На живо Unibet Open Bucharest

Въпроси и отговори със Стефан "Red Rat" Хаджистойков, част 3

Въпроси и отговори със Стефан "Red Rat" Хаджистойков... 0001

Скоро не съм сядал да пиша, а така ми се пишеше, но "нямах тема" и ето сега колко яко се получи, че всички ми помагате с толкова интересни въпроси. Получава се много по-добре, защото насила хубост не става и благодаря на всички от сърце. Сега да започваме с поредната порция въпроси и отговори от изминалата седмица:

Въпрос: Може ли да степенуваш най-важните за теб неща в живота от 1 до 10 или само да напишеш на кое място е покера за теб. – от niki6a във форума.

Не мисля да степенувам нещата, защото за мен всички те са важни и в различни периоди от живота някое от тях изпъква повече, но при всички случаи не омаловажава останалите.

От една страна мога да кажа, че покерът е на първо място в живота ми, но по-скоро би било наивно въпреки че до голяма степен изпълва ежедневието ми. С времето и работата покерът престана да заема толкова голяма част от живота ми, но все така обичам играта и когато имам нужда и желание се връщам към нея.

Десет неща ми се виждат от една страна много, от друга малко и за да не се разпилявам (принципно имам желанието да напиша доста неща и по двата въпроса), ще се опитвам да бъда максимално кратък и ясен.

Вярата. В себе си, в доброто, в успеха. Без вяра и надежда живота не ти се случва, а заобикалящата те реалност от телевизора те изсмуква бавно, но славно.

Свободата да бъдеш себе си независимо от мнението на хората и заобикалящата те среда.

Музиката е нещо, без което не мога и което в последната година, откакто се занимава по-сериозно с нея, прави живота ми още по пълноценен.

Споделените мигове с най-близките приятели и семейството – безценно!

Работата, разбира се, също присъства тук въпреки че аз от доста време не гледам на това което правя като на работа или задължение. Правя го просто защото обичам и ми доставя удоволствие, а отгоре на всичко имам възможност и да помогна, било то и с нещо малко, на много хора.

Хубавата храна и добрият сън са нещо изключително важно, което все повече осъзнавам за себе си и колкото по-добре се храня и колкото повече спя поне по 8 часа нощем, толкова по-добре се чувствам.

Спортът също влиза в този списък и макар да не практикувам толкова често любимите си спортове намирам време за голф, за скейт и през зимата за сноуборд. А всекидневно прекарвам и по два часа в разходка на куче, което си е много разтоварващо.

Знанието. Без да се ограничавам в нищо от малък винаги съм бил адски любознателен и до ден днешен продължавам да съм и да се интересувам от всякакви неща.

Спокойствието. Да разполагаш с времето си и да не си притиснат от фрази като "трябва да..." или от това да оправдаваш очакванията на другите. В днешно време като че ли все повече хора се страхуват или бягат от спокойствието и от това да остават сами със себе си.

Въпрос: По същата скала може ли да напишеш и кои са за теб топ 10 най-важни неща в покера, както и най-важното в покера според теб като цяло. – от niki6a във форума.

В покера определено нещата за мен започват от вярата в това, че можеш и ще спечелиш.

Това за мен е в основата на всичко в играта. Както се казва в една поговорка, "Ако мислиш, че ще спечелиш и че няма да спечелиш, ще си прав и в двата случая."

Сега дори се сещам за едно изречение от скорошен блог на Даниел Негреану, което беше предизвикало разни коментари и учудване от различни хора по мрежата – включително и покер играчи.

"I win at poker because I believe I can. That may sound absurdly simple and silly, but at the core, that's really the reason I'm able to win."

Прочитайки го просто си казах, "Хей, аз мисля по същия начин". И това, че успехите, които съм постигнал като играч не се изразяват в огромни суми пари мен лично не ме притеснява и не смятам, че имам да доказвам на някого, че смятам себе си за добър покер играч. На мен ми е достатъчно чувството в сърцето и малките, но редовни печалби, чрез които реализирам мечтите си и споделям с приятелите си. Останалото няма абсолютно никакво значение.

След като налице е вярата следва усъвършенстването на останалите умения. Без нужната дисциплина и поведение нещата определено се случват много по-бавно и трудно, а може и въобще да не се случат.

Признаването на грешките и търсенето им в самия себе си е голям плюс, който ускорява процеса на учене и засилва чувството за поемане на отговорност. Познаваш, че си започнал/а да поемаш отговорност за крайните си резултати, когато престанеш автоматично да се оправдаваш и да хвърляш обвинения върху други хора и обстоятелства – това важи не само за покера.

Въпрос: По наболелия и най-важен проблем сега (така мисля аз и предполагам се сещаш за какво говоря), който най-много вълнува българските покер играчи, би ли предприел някакви други стъпки, освен написаното и дискутираното в няколко теми във форума. – от niki6a във форума.

Постъпките вече са правени и то още преди три години, когато основахме и Българската федерация по турнирен покер. Идеята беше чрез този орган да се създаде нещо ново, което да доразвие покер играта в България и да я представи на обществото като нещо положително, което може да развива определени качества у хората, като същевременно създава работни места и предпоставка за туризъм и забавление.

Уви още тогава предложените от нас конкретни действия в посока разграничаване на играта от стандартните казино игри и промяната в облагането на покер маси и изкарването им извън казината не се прие.

Бяхме в готовност да обявим официално първите покер клубове в България, които бяха сформирани от играчи, като сдружения с не стопанска цел, но тази идея така и не се разви заради условия за получаване на лиценз за помещение с игрално оборудване (каквото се води покер масата).

Накратко и в прав текст ни беше казано, че дори да си отворим легално покер клуб и да започнем дейност "ще дойдат и ще ни го затворят".

Всеки е свободен да тълкува нещата както намери за добре, но ние като екип решихме да прекратим подобен тип действия и постъпки, защото изхабихме не малко време, нерви и лични парични средства в преследването на кауза за общото добро, която в специално в този сектор управляващ се от частни интереси на хора с много пари, бива блокирана по всякакъв начин.

Докато държавата не получи предупреждение и санкции от Европейската комисия, както се случи наскоро в Италия, където имаше опит за филтриране на сайтовете, се опасявам, че нещата ще останат в сегашния си вариант.

Тези, които трябва най-силно да борят закона са операторите чрез своите адвокати, защото те най-добре могат да разчетат закона и да приложат натиск върху съмнителните писания в него.

Въпрос: Четох статията за играта при ниските лимити. От много време ми прави впечатление, че наистина при тези лимити играта с топ ръце в повечето случаи играе по-скоро негативна роля, отколкото печеливша. Какво е твоето мнение по въпроса? Означава ли, че при тези лимити е по-добре да играеш колкото се може повече ръце, независимо какви, с идеята да те хитне пота и това ще повиши ли печалбите ти? – от Андрей Кабакчиев във Facebook.

За мен играта с чакане на топ ръце не е най-печелившата тактика на ниски лимити (нива до $0.50/$1). Играта се промени значително в последните години и наличието на тонове информация дава възможност на повече хора да погледнат отвъд общоприетия стил на игра.

Силните стартови ръце не са гаранция за нищо. Не може защото си със силна ръка и си мислиш, че си я изиграл "правилно", да смяташ човека със слабата ръка отсреща за риба, магаре или както там искаш да го наречеш. Нужни са наблюдения и време, за да прецениш добре определен играч. Ако губиш често със силни обикновено причината е, че смяташ силата на картите за достатъчна. Не е – трябва да отчиташ и всичко останало на масата.

Това не означава да започнеш да играеш безразборно с всякакви (слаби) карти. По-скоро е важно да наблюдаваш динамиката на масата и да се опитваш да намираш ситуации, в които да играеш срещу определени хора. И тук на помощ в определяне на играчите, срещу които би имал предимство, ти идват наблюденията.

Силните карти имат способността да заслепяват слабите играчи по следния начин: Магарето "ти взима ръка с чушки" и започваш да мислиш само как да си отмъстиш и да си вземеш обратно нечестно спечелените чипове. Така пропускаш важни неща и ценна информация за случващото се на масата и след като загубиш отново започваш да обвиняваш софтуера или да ругаеш магарето с чушките.

В този момент играчът, който вече разполага с твоите чипове, е на противоположния емоционален полюс. Като засилваш злобата си чрез изливане на помия в чата само му даваш допълнителен кеф, докато причиняваш на себе си още по-силен стрес. Надявам се като го погледнеш така да разбереш какъв мазохизъм е това и че е последното нещо, което ти трябва.

Разнообразявай си играта. Рискувай да загубиш със слаби карти, за да може след това да спечелиш със силните. Имиджът на масата е много важен и колкото повече променяш играта и наблюдаваш как останалите играят спрямо теб, толкова повече ще виждаш как на моменти можеш да контролираш динамиката на играта и да караш останалите да се съобразяват с теб.

Въпрос: Колко турнира се приема за нормално да изиграеш, без да кешнеш и кога става прекалено? – от A.Angelof във форума.

Според мен зависи от обема турнири. Ако да речем за месеца си изиграл 20-30 турнира и не си влязъл в парите в нито един, това си е абсолютно в рамките на нормалното, още повече, ако играеш турнири с много играчи.

Не си спомням колко най-много поредни турнири съм имал, без печалба, но не мисля, че са повече от посочената горе бройка.

Ако минеш границата от 40, според мен е време за пауза и преоценка на играта. Ако продължаваш да не стигаш дори в парите значи нещо куца в играта ти в определена фаза на турнира и трябва да разбереш къде точно е причината.

Въпрос: Играта се развива, съответно се измества фокусът към други формати и игри. Какво е бъдещето на покера, какви игри ще се налагат в близко бъдеще? Ще измести ли някой друга игра в турнирния покер холд'ема и да очакваме ли скоро турбо формата да доминира и в МТТ. – от preflopnolimit във форума.

Като любител на игрите с повече карти много би ми се искало да видя повече играчи в Омаха, Разз и Стъд турнирите, но уви трафикът на играчи в тези турнири не се увеличава кой знае колко дори в PokerStars.

В последно време се измислят се не малко нови игри, но очевидно интересът към тях е прекалено слаб, къде заради нежеланието на хората да ги играят, къде заради това, че изискват също толкова практика и учене както холдема.

Турбо турнирите определено започват да набират скорост и да стават все повече и повече и това, че се правят нови и нови турнирни серии в такъв формат, подсказва накъде отиват нещата.

По мое мнение това се прави с цел да се привлекат хора, търсещи бърза печалба и екшън. Всички знаем колко време отнема един стандартен турнир с 3,000 чипа и 12-15 мин нива и че масовият потребител не е в състояния да отдели толкова време за една игра.

Но няма лошо да има такива турнири. Място и формати има за всички.

Въпрос: Аз имам следния проблем. Постоянно ми се играе покер, но като седна и се отегчавам. Поради тази причина колкото и грешно да е играя всякакъв вид формат. Не играя няколко дена (много рядко и със седмици), сядам със супер желание, играя малко и пак съм супер отегчен и някакво безразличие. Да не съм като Рони О'Съливан с раздвоена личност – от mnmlstc във форума.

Ще се наложи да си зададеш някои въпроси, които според мен ще те доведат до отговора, който търсиш. Ето няколко насоки:

Възможно е да се отегчаваш, защото сядаш с мисълта, че трябва да се бъхтиш 4-5 часа, че да вземеш нещо "по-така", а не ти се чака толкова време до големите пари и това бързо предизвиква у теб едно досадно чувство.

Желанието може да ти се убива бързо и след дълга почивка, когато тъкмо си седнал и "те подкарат" още от самото начало. Тук е вероятно да почваш да си набиваш в съзнанието мисълта, че още не ти е минала лошата серия, откакто си спрял да играеш, и първите загубени чипове идват като едно удобно потвърждение на тази теза. Ще си помогнеш много, ако спреш да възприемаш така нещата, защото сам правиш така, че предишни загуби да продължават да влияят на играта ти.

От личен опит мога да споделя, че когато сядам да играя с желание, то е заради самата игра. Така чувството е съвсем различно, играта върви много по-приятно, а накрая идват и положителните резултати в цифри. На това му се вика "да ти дойде музата".

Причината за безразличието ще намериш, ако на един лист си запишеш няколко въпроса – които няма нужда да споделяш с никого – и си отговориш честно на тях. Думите често са "от едното ухо влязло, от другото излязло", но е доказано с проучвания, че когато човек записва нещо, изпитва много по-голямо "задължение" към себе си да го свърши. Написването на задачи на листче има по-голям ефект. Пробвай!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Надявам се тази рубрика да продължи да съществува и от нея да има полза както за всеки, който пита и чете, така и за мен. Благодаря отново и очаквам следващите ви въпроси в темата за целта във форума или на Facebook страницата на PokerNews.bg.

Свързани статии

Коментари

  • Menigold Menigold

    Дано скоро да пуснат нашите програмисти гласуването за коментари, да мога да удрям по един "вирнат" палец за такива като този.

    Дотогава – Thumb Up Thumbs Up

  • niki6a niki6a

    ''Не губи вяра!'' - точно това написах скоро на един съфорумец, който мисли, че не може да се занимава вече с покер на по-високо ниво. А той преди време в една за съжаление замряла вече дискусия публикува ''10 неща, който ни дърпат назад''. И друг път е писано за федерацията и в крайна сметка мисля, че и ние може да ''скуизваме'' и се надявам, че не сме изгубили вяра и проблема ще бъде решен. Важното е да си помагаме в решаването на проблемите си и тази рубрика определено ми харесва. Благодаря ти за отговорите и всичко, което правиш за българското покер общество.

Прочетете 2 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook