщност те са от три различни зали, а именно Unibet Poker, 888 и Full Tilt Poker). Тези ръце са били ключови за представянето ми в съответните турнири и са можели да направят разликата. И така, загубих с АК срещу QQ, при което хванах АК още на флопа, но едната дама хвана флъш на ривъра; загубих със сет КК на флопа срещу сет АА на търна; загубих със сет осмици на флопа срещу 99, при което едната деветка пак хвана флъш на ривъра. И това е само една малка част от изгубените от мен ръце. Тук не включвам случаите, в които съм губил ‘стандартно’ с топ чифт. Веднъж си засякох, за два дена ми раздадоха 7 пъти АА, от които в пет от случаите асата ми бяха бити. Когато вариацията те пореже лошо, започваш да се питаш защо все на теб ти се случва и какво, по дяволите, трябва да направиш, за да спечелиш поне един път в ключова ситуация с АА. Често от бед бийт се тилтваш, губиш ориентация и сякаш влизаш в задънена улица; чудиш се какво да правиш и накрая можеш да изгубиш и мотивация.

Вариацията не е за мен, не е за теб, тя е за всички 101

Напълно наясно съм, че не е възможно да печелиш с премиум ръце в 100% от случаите дори в рамките на един турнир. Но въпреки това, когато лошите удари се повтарят пак и пак, някаква горчивина сякаш се загнездва в теб. Започваш да трепериш при всеки флип и като загубиш за пореден път си казваш: „Ето пак. Защо ли си губя времето, като знам какво ще стане накрая?”. Анализирайки играта си в последно време, стигнах до един логичен извод, а именно, ако не искам да ми е гадно всеки път, когато пушвам и губя със силни ръце, може би трябва да направя като другите – да влизам с по-слаби; тогава поне няма да го има това тягостно чувство, че си прецакан несправедливо. Оттук си направих извода за необходимостта от това да отворя играта си и постепенно да разширя обхвата на ръцете си. Играта ми до този момент беше прекалено зависима от премиум картите. А човек не бива да се вторачва толкова в чифта аса, защото асата не са нищо повече от най-добрата ръка префлоп, но дори те не гарантират 100% крайна успеваемост. Това е простата математическа истина и ако не я осъзнаем, ще бъдем обречени вечно да се въртим в омагьосан кръг.

Стегнатата игра има много достойнства, но има и един сериозен недостатък. И той не е, че те прави по-предсказуем за другите, а че те прави по-зависим от вариацията. Когато разчиташ само на агресивна игра с премиум ръце, за да прогресираш в турнир, ти губиш контрол над вариацията, която при стотиците или хиляди участници в повечето пъти ще е срещу теб – или няма да хванеш това, което ти трябва или противникът ще удари невъзможната ръка на ривъра. Когато буташ всичките си чипове ти напрактика се отказваш от контрол върху играта и се оставяш в ръцете на случайността.

Оттук направих и първия важен извод за мен – ако искам да контролирам вариацията, трябва да огранича влизанията ол ин префлоп до необходимото и да развивам пост флоп играта си. Играейки по-често пост флоп няма да губя контрол върху разиграването. Така ще мога да принудя противника да се откаже преди да види ривъра, където го чака неговата карта или сам да хвърля ръката си, ако усетя, че съм доминиран. Ако се бутна с всичко префлоп, единствено мога да се кръстя и да се моля софтуерът да нареди моята комбинация (т.е. вариацията да се прояви като късмет, а не като бед бийт). Ако може да си пожелая нещо във връзка с покера, то е да ми идват топ чифтове само в заключителните етапи на турнирите. Топ чифт в началото почти е равносилно на проклятие за мен. Изкушението да търсиш бързо удвояване е голямо, а има толкова слаби играчи, които с готовност ще ти платят дори с "чушки". Когато блайндовете са все още малки има толкова много възможности пред пост флоп играта, че си е направо кощунство да губя контрол и да предизвиквам вариацията да решава съдбата ми. Към края на турнирите ситуацията вече коренно се променя.

Вторият важен фактор, който може да влияе върху вариацията, е броят на участниците. Съвсем очевидно е, че ти трябва много повече късмет да успееш в турнир с хиляди играчи. Бумът в икономиката беше попарен преди няколко години, но бумът в покер индустрията дори се разраства. При тази масирана реклама по всички медии куцо и сакато започна да мечтае за лесни пари и бърза кариера на топ професионалист. Ето защо, ако страдате прекалено от вариацията и гледате на нея като на душманин, трябва да се насочите към:

  • Турнири с ограничен брой участници;
  • Смяна на залата с по-малка (където участниците са по-малко и където ще трябва по-малко късмет за влизане в парите);
  • Контролиратен на вариацията с обем.

По отношение на последното, не случайно печелившите играчи зареждат по 10 и повече маси. За съжаление лично за мен това не е вариант и затова съм напълно наясно, че при мен нещата ще се случват по-рядко.

И все пак, колкото и да се опитваме да контролираме вариацията и да намаляваме случайността, това не може да стане напълно. Това важи особено силно за крайните етапи на турнирите. Там флиповете не само са търсени, но и необходими. В този смисъл постепенната загуба на контрол върху вариацията става неизбежна. Това, обаче, не би трябвало да е проблем, тъй като е естествен етап от играта. Лично за мен проблем е, когато в ранните или средни етапи някой ме принуди да изгубя контрол над вариацията. Толкова много слаби играчи се хвърлят със слаби ръце, а опитни играчи преиграват с агресията в ситуации, в които фолдът за мен би бил неправилен. И в резултат на това продължавам да губя с ръце, с които съм фаворит префлоп. Това за мен е и голямото предизвикателство пред днешния онлайн покер – все повече играчи го играят като бинго и разчитат късметът да ги покрие или противникът да отстъпи пред сляпата агресия.

В заключение

Изводът, който си правя аз е, че можем да се опитаме да контролираме влиянието на вариацията върху играта ни до известна степен, но не можем да го елиминираме напълно. Това, което можем, обаче, е да развиваме все повече нашата игра, да преценяваме по-добре противниците, да анализираме по-добре ситуациите и да взимаме по-правилни решения. Не бива да се заиграваме ненужно с вариацията и да предизвикваме късмета си. Резултатът от всичко това ще бъде и по-добър контрол върху нея. За някои този извод може да изглежда тривиален, но явно за много други не е, след като разглеждат покера като игра на късмета или се оплакват от наредения софтуер.

За мен такова мислене е контрапродуктивно и не може да доведе до смислен резултат и подобряване на уменията. Само ако развиваме и подобряваме играта си непрекъснато, ще можем да разберем къде минава тънката граница между уменията и късмета. Или както се казва на английски skill over luck.

Свързани статии

Коментари

  • RedRat RedRat

    Ами да ти кажа честно за това не значи нищо. Покера не е игра, в която чакаш да си вкараш all in чиповете с по-добра ръка и да се надяваш, че процентите няма да се обърнат срещу теб.

    Това не е вариацията и не е играта и много хора си правят грешни заключения точно поради този тип игра и накрая го отнася залата или вариацията Smile

  • 13saleto 13saleto

    Извинявам се Red,aма нали все пак ме разбра

  • RedRat RedRat

    Би ли бил така добър да пишеш на кирилица от тук нататък Smile

Прочетете 47 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook