На живо
World Cup of Cards PokerStars Championship BarcelonaPokerNews Cup 2017 PokerNews Cup King's Casino Rozvadov

История на Световните серии по покер: От къде тръгна всичко, част 1

  • Нолън ДалаНолън Дала
World Series of Poker

Binion’s Horseshoe, казиното дългогодишен домакин на Сериите, дори не е имало покер зала, когато са създадени WSOP® (World Series of Poker®). Състезанието, в което бил определен първият световен шампион по покер, е проведено в помещение с размерите на обикновена хотелска стая. Тридесетината картоиграчи, които заели местата на няколкото маси, изобщо не предполагали, че с този ден ще бъде отгърната съвсем нова страница в историята на покера.

На Бени Биниън, основател на “Horseshoe Casino” и легендарен покер играч, се приписва основната заслуга за създаването на шампионатния формат на играта. Малко се знае обаче за Том Мур и Вик Викри. Мур е родом от Тексас и бил съсобственик на “Holiday Casino” в Рино. Неговият приятел също се препитавал благодарение на хазартния бизнес. Викри преливал от идеи, имал планове за много неща и преследвал наистина големи мечти. През 1969 г. Мур и Викри канят в Рино голяма част от най-добрите играчи по това време за участие в първата (и както се оказва единствената) „Среща на тексаските картоиграчи”.

Сред отзовалите се на поканата са Джими ‘The Greek’ Снайдер, Руди ‘Minnesota Fats’ Вандероне и Бени Биниън. В няколкодневната игра с високи залози се включили и легендите Дойл Брансън, Амарило ‘Slim’ Престън и Пъги Пиърсън. Така било посято семето на цветето, което по-късно щяло да носи името World Series of Poker и да разцъфне с целия си блясък.

Интересно е да си представим как би изглеждал покерът днес, ако Мур и Викри бяха повторили и продължили своята инициатива. Така или иначе Срещата на тексаските картоиграчи не се провежда повече. Това се оказва съдбоносно за понататъшното развитие на покер играта. Вдъхновен от видяното в Рино месеци по-рано, Биниън се впуснал в начинание, което в неговите очи представлявало златна възможност за печалба.

РАННИТЕ ГОДИНИ

Първите Световни серии по покер нито събират кой знае колко играчи, нито привличат какъвто и да било интерес. Никой извън Вегас не знаел за Сериите, камо ли да се интересува от резултата от играта. Първият шампион в историята на WSOP дори не трябвало да печели турнир. След няколкодневна игра, участниците били помолени да посочат онзи, който според тях е вторият най-добър покер играч в залата. Когато Биниън започнал да пита хората „Кой според теб е най-добрият играч тук?”, всеки отговарял „Е как кой, естествено че аз!”. Скоро Бени се видял принуден да формулира въпроса си по друг начин. И така, в отговор на въпроса „Кой според теб е вторият най-добър играч тук?”, почти всички посочили Джони Мос. По този начин бил определен първият Световен шампион по покер в историята.

Скоро Биниън осъзнал, че ако иска събитието му да просъществува, трябвало да направи своевременни подобрения. Така през следващата година, с провеждането на първия “Freezeout” турнир в света, се дава началото на модерния турнирен покер. От седмината, които заплатили $5,000 такса за участие, победител станал точно Джони Мос. Той спечелил както целия награден фонд, така и втората си поредна шампионска титла.

Джони Мос и Джак Биниън
Джони Мос и Джак Биниън

Покерът има дълга и изпълнена с най-различни случки история. Някои обаче оставят по-ярка следа след себе си. Такъв момент е победата на Амарило Слим през 1972 г. Въпреки че в Сериите се включили едва дванадесет играча, Слим превърнал своя успех в сензация, която като приливна вълна заляла Америка. Дали благодарение на ораторските си способности или заради страстта към играта (а може би двете заедно), Амарило Слим се превърнал от поредния картоиграч в първия посланик на покера. През следващото десетилетие Престън е канен единадесет пъти в популярното телевизионно предаване „The Tonight Show”, участва в няколко филма и написва книга, превърнала се в бестселър. Благодарение на него, медиите и обществото започнали да проявяват интерес както към покера, така и в частност към WSOP.

1973 е годината, в която за първи път се излъчват моменти от Сериите по телевизията. Кадрите на ‘CBS Sports’ са комични на фона на модерните стандарти за отразяване на WSOP. Широките ревери, каубойските шапки и пурите пък направили финалната маса да изглежда повече като кадър от някой стар уестърн, а не като фестивал на уменията на играчите. През тази година за първи път били проведени и четири допълнителни събития – Стъд със 7 карти, 2-7 Draw, както и Тексас Холдем турнир с по-нисък вход. Главното събитие е спечелено от Пъги Пиърсън, който постигнал победа в общо три от петте турнира. Безспорно ’73-а била доста добра година за г-н Пиърсън.

След като Джони Мос завоюва своята трета шампионска титла през 1974, Дойл Брансън заявил по еднозначен начин своята висока класа, спечелвайки Главното събитие в следващите две поредни години. Втората емблематична промяна в “World Series of Poker” станала през 1978 г., когато наградният фонд бил разделен между най-добре представилите се петима, а не както било дотогава, всичко да бъде давано на победителя. Освен това, за първи път участие в Сериите взима представителка на нежния пол. Барбара Фриър е първата дама, осмелила се да разчупи стереотипите, взимайки участие в WSOP. Така Барбара доказала, че дамите могат да играят карти не по-зле от коравите мъжкари, обитаващи покер залите.

1979 година бележи първата победа в Главното събитие на непрофесионален играч. Хал Фоулър надиграва всичките „покер-акули”, което шокира и засрамва цялата общност на професионалните играчи. Победата на Фоулър била предвестник на онова, което неминуемо щяло да се случи през идните години. Следвайки неговия пример, все-повече и повече амбицирани непрофесионални играчи се насочвали към Вегас през април и май, когато се провеждали Сериите. За съжаление, Фоулър така и не успял да се наслади на плодовете от своето постижение, което оставило следа в развитието на Световните серии по покер. Той никога повече не взел участие в WSOP и с времето неговото име било забравено.

РАСТЕЖЪТ

Стю “The Kid” Ънгар връхлита покер сцената със силата на ураган. Той е човекът, който нажежил обстановката във Вегас до такава степен, че ексцентричните, облечени в кожени дрехи Тексаски мастити картоиграчи, вече не се чувствали комфортно на покер масата. Те били свикнали да печелят титлите и по-голямата част от парите, но с появата на Стю станало ясно, че това статукво ще бъде променено.

Стю Ънгар
Стю Ънгар

Ънгар съумял да спечели Главното събитие в две поредни години – 1980 и 1981. За разлика от повечето „обитатели” на Лас Вегас, той не бил от Тексас, а от Ню Йорк. Младия картоиграч имал толкова малко общи черти с традиционните покер играчи, че нямало как постиженията му да не провокират публичен интерес. През 1981 г. ‘NBC Sports’ изпращат голям телевизионен екип във Вегас със задачата да заснеме филм за Световните серии по покер. Чрез този филм най-влиятелното събитие в света на покера за първи път влиза в домовете на милиони хора от цялата страна.

През следващата година WSOP бележи растеж, като вече предлага единадесет допълнителни турнира. В програмата, редом до Главното събитие с вход $10,000, застава и първият Дамски световен шампионат по покер. В общо тринадесетте събития, между най-добре представилите се играчи се разпределят над 2.6 милиона долара. В началото на 80-те години на миналия век, Джак Биниън, синът на Бени, вече изпълнявал повечето ежедневни задачи по управлението на казиното и провеждането на турнирите. Неговият помощник, Ерик Драч, бил виновникът за следващия преломен момент в развитието на покер играта.

Всички ангажирани с провеждането на Сериите били наясно, че трябва да се търсят варианти за разрастване. Американците, които знаели правилата на покера, съвсем не били концентрирани само във Вегас, а WSOP имал нужда да привлича нови участници в турнирите си. Така през 1983 г. се родила концепцията за сателитните турнири. В основата си тя е съвсем проста – има хора с малки възможности, но с желание да премерят сили с най-добрите покер играчи. Защо не им дадем възможност да спечелят мястото си в елита, като победят група не по-малко амбицирани себеподобни? Както се очаквало, идеята била възприета много добре от всички.

През следващите няколко години Сериите продължили да се разрастват. Увеличавали се както предлаганите събития, така и броят на желаещите да участват в тях. Към ‘87-а ‘Horseshoe’ едва успявало да побира наплива от играчи. Страстта по картите започнала да прилича на глобална хазартна треска, а участниците в някои от турнирите били толкова много, че част от тях се налагало да бъдат настанявани на маси в съседните казина, сред които ‘Golden Nugget’ и ‘Four Queens’. Когато фамилията Биниън закупила намиращото се в непосредствена близост казино ‘The Mint’, ‘Horseshoe’ най-накрая разполагало със собствена покер зала. Точно когато изглеждало, че ‘Horseshoe’ е центърът на покер вселената, най-влиятелният човек в нея, Бени Биниън, починал на Коледа през 1989 година.

90-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК

Смъртта на Биниън затвърдила ролята на сина му, Джак, като основен двигател на WSOP. С цел да продължи растежът от предишните години, той поканил за свои помощници двама уважавани покер ветерани – Джим Албрехт и Джак Макклилънд. През следващото десетилетие те свършили страхотна работа, като всеки от тях оставил следа в развитието на Сериите. Структурите на отделните събития били постоянно подобрявани, атмосферата ставала все по-приветлива, а WSOP започнали да се възприемат все по-добре от обществото и медиите.

Дуото Албрехт-Макклилънд е идеалният екип, благодарение на който събитието придобило съвсем различен облик. Продължителността на Сериите станала цели четири седмици, в рамките на които се провеждат двадесет турнира. WSOP привличали все повече дами и играчи от чужди страни. Съвсем очаквано дошъл и моментът, в който Главното събитие било спечелено от чужденец. Това се случило през 1990, когато иранският емигрант в Англия, Мансур Матлуби, за първи път пренесъл престижната Златна гривна и шампионската титла от другата страна на океана. На следващата година била дадена първата награда, надвишаваща 1 милион долара. Също така, за първи път участниците в Главното събитие минали границата от 200 човека. Само пет години по-късно желаещите били над 300.

През 1997, справянето с разрастването на Сериите, отново седяло на дневен ред. Покер залата към ‘Horseshoe’ била разширена, като се наложило да се обособи допълнително турнирно пространство извън казиното. Покер масите блокирали паркинга и главния вход за близо шест седмици. Бил използван всеки възможен сантиметър от ‘Horseshoe’. Финалната също е изнесена на открито, като за целта е построено специално съоръжение на Фермънт Стрийт, точно под чисто новата и струваща няколко милиона долара неонова осветителна система на казиното.

Стю Ънгар е вторият играч в историята, след Джони Мос, успял да стане трикратен Световен шампион. За съжаление, това е и последното участие в Сериите за Стю, който умира по-късно същата година.

Свързани статии

Свързани турнири

Свързани играчи

Коментари

  • Achkata0001 Achkata0001

    RedRat написа

    тържествено ти обещавам вливане на свежи средства в страхотните ти идеи!! Thumbs Up

    Пей ми пей ми Big Grin Big Grin

    Е как - нали сме се разбрали одавна - аз пея-ти свириш!!! Laugh

  • RedRat RedRat

    тържествено ти обещавам вливане на свежи средства в страхотните ти идеи!! Thumbs Up

    Пей ми пей ми Big Grin Big Grin

  • Achkata0001 Achkata0001

    Почвам да ви завиждам за списанието Sneaky - Rata Roja - шипна ли го оня, или оня, или оня другия - тържествено ти обещавам вливане на свежи средства в страхотните ти идеи!! Thumbs Up

Прочетете 5 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook